неделя, 19 август 2012 г.

Екстремална бхакти – Свети Екнат – Гуру бил неговия Бог!


Търсенето на гуру е вечно търсене и този, който намери Парам Гуру през живота си, трябва да се държи за своя Гуру и да му служи добре, за да спечели благодатта на Гуру Шакти и Бог. За да достигнем до Бог се нуждаем от Гуру. Всички аватари и светци са имали Гуру. Гурубхакти на някои от тези светци отива до крайности. Сант Екнат бил един такъв светец. Той е от махаращра и е една от светещите звезди в галактиката от светци като Тукарам, Намдев, Джянешвар, Джана Бай, Саку Бай и други.

Сант Екнат бил широко известен светец, учен и поет от Махаращра. То произлизал от богатото семейство брамини  от Пайтан, който бил религиозен център в онези дни.  Той бил много интелигентен и надарен с яснота на мисленето. Като дете той имал огромно знание за Ведите и шастрите, но не бил удовлетворен от това. Знаел, че блаженството, за което се говори в свещените писания, не можело да бъде постигнато с познаване на книгите.  Знаел, че се нуждае се от вътрешни преживявания на истината, за да се слее с божествения покой и благодат. Познаването на свещените писания не дава покой. Всички шастри учат, че Гуру е бог и като служим на Гуру, можем да постигнем Бог. Този вътрешен копнеж за Гуру бил интензивен и Бог Пандуранга го насочил в съня му към Гуру Джанардханасвами.

Джанардханасвами имал репутацията на голям учен и велик почитател на бог Даттатрейя. Екнат му служел с голяма преданоотдаденост в продължение на дванадесет години. Той чистел дома на своя Гуру, приготвял вещите нужни за пуджа, купувал покъщнина и поддържал сметките, готвел, перял дрехите на Гуру и т.н. Бил до своя Гуру денонощно. Освен това се грижел и за садху, които посещавали неговия Гуру. Неговият Гуру го научил на различни методи и подходи към Бог, в зависимост от нуждите на учениците – на някои преподавали Раджа Йога, на някои Брахма Видя, а на някои шастрите. Екнат не искал да учи нещо от Гуру. Той не искал знание, мъдрост или мантра. Единствена цел на служенето на Екнат било щастието и добруването на неговия Гуру.

Джанардханасвами бил много доволен от начина, по който Екнат му служел. Бил изненадан, че младият мъж не искал никаква награда за безкористната си служба. Затова решил за награда да му даде даршан на неговата любима форма на Бог – Бог Даттатрейя. Той помолил Бог Даттатрейя да даде даршан на Екнат на следващата сутрин, когато Екнат се връщал от реката след сутрешното си къпане. На следващата сутрин, когато Екнат се връщал от къпане, той видял сияйната форма на Бог Даттаттрея да стои близо до едно дърво. В проява на уважение, той се проснал пред Бог и Бог поставил Своя крак върху главата на Екнат като благословия. Екнат се върнал и продължил с работата си в дома на своя Гуру както обикновено.

Джанардханасвами бил много неспокоен. Чакал своя ученик и последовател да се върне и да му разкаже за даршана на великия Бог Даттатрейя. Той си представял слизания вид на лицето на Екнат, когато описвал сияйността на Бог Даттатрейя. Екнат би следвало да прелива от блаженство и да се чуди дали е било реалност или сън и Гуру щял да го убеждава, че било реалност. Джанардханасвами със силата на волята си се успокоил, за да може да успокои възбудения Екнат, когато той разказвал са срещата с Великия Даттатрейя. За негова изненада обаче, Екнат се прибрал в дома спокоен и продължил спокойно да си върши работата.  Смаяният Гуру повикал Екнат и го попитал как може да бъде толкова спокоен след като е имал даршан с Бог Даттатрейя. Екнат отговорил: О Гуру дева, аз никога не съм си пожелавала това. Аз виждам теб като Бог и имам даршан с теб ежедневно. Ако не бях те възприемал като Бог, може би този даршан щеше да бъде интересен. Аз искам единствено твоя даршан и благодат!
 
Любовта му към неговия Гуру било толкова голяма, че Екнат подписвал всичките си съчинения  като Ека-Джанардхан. Поради неговата огромна Гурубхакти, в късните години, самият Бог Пандуранга, служел на Екнат като слуга в неговия дом. Когато имаме автентичен Гуру и сиддха мантрата СитаРам в живота си, нека да практикуваме мантра джапа и да служим на гуру без очаквания да получим неговата благодат. Гуру наистина е Бог и той благославя своите ученици и последователи. 



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов