Живеем при определени условия и обстоятелства и сме свикнали с определен
начин на живот. Имаме си наши силни страни и удобства. Когато видим, че другите
страдат, защото искат да имат силните страни, които ние имаме, в нас се появява
желанието и те да имат тези силни страни и удобства, и да бъдат освободени от
тяхната болка. По принцип съветваме другите да правят нещата, които ние правим.
Не мислим или не взимаме под внимание това дали нашите думи попадат върху
разбиращи и оценяващи смисъла и ползата от казаното уши. Не е възможно другите
да оценят нашата позиция или нашия съвет, тъй като те не живеят в същото
ментално кондициониране, в което живеем ние.
Не трябва да даваме съвет, освен ако не ни се поиска. Не трябва да
разпиляваме съветите си свободно. Повечето хора няма да разберат мъдростта на
нашите думи и ще ни се присмеят. Добрите чувства и намерения в нашите думи ще бъдат
пренебрегнати. Казва се дори, че не трябва да говорим в присъствието на тези,
които не разбират, защото е трудно да се предскаже тяхната реакция. Тъй като те
не разбират или не им пука за нашите думи, те са в състояние да се нахвърлят
върху нас вербално или дори да ни
ударят физически. Тези, които са свикнали и огрубели от болката и горчивината, няма
да разберат, че е възможно да излязат от това състояние и да водят по-добър
живот. Историята на птиците и маймуните ни учи на тази истина:
На брега на реката имало огромно дърво. Това дърво давало подслон на много
животни и птици. Едно семейство птици си било построило гнездо на клоните на
дървото и си живеело там много удобно. Листа на дървото пазели гнездото и
птиците от изгарящото слънце, вятъра и бурите. Птиците живеели щастливо в
разпрострените клони на дървото.
Един ден, тъмни облаци се събрали в небето. Имало гръмотевици и светкавици
и завалял силен дъжд. Птиците били в безопасност в техните гнезда под дебелата
покривка от листа. Някои от маймуните, които си играели близо до дървото, били
измокрени от дъжда и се скрили под дървото на сушина. Птиците видели
измокрените и треперещи от студ маймуни. Станало им мъчно за тях. Една от
птиците казала: „О, маймуни, ако си бяхте построили домове, както ние
направихме, щяхте да имате подслон, а не да треперите в дъжда по този начин.
Ние имаме само клюнове, но успяхме да си направим гнезда, в които да се скрием
от лошото време. На вас са ви дадени ръце и крака. Можете да си направите нещо
много по-добро от нас. Защо не си направите удобен подслон, който да ви пази от
промените на времето?”
Маймуните се подразнили от съвета, който им дали. Една от тях се заканила
да има даде урок, който няма да забравят. Тя казала: „Тези птици са си
направили удобни гнезда и живеят предпазени добре от дъжда и слънцето. Харесва
им да поучават и да критикуват другите. Те не се страхуват от дъжда или
студения вятър. Само да спре дъжда и ще им дадем добър урок как се строи дом.”
Като спрял дъжда, маймуните се покатерили на дървото. Те разкъсали гнездата
на птиците и изпочупили яйцата им. Изхвърлили и пиленцата от гнездата. Птиците
не могли да спрат разрушаването на домовете и семействата им. Летели насам
натам и страдали. Съжалявали горко. Осъзнали, че добронамерените им думи били
разбрани по неправилен начин от маймуните и че маймуните се почувствали обидени
и се възмутили от дадения им съвет. Разбрали, че не трябва да дават съвет, ако
не им бъде поискан. Съвет трябва да се дава само на тези, които го търсят
искрено.
Глупакът си мисли, че не се нуждае от съвет, а мъдрецът слуша и се учи от
всички. Тези, които вървят по пътя към бог трябва да помнят, че всеки получава
тази помощ, която иска и че е по-добре да не се намесваш там, където не си
желан или уважаван. Най-добре е да се придържаме към духовните практики,
правенето на джапа със СитаРам мантрата и медитацията и да даваме пример за
правило живеене и мислене, чрез които вдъхновяваме другите и подобряваме себе
си.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
