Свещените
текстове и писания съдържат разписание и информация за това, как да се живее
живота и да се ходи по божествения път към Бог. Днес за всяка религия има
огромен брой книги. Изучават ги свещеници, гуру, последователи, проповедници,
домакини, студенти, работници, мениджъри и други. Много от тях чувстват
склонност и съвсем естествено им харесва да учат свещените писания и се
наслаждават да ги цитират. За някои ученето и цитирането на свещените писания
се превръща в натрапливост и те с удоволствие цитират красноречиво цели стихове
и дори глави.
Себереализацията
касае най-висшата цел, която може да бъде постиганата от човечеството и тя не
може да бъде постигната само с думи. Тези, които упорито практикуват учението
на техните Гуру постигат върховната цел и с това придобиват дълбочина на
разбирането на Бог и Вселената, които не могат да бъдат намерени в книгите.
Книгите все пак са писани от тези, които са проумели и реализирали Бог чрез
тяхно вътрешно преживяване по време на медитация. Когато ние вървим по пътя към
Бог, като правим ежедневни практики, откриваме в себе си, нова мъдрост, която
ни позволява по-ясно да видим как функционира вселената и живота. Тези, които
само красноречиво говорят, без да практикуват, нямат силата на реализацията и
дори вътрешното разбиране за Бог или Живота, за което се разказва в историята
по-долу:
Имало едно време
двама мъже, които станали монаси на Буда по едно и също време. Те много се
различавали по подход и цели. Първият монах изучавал свещените доктрини и ги
овладял много добре. Той имал група от почитатели, които се тълпели около него,
за да чуят какво говори. Вторият монах вярвал в редовното практикуване на
учението на Буда и най-накрая, заради искреното практикуване, се сдобил с
просветление. Не бил голям оратор и не обявявал публично своето възвишено
състояние. Веднъж тези двама монаси се срещнали, когато отивали да посетят
Буда.
Първият монах не
знаел за възвишеното състояние на своя брат и искал да го осмее и смути като му
задавал въпроси, които той не би трябвало да знае, защото не бил учен. Той
обаче, не осъзнавал, че като обижда реализирано същество, той ще плати тежка
кармична цена, като се прероди в по-низш свят. Буда можел лесно да прочете ума
на първия монах и в своето състрадание решил да попречи това да се случи. Решил
той да задава въпросите. Първият монах не можел да им отговори, защото той само
проповядвал, а не практикувал. Вторият монах нямал проблеми и лесно отговарял
на въпросите. Той говорел смирено, но с големия авторитет на вътрешната
опитност. Буда похвалил втория монах и не споменал първия. По-късно, когато
другите монаси запитали Буда защо не похвалил учения монах, Буда обяснил, че
познаването на светените писания наизуст не е достатъчно. Човек трябва да живее
в съответствие с Дхарма.
Тези, които само
проповядват и не практикуват свещените писания, са също като лъжица, която
разбърква храна с възхитителен вкус. Те могат само да разбъркват и да сервират
на другите, но самите те не могат да опитат възхитителния вкус на храната. Те
са като разносвачи на мляко и други стоки, но ги дават на други хора, не на себе си. Тези, които
практикуват, са собствениците на храната. Те могат да ядат и да се наслаждават
на вкуса на различните храни, когато пожелаят и освен това могат да помогнат и
на другите да опитат същата храна, като я споделят.
Учените и лекторите ще се наслаждават на популярност, заплата и услуги,
които техните обожатели им дават. Те обаче няма да получат благодатта или да
станат просветлени. Тези, които практикуват учението, получават вътрешно знание
и преживявания, които дават истинска мъдрост и дълбоко разбиране на учението,
вселената, живота и Божественото. Приказването само по себе си не носи сила.
Тези, които практикуват, получават сила плюс мъдростта да говорят добре. Човек
може да знае малко, но като се отрече от похотта, омразата, гнева, заблудата,
гордостта и привързаността, ако практикува учението, той става наистина мъдър и
получава свещен живот. Да практикуваме упорито СитаРам мантрата, медитация и
ученията на Гуру и да постигнем тази благодат.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
