Тя
изоставила всичко в името на нейната преданоотдаденост
Обратите
на живота не могат да бъдат предсказани.Както пътят на живота върви гладко,
така внезапно ни раздрусва нещо и може дори да счупим някоя и друга кост. По принцип всеки човек смята, че е много
добър и че трябва да бъде награден за това. Имаме си планове и представи за очакваната
награда. При все това, когато Божественото ни награди, това не винаги
съответства на нашите представи и очаквания. Повечето последователи не могат да
приемат този момент. Егото им не е в състояние да проумее и да приеме ударите
на живота. Те са толкова центрирани върху себе си, че не са във състояние да
видят огромният и велик план на Бог за тяхната душа. Те виждат само, че техните
конкретни желания остават неизпълнени и се отдават на обвинения, клевети и злословия
към Бог. Те спират тяхната бхакти и боготворене.
В
отговор на нейните молитви, благодатта се спуснала върху Пунитхаватхияр, когато
мангото се появило в ръцете й, не веднъж, а два пъти. Съпругът й бил убеден в
автентичността на нейната бхакти. Той също така почувствал , че тя е божествено
същество и че той не може да живее повече с нея като със съпруга. За това решил
да я напусне и да си отиде. Той тихичко си заминал за друг град. Той печелел
добре и се оженил за дъщерята на търговец и живеел в комфорт и лукс. Когато му
се родила дъщеря, той е нарекъл с името на първата си жена Пунитхаватхияр,
защото разглеждал първата си жена като божествено същество и негов гуру. Между-
временно, неговите приятели и роднини научили за новия живот в друг град и
решили да го убедят да вземе първата си жена, тъй като тя била чиста и не била
направила нещо неправилно на съпруга си.
Когато
те пристигнали до мястото, където живеел съпруга в новия град, той отишъл да я
посрещне с втората си жена и дъщеря си. Той паднал в краката й с най-голяма
уважение и казал: Аз съм твой слуга, а ти си мой Гуру и Семейна Богиня. Всичко, което имам
днес, е в резултата на твоята благодат и благословия. Бедната Пунитхаватхияр
била истински объркана от този поздрав и почитание. Тя попитала съпруга си защо
се държи по този начин. Той обяснил, че я е видял да прави чудо и че тя била
божествено съзнание. Затова той я боготворял и кръстил дъщеря си на нея.
Пунитхаватхияр
чула тези думи и размишлявала върху тях. Тя отправила молитва към Бог шива, нейният
върховен Бог, като казала: Аз се грижех за това тяло и красота заради моя
съпруг. Сега, моля те, снеми теглото на тази плат и ми дай (тяло с) форма и
качества като на тези, които се грижат за Теб и те възхваляват и боготворят. В живота
не търся нищо друго освен Теб. Незабавно нейната красива и грациозна форма се
трансформирала. Плътта й изсъхнала и тя се превърнала в стара жена, слаба като
скелет. Тя се превърнала в един от ганите – духове , които заобикалят Бог Шива.
Боговете изпратили дъжд от цветя върху нея и я благословили. Всичките й роднини
и показали уважението си и си заминали със страхопочитание и респектирани. Тя
била наречена Карайкал Аммайяр от уважение към селището, от което идвала.
Освободена от всички светски задължения и привързаности, и желанията на
плътта, тя била напълно фокусирана в любовта си към Бог Шива. След като приела формата
на мършава стара жена, тя живеела в дивата джунгла на Аланкаду. Тя написала
много свещени поеми, които самият Бог слушал и оценил и те се пеят и до днес.
Много малко са преданоотданите като нея. Тя доброволно отдала красотата,
младостта и грацията си и взела грозна и нежелана форма така, че привлечеността
и към света да отпадне незабавно и напълно, и тя да бъде потопена напълно в
бхакти към Бог Шива. Това е един урок за нас в съвременния свят, където толкова
много внимание се отдава на външната форма и красота. Бог вижда само нашата
вътрешна красота и светлина – нашата бхакти и копнеж за Него, и ни
благославя.
(Продължава в следващия блог)
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
