Егото или чувството за собствено значение ни кара да се надуваме. Смятаме,
че сме по-добри от другите и мислим, говорим и се държим така, сякаш другите са
по-низши от нас. Раждаме се без его, но докато растем, ние развиваме чувство за
собствена значимост и това се усилва с напредването на възрастта. В днешния
свят има твърде много състезание и конкуренция и за да оцелеем и да успеем, ние
се втвърдяваме и ставаме неподатливи. Ставаме егоистични. Егото ни пречи да
чуем какво другите имат да ни кажат. Дори не сме готови дa чуем и да се
опитаме да разберем тяхната гледна точка. Единствено това, което мислим,
казваме или вярваме има значение. Ние сме най-добрите. Когато се държим по този
начин, живеем в състояние на самоналожено умствено ограничение и свиваме
собствената си интелигентност и логика.
Когато на егото се даде свобода, то набира сила и прегазва здравият разум.
Здравият разум остава без право на глас дори когато има опасност от нарушаване
на принципите или етиката. Там, където егото обитава с пълна сила, здравият
разум напуска, за да направи място за него. Превръщаме се в опасност за себе,
защото нямаме здрав разум, който да ни пази и води. Случката с Гуру и Главата на манастира
илюстрира тази истина:
Имало едно време един реализиран Гуру, който преподавал да се живее просто
и да се обича Бог, като се прави нама джапа (пеене/повтаряне на името на Бог) и медитация.
Той обръщал по-голямо внимание на бхакти и предаване на Бог и рядко отивал на
философски дискусии. Говорел на хората от своите преки вътрешни преживявания и
думите му имал дълбоко и продължително взаимодействие върху слушателите и
последователите му. Силата на неговите преживявания и реализация вибрирали в
присъствието и живота му и въздействали на всички, които се срещали с
него. Богати и бедни, мъже и жени, деца
и старци, собственици и работници. Всички идвали на беседите давани от Гуру и
следвали негово учение. Любовта към Бог в него се свързвала и вибрирала с
присъствието на Божественото във всички, които се срещали с него.
Нарастващата му популярност и въздействие върху хората подразнило Главата
на близкия манастир. Той се чувствал засегнат заради силното влияние на Гуру с
тези прости беседи. Гуру бил неграмотен – рядко цитирал древни или свещени
текстове. Главата решил да се изправи пред Гуру и да го изложи пред света като
един измамник.
Един ден, когато Гуру говорел пред голяма тълпа, Главата дошъл да дебатира
и да го победи. Застанал в края на множеството и се провикнал: „О, велики Гуру,
тук има много, които те уважават и ти се подчиняват. Аз не те уважавам, можеш
ли да накараш човек като мен да ти се подчини?”
Гуру му отговорил: „Ела тук на платформата до мен и ще ти покажа.”
Главата преминал високомерно през тълпата и отишъл при Гуру. Гуру му казал:
„Сега застани от дясната ми страна.” Главата отишъл от дясната страна на
Гуру.
Тогава Гуру казал: „Ще мога да говоря по-добре, ако седнеш от лявата ми
страна. Моля те , отиди от лявата ми страна.” Главата гордо му се подчинил.
Тогава Гуру се усмихнал мило и казал: „Видя ли, подчиняваш ми се. Мисля, че
ти си много добър и благороден човек. Сега седни и слушай учението ми.”
Егото ни кара да си въобразяваме, че сме отделни и различни от другите.
Необходимо е да разберем, че ние сме надарени
с различни неща, но в същността си сме едно и също – искра от
Божествената светлина. Когато това знание дойде в нас, вече няма его. Редовното
правене на джапа със СитаРам Мантрата, медитацията и следването на учението на
Гуру ни помагат да проумеем единството на живота и да преодолеем егото.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
