Его е, когато асоциираме аза си с тялото си. Мислим за себе си като за
тялото си, а не като за безсмъртната си душа. Идентифицираме себе си с нашите
разбирания и мнения. Когато нашите мнения и разбирания се приемат от другите, егото
ни се надува и ние се чувстваме велики. Егото расте върху приемането,
ласкателството и комплиментите. На егото му е нужно постоянно да го „тупат по
рамото” и да го признават, то, обаче, не може да приеме критиката или да
издържи, когато е подложено на злословие.
Съвременния свят окуражава егото, но не окуражава себе- уважението.
Гигантски индустрии произвеждат постоянно стоки и продукти в огромни
количества. Те се рекламират повсеместно и получават голяма публичност, за да
докарат добри печалби. Тези реклами са насочени към изпълняването на някои
нужди и ни обещават, че когато използваме продуктите, ние ставаме различни,
специални, и ексклузивни. Нуждата ни да бъдем различни се угажда от обещанията
в рекламите. Всяка стока, която
използваме в живота си – храна, дрехи, домакински неща, електроника се продават
като закачат егото ни и ни правят да се чувстваме специални. Постоянно ни
бомбардират с такива послания от раждането до смъртта, 24 часа в денонощието,
седем дни в седмицата, всеки ден от годината.
Трудно ни е да спрем да се чувстваме обидени, когато не са приети и признати
нашия начин на мислене. Не приемаме отхвърлянето. Егото ни раболепничи и крещи,
когато някой не възприема нещата също като нас. Създаваме конфликт в себе си и
това в последствие ни поврежда. Твърде много его и неспособност да приемем
върховете и спадовете на живота и да балансираме себе си са причина за стрес и
депресия.
В съвременния свят има интензивна конкуренция и състезание. Състезанието започва
още с раждането на детето и продължава докато порасне, остарее и накрая умре.
Състезание има в училището, за проекти, изпити, спорта, да спечелиш правилното
гадже за партньор в живота, да носиш правилните дрехи, да имаш последен модел
кола, да живееш в правилния квартал, да имаш най-добра заплата, да ходиш на
екзотични екскурзии, да носиш последните дизайнерска мода и т.н. списъкът е
безкраен. Никой не работи по собствения си ритъм. Ритъмът на работата,
напредъкът и резултатите се усилват от състезанието и конкуренцията и ако не
сме на нокти, губим. Състезанието е за постигане на победа. Но обратната страна
е загубата. Когато загубим, егото ни е разбито и ние сме разтърсени от емоции.
Натискаме себе си отвъд границите си, за да постигнем и да бъдем най-добрите,
за да поддържаме егото си и образа си в обществото.
Егото никога не е доволно или удовлетворено. Винаги иска повече, още
повече. То рядко вижда това, което ни е дадено от Божественото и благословиите,
които се изливат върху нас от Божественото. Съсредоточава се върху това, което
нямаме или не притежаваме. Може и да сме най-добрите в училище, но искаме да
сме най-добри в университета, след това в областта, държавата и накрая в света.
Нуждата от още и още е безкрайна. Рядко се среща човек, който да не попадне в
този капан на егото.
В живота ни се редуват похвали и критики. Възможно е да се научим да
приемаме критиките, да се съобразим с тях и да се балансираме. Можем да се
научим да преодоляваме критиките и острите думи и да бъдем умиротворени. Но е
много трудно да останем балансирани, когато ни хвалят. Хвалебствията усилват
егото и ние започваме да фантазираме, че заслужаваме всички хвалебствия, с
които ни заливат. Губим баланса си и способността си за различаване.
Най-голямото разстояние между човека и неговия Създател е размерът на
неговото его. Егото е най-голямата
преграда, пред която се изправяме, когато поискаме да достигнем до Бог.
Писанията и свещените текстове са пълни с примери за велики светци и
поклонници, които са станали жертва на егото. Когато ни похвалят или ни
направят заслужен комплимент, по-добре е да го дадем на Бог и Гуру, а не да се
оставим да бъдем отнесени на вълната на удоволствието, която в края на краищата
ще ни удави. Най-добрият начин за преодоляване на егото е да предадем всичко,
което ни се случва в живота – доброто, лошото и грозното на Бог и да приемем
единствено него като причина и смисъл на всичко случващо се.
Гуру винаги полага специални грижи неговия последовател да не стане жертва
на болестта на егото. Там, където има интензивна бхакти, се проявява благодатта
и отмива егото. Да усилваме нашата бхакти за Бог и Гуру чрез джапа със СитаРам
и медитация и да се предпазим от егото.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
