Бог е създал невероятно разнообразие от видове живот на земята. Сложността,
от една страна, и изненадващата простота на живота, на неговите различни
функции, поразителната взаимозависимост на живота за неговото безпроблемно
оцеляване и растеж слисват умовете ни. Всеки вид живот си има свое място и
уникално значение в грандиозния план на живота. Животът, работата, съня и
играта на всяка форма на живот си има своя отделена специална ниша и от там съучаства
в общия растеж и оцеляване на всички видове. Знаем, че това е така от
собствените ни наблюдения и от уроците по природните науки в училище. Обаче не
знаем всичко за различните
видове, които могат да съществуват във Вселената и ролята, които те играят в общата структура на Вселената.
С изключение на човека всички видове живот функционират в съгласие с
тяхната природа. Другите видове нямат его и не са подвластни на чувството за
собствено значение. Само ние прекарваме безкрай часове да се чудим дали
заслужаваме Бог, дали сме достатъчно способни да изпълним дадените ни
задължения и да въздействаме с нашите действия върху другите. Обичаме да
размишляваме върху нашите роли и значение в живота и в грандиозната схема на
Бог. Някои от нас са родени със сребърна лъжичка в устата и мислят и се държат
сякаш са царе на това, което виждат. Има много от нас, които са наранени от
живота по различни начини и се борят за оцеляването си с пълни сили. Изпълнени
сме със съмнения дали да служим на човечеството и Бог и дали несъвършеното
служене, което правим с наранено сърце и осакатено тяло, са приемливи за Бог.
Необходимо е да разберем, от дадената по-долу случка, че ние наистина сме част
от плановете на Бог и част от неговата грандиозна схема за живота:
Една стара жена живеела далеч от потока. Носела си вода за пиене всеки ден
като пълнила две глинени гърнета, окачвала ги с въже от двете страни на тояга.
Нагласявала на рамената си тоягата с окачените от двете й страни гърнета и
тръгвала за дома си. Едното гърне било здраво и донасяло цялата порция налята
вода, а другото имало пукнатина и
пристигало наполовина пълно с вода. Всеки ден в продължение на две години
старата жена носила вода в гърнетата до дома си и пристигала с гърне и половина
вода. Здравото гърне било много гордо със себе и със своята работа. Изпълнявало
целта, за която било създадено. Счупеното гърне било окаяно и нещастно. Старата
жена го пълнела до горе с вода всеки ден, но то успявало да пренесе само
половината количество. Срамувало се от себе си и от своето несъвършенство и
неспособността да си върши работата.
Един ден пукнатото гърне, с чувство за пълен провал и разочаровано от себе
си, казало на старата жена: „В тялото
ми има пукнатина. Макар, че ме пълниш до горе с вода, част от водата изтича и
не съм в състояние да пренасям цялото количество вода до твоя дом. Срамувам се
от себе си. Моят недостатък предизвиква голяма загуба за теб. Не можеш да получиш пълния резултат от твоите
усилия. Моля те, прости ми!”
Старата жена се усмихнала и отговорила: „Виж цветята от твоята страна на
пътя. Те цъфтят. Знам, че имаш пукнатина и от нея изтича част от водата. За
това посадих цветя от твоята страна на пътеката. Всеки ден, когато се прибираме
към дома, ти напояваш цветята и те цъфтят. В продължение на две години
получавам свежи и ароматни цветя за моето богослужение и са украсяване на
олтара на Бог. Твоят недостатък допринася за красотата на пътя и красотата на
моя олтар. Всички ние сме уникални и имаме свой принос за красотата и
стойността на живота!”
Нека помним, че всички
ние сме счупени гърнета! Всички ние имаме някакви недостатъци и се стремим и
работим за съвършенство. Но междувременно, преди да сме постигнали
съвършенството, имаме да играем важна роля в живота. Ние всички допринасяме за
грандиозното величие и красота на живота по някакъв начин и усилията ни си
заслужават да бъдат предложени (посветени) на Бог.Нашата борба да преодолеем недостатъците си,
е нещото, което прави живота ни по-интересен и ни дава повече сила да се
съсредоточим върху Бог и Неговата любов. Независимо от нашите недостатъци,
любовта на Бог и Неговата благодат тече през нас. Чрез любовта ни към Бог и
нашите духовни практики на мантра джапа със СитаРам мантрата можем да достигнем
Неговите Нозе и междувременно да изпълним уникалната си мисия в живота.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
