петък, 6 юли 2012 г.

Предаване и подчинение

Предаването на Бог означава да приемаме Волята на Бог като най-доброто възможно нещо за нас и да живеем съгласно Неговата Воля. Изоставяме собствената си воля и синхронизираме мислите, идеите и действията си с волята на Бог. Всяко отделно същество във Вселената се предава на Бог в някоя точка от времето. Принудени сме да се предадем на Бог, когато остареем и болестта ни победи и физическото ни тяло умира.  Това е несъзнателно и неумишлено предаване. Има безброй други, които се предават доброволно на Бог, докато все още са живи. Когато се предадем на Бог, ние сме физически живи, признаваме величието на Божествената Сила, която е създателят, крепителят и разрушителят на Вселената. Приемаме, че Бог ние създал и че Той ни поддържа и Той е силата, която оформя живота ни и цялостното ни същество. Преживяваме  изумителната сила на Божественото и се прекланяме пред тази сила с любов и почитание. Знаем и приемаме, че принадлежим на Бог и че сме негови по всички възможни начини. И следователно, живеем живота си в съответствие с Неговата Воля. Няма страх или съпротива при това преклонение пред Бог.

Предаването е напълно изпаряване на низшето ни аз във висшето ни аз. Просветлението или спасението е дар от Бог. Благодатта също. Предаването е огромен дар от Бог. Може и много да искаме да се предадем на Бог, но не можем да постигнем това с волята си. Получаваме го като дар от Божественото. И подобно на просветлението и благодатта, трябва да дадем съгласието си и да приемем дара на предаването. При приемането на този дар има незабавен резултат. Живота ни се трансформира. В ума ни настъпва покой и съмненията се разсейват. Изпълняваме си задълженията без усилие и по-ефективно, защото се превръщаме в инструменти на Божественото.

Когато Арджуна отива на бойното поле в Курукшетра с Шри Кришна, в ума му има съмнения по отношение на войната. Той иска да изостави самата идея за убиване на неговите собствени роднини и приятели и иска да живее като монах. Шри Кришна му дава своята мъдрост във Багавад Гита, за да успокои и утеши ума му. Едва след като Арджуна вижда Вишва Рупа – Универсалната форма на Шри Кришна, той бил в състояние да се предаде изцяло на Бог. Тогава той се превръща в безупречен инструмент в ръцете на Бог. Той нямал равен като бойна машина и унищожил всички, които му се изпречили на пътя на адхарма или злото. Той изпълнил своя дълг като принц-кшатрия, принц-войн с най-високото възможно съвършенство. Всичките му мисли и действия течали без усилие, за да отговорят на волята на Шри Кришна. Това е урок за тези от нас, които мислят, че предаването на Бог означава загубване на ефективността и способността да действаш като се превърнеш в непотребна марионетка в ръцете на Гуру и Бог. Ние не се предаваме, тъй като сме твърде привързани към богатството, квалификациите, властта, притежанията, егото, нашата лична идентичност и мисли. Необходимо ни е да разберем, че когато се предаваме на Бог, ние оставяме божествената благодат да отмие бъркотията в мислите ни и волята ни и да се съгласуваме с най-великата сила във Вселената. От този момент насетне, ние даваме най-доброто, на което сме способни, във всяка наша работа.

Има разлика между предаването и подчиняването. Когато ние се подчиняваме на Бог и Гуру или на която и да власт, в нашето същество има колебание. Има вътрешна съпротива към предаването и отстъпването е само повърхностно. Има чувство за резервираност, гняв, съмнения и неприемане. Предаването е отдаване без усилие на Волята на божественото. Без резерви. Предаването се прави с голяма любов. Подчинението се прави, когато нямаме избор и се плашим от наказания или последици. Подчиняваме се на властта на правителството, на бруталната сила, на родители и т.н. Това е частично приемане и вътре в нас възниква конфликт.

Предаването на Бог и Гуру води до вътрешен покой, радост и ведрина. Издигаме се до най-висшите нива на живот и действие. Започваме да живеем истински едва след като се предадем на Бог. Да се приготвим за това с практикуване на духовни практики, мантра джапа и медитация и другите учения  за деня, когато този удивителен дар ще ни бъде даден и ние що можем да го приемем чистосърдечно и да живеем живота си пълноценно.


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов