В индуизма се говори за четири цели в живота – дхарма, артха, кама и мокша
– добродетелен живот, спечелване на материални богатства, изпълняване на
желанията и спасение. Също както в другите религии, Дхарма е едва важна тема от
живота и в индуизма. Дхарма често се превежда като религия, дълг, добродетел
или праведност. Дхарма е всички тези взети заедно и много още и обхваща много
значения, като включва и личния духовен растеж.
Дхарма идва от санскритския корен „дхри”, което означава поддържане или
подкрепа. Дхарма поддържа или подкрепя положителния ред на нещата в света и
Вселената. Всички ние, които сме членове на обществото имаме дхарма да
изпълняваме някой действия, чрез които ние поддържаме естествения ред на нещата
в обществото и нацията. Мъжът, жената, детето, бащата, майката, работникът,
членът не обществото, учителят, работникът, селянинът, полицията главата на
държавата и т.н. – всички ние имаме дълг и задължения. Когато ние ги
изпълняваме по правилния начин обществото и нацията функционират правилно и
моралът и етиката се поддържат. При тези обстоятелства, културата цъфти и има
прогрес във всички области на живота.
Детето има дхармата да се подчинява на родителите си, а родителите имат
дхармата да пазят децата, да ги хранят, отглеждат и образоват и да ги
напътстват по правилния път в живота. Учителят има дхармата да преподава
правилното знание и мъдрост, които учат децата на етика и ценности и освен това
помагат за изкарване на добра прехрана. Селянинът има дхармата да отглежда
достатъчно зърно и различни други хранителни продукти за да изхранва
обществото. Полицията има дхармата да поддържа реда и закона. Видяна от друга
гледна точка, дхармата е извършването на нашите задължения със състрадание към
всички същества. Тя представлява изпълнението на дълга ни с осъзнаване с любов
и уважение. Тя е липса на ревност и завист, алчност и жестокост, докато
извършваме задълженията си. Да изпълняваме нашата дхарма по този начин ни
дарява с чистота, добрина и спокойствие.
Дхарма е думата, с която започва Багавад Гита. Багавад Гита ни учи, че е по-добре да
изпълняваме собствената си дхарма, отколкото успешно да правим дхармата на
друг. Можем и да не постигнем съвършенство като извършваме собствената си
дхарма, но е необходимо да продължаваме, докато станем успешни. Когато
изпълняваме собствената си дхарма успешно, обществото и нацията просперират.
Където има разпадане на дхармата, има бунтове и хаос в обществото и тъканта на
мирното съвместно съществуване в обществото се разкъсва. Необходимо е да
изпълняваме нашата дхарма с най-доброто, на което сме способни и когато дхарма
се установи в обществото, се появява мир и просперитет за всички. „Пази дхарма
и тя ще те пази”.
Нашата дхарма се променя с напредването ни в живота. Дхармата на детето е
различна от тази на ученика. Дхармата на младежa е различна, а по-късно, когато създаде
семейство, дхармата му отново се променя. Дхармата на ученика е да учи и да се
подчинява и да служи на своя Гуру. Дхарма на семейния човек включва много
повече – изкарване на прехраната, грижа за съпругата и децата, и другите
безпомощни членове на семейството и старите хора от семейството, участие в
обществения живот и дейности, благотворителност, грижа за отшелниците,
светците, религиозните организации, плащане на данъци и участие в държавните
дела и постепенно работене за своята духовност. Полицай, който изпълнява
дхармата на ученик и детето, което изпълнява дхармата на полицай правят адхарма
или грешка(грях). С това те нарушават покоя и безопасността на обществото.
Дхарма или „дхри” има също така и значение на природата на обекта. Дхарма
на водата е да бъде течна и мокра. Дхармата на огъня е да дава светлина и да
изгаря. Дхармата на вятъра е да духа. Дхармата на тигъра е да убива и да се
храни, когато е гладен. Каквато и да е специализацията на даден обект, която
дефинира неговата природа – това е неговата дхарма. Бог е персонифицираната
дхарма и целият космос се балансира от дхармата и праведноста на Бог. Трябва
винаги да следваме своята дхарма. Трябва да изпълняваме задълженията си по
правилния начин. Имаме дълг към нашата душа и Бог и ние трябва да изпълним тази
дхарма като правим джапа със СитаРам, медитация и като следваме учението на
гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
