Егото е нашата идентификация с тялото, а не с душата. Егото е забравяне на нашата истинска идентичност – че ние сме божествени създание, който временно са тук. Нашият постоянен дом е да се слеем с Вечното блаженство. В повечето от нас Егото е силно. То идва от отглеждането на отделна идентичност у нас от деца. Идентификацията ни с тялото и чувството, че сме специални и отделни от другите, идва от прилепването на ума ни към някой специфични мисли, разбирания и мнения. Смятаме, че това, в което вярваме и мислим, е единствено възглед за света и живота, а всичко други възгледи на погрешни. След като сме направили това, ние се отместване ма километри от правилното възприемане и разбиране на истината за живота.
Душата е светлината, която свети вътре в нас. Тази светлина обикновено не се вижда, защото е засенчена от нашата карма, мисли и мнения. В нас има много слоеве на кондиционирано мислене, навици и действия, които действат като бетонна стена, която не позволява на светлината на душата да освети нашето присъствие и съществуване. Има няколко сигурни правила, които са от съществено значение за спокоен живот и мирно съвместно съществуване, които подхранват и помагат на божественото да разцъфти в нас. Правила, които обръщат внимание и подчертават важността на основни неща като истина, търпение, състрадание, моралност, мъдрост ни водят и ни помагат да живеем успешно в материалния живот и да получил благодатта да реализираме вътрешната истина.
Някои други разбирания, като например това, че парите са най-важният фактор в живота, че стойността на човека се измерва по успеха, който е постигнал в натрупването на собственост, последователи и власт в живота си, засенчват вътрешната реалност и ни отвеждат надалеч от истината. Такива разбирания засилват егото и ни отдалечават от Бог. Тези истини са добре илюстрирани в дадената по-долу случка:
В едно малко градче живеели двама приятели – Упатиса и Колита. Един ден имало религиозна драматизация в селото и докато го гледали и двамата осъзнали, че този свят и този живот не са истински. В тях се развило силно желание да търсят път за освобождение. В селото им дошъл бродещ аскет. Те отишли при него, за да научат истината, но не били удовлетворени от неговите учения. Решили да тръгнат в различни посоки в търсене на учител, който да им покаже пътя към истината. Решили, че който първи открие Вътрешната истината, ще информира другия. Дълго време те бродели насам-натам в търсене, но не открили нито правилният учител, нито истината. Накрая се върнали обратно в тяхното село.
Един ден Упатиса срещнал уважаван учител и от него чул същността на Дхарма. Когато учителят казал специфична фраза, Упатиса бил освободен от веригите на ума и навлязъл в потока, който води към просветлението, тоест станал Сотапанна. Съгласно тяхната уговорка, той отишъл при своя приятел Колита и му обяснил за срещата му с новия учител и стиха, чрез който той станал Сотапанна. Когато той повторил стиха, неговият приятел също станал Сотапанна. Те си спомнили за предишния си учител, отишли при него и казали: „Ние открихме истината и пътя, стихът, чрез който ние преодоляхме веригите на ума. Буда е дошъл и е създала Сангха и показва на човечеството пътя към безсмъртието. Да отидем при него.”
Учителят отказал да тръгне. Казал, че бил учител на толкова много ученици и че не било възможно той тепърва да става ученик и последовател на Буда. Било същото като да направиш от кофата чаша. Повечето от хората били невежи и се нуждаели от учители като него. Малкото мъдри,можело да отидат при Буда.
Така двамата приятели и много техни последователи отишли при Буда. Били приети като монаси. За кратко време и двамата постигнали просветление. Станали главни последователни на Буда. Един ден те срещнали Буда и му казали за предишния си учител. Буда казал, че фалшивата гордост на този учител му попречила да види истината, като истина. Той взел това, което не е истина, за истина и така никога не можал да реализира истината. Същността на Божественото не може да се постигне като се залепим за погрешни мнения и представи. Да правим СитаРам Мантра джапа, да медитираме и да отидем на вътре в себе си, за да различим истинското от фалшивото, и да постигнем Светлината.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
