Животът на земята не е завинаги и, рано или късно, има край. Раждаме се, имаме определен брой години да живеем и след това напускаме земята. Не можем да живеем постоянно на земята и да се превърнем в безсмъртни. Всяко същество на земята, 84 –те милиона вида живи форми, всички те са родени, живеят и умират. Тук живеем в илюзия за перманентност. Смятаме, че другите ще умрат, но се надяваме ние да живеем с добро здраве. Живеем напълно потопени в рутината на ежедневието, семейството, приятелите, привързаностите, любовта, учението, работата, печеленето на пари, забавленията, съня и други неща. Забравяме, че няма да живеем вечно и че времето и живота преминават бързо и смъртта идва. Живеем и умираме, без да сме научили смисъла и целта на нашето съществуване на земята. Улавяни сме в капана на нашите желания и кармата, прераждане след прераждане, без да смогнем да осъзнаем реалността на живота, смъртта и целта на нашия живот тук. Необходимо е да се включим към Божествената енергия, знание и мъдрост, за да получим помощ и напътствие за правилния начин на живеене на земята и за да научим уроците на нашето съществуване. Има една случка с Буда и млада майка, чието дете умряло, който ни учи на тези истини:
Една млада жена се омъжила и родила красиво здраво момченце. Детето било добро по природа, усмихнато, и тя го обичала много. Той пълзял и бърборел и скоро започнал да ходи. Младата жена прекарвала цялото си свободно време да наблюдава и обожава детето си. Един ден той се разболял и умрял. Младата жена била дълбоко натъжена и плачела неутешимо. Не можела да приеме смъртта на детето си и скитала по улиците на селото, като носела тялото на мъртвото дете в ръцете си, като питала всеки, когото срещне, за лекарство, което да излекува сина й и да го върне отново към живота. Докато скитала и ридаела така, Буда, който просел милостиня, минал наблизо. Като видяла спокойното му и ведро лице, тя била сигурна, че той има противоотрова на смъртта.
Когато Буда видял младата жена с мъртвото дете и ужасната й тъга, той разбрал нейната ситуация. Разбрал, че тя не била в състояние да слуша разума и логиката или дори истината. Разбрал, че трябва да я накара да разбере истината, но не по пряк начин. Успокоил младата жена, че може да върне умрелия й син, но тя трябвало първо да му донесе една чаша със синапени зърна. Тези синапени зърна трябвало да бъдат събрани от къщи, в които никога никой не бил умирал. Предупредил я преди да моли за синапените зърна да пита дали в къщата някой е умирал. Ако успеела да събере синапените зърна, нейното дете щяло да живее.
Младата жена била изпълнена с радост и надежда. Тя била сигурна, че никой няма да й откаже да и даде половин чаша със синапени зърна, особено за такава благородна кауза. Тя отишла в първата къща, която се изпречила пред нея, и помолила за синапени зърна. Спомнила си условието, което Буда й казал да изпълни, и попитала дали някой е умрял в тази къща. Отговорът бил – да, тяхната сестра умряла миналата седмица. В която и къща да отидела, тя чувала за смъртта на близки и тяхната тъга и печал. Нямало къща в селото, където някой да не бил умрял и да не оставил другите в скръб и печал.
Най-накрая истината проблеснала пред нея . Всеки страда от загубата, причинена от смъртта на близък човек и всеки ще трябва да умре рано или късно. Никой не живее вечно. Когато тази истина я осенила, в нея ся появила голяма непривързаност. Тя разбрала какво се опитва да й каже Буда. Загубила привързаността си към тялото на мъртвия й син. Отишла и извършила последните ритуали за детето си. След това потърсила Буда и поискала от него да я научи за истината на живота и как да отиде отвъд смъртта. Младата жена станала монахиня, учила и практикувала учението на Буда и накрая постигнала Нирвана. Това е безсмъртно състояние, при което няма радост или тъга. Има покой, светлина и красота и блаженството на Бог.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
