Обсъждахме дълбоката любов към Бог, която се нарича бхакти. Говорихме и за предаването,
което се нарича шаранагати и се състои в живеене в съгласие с волята на
Бог. Когато дълбоката любов и предаването на Бог се проявят напълно в нас, резултатът се нарича Вайрагия, непривързаност. Непривързаността дава велик кураж,
смелост да посрещнеш и да се справиш с всяка спешност или проблем в живота. Моха е привързаност към желанията,
обектите и хората. Моха е да бъдеш привързан
или въвлечен в тези желани неща без граница. Умът е вплетен в обекта, желанието
или човек, макар че не би следвало да бъде. Способността на ума ни да
разграничава крещи в нас предупреждения и бие постоянно тревога, като ни казва
да се пазим и да стоим на-
далеч. Въпреки това умът е вплетен във вкусовете, допира, ароматите, гледките и т.н. Когато сме привързани към
света и себе си по този начин, страдаме безспирно. Нужно е да живеем в този свят, да му се наслаждаваме, а не да се давим в него.
Това е възможно, ако развием непривързаност. Само когато има непривързаност, ще бъдем в състояние да се изправим пред реалността и
да получим мъдростта за постигането на Вечната Светлина.
Историята на Мохаджит е един добър пример за най-висш тип непривързаност. Мохаджит бил Принц, който имал дълбоко желание за просветление. Той отишъл в гората и потърсил велик мъдрец, за да го ръководи в духовния път. Мъдрецът го питал за името му. Когато му казал името, той попитал дали е преодолял Моха, привързаността, както името показвало. Моха означава привързаност, Джит означава победа. Мохаджит – победил привързаността.
Принцът казал, че не само той, но всички от неговото царство били победили
Моха. Мъдрецът се изненадал на това твърдение и решил да провери дали това е
така. Взел дрехите на принца, натопил ги в кръв и се втурнал през Портата на
Двореца със
страшна история за ужасното убийство на Принца от някакви разбойници в
джунглата. Прислугата видяла дрехите и потвърдила, че принадлежали на Принца.
Но отказала да се втурне и да каже новината на Кралското семейство. Казала: „Роди се и умря. Няма нищо
спешно, което да налага да изоставя редовната си работа и да се втурна при Царя и Царицата. Ще ги
информирам,
след като си приключа работата.”
Най-накрая мъдрецът успял да се сдобие с аудиенция с Царя и
му предал новината за ужасната трагедия. Бащата на Принца останал невъзмутим, когато чул новината.
Казал: „Птицата
отлетя от дървото. Сега си почива в лоното на вечността. Кралицата също
останала спокойна. Казала: „Животът на Земята е като отсядане в крайпътна страноприемница. Хората
идват и си отиват. Остават в страноприемницата, за да нощуват и на следващия ден всеки си продължава по пътя. Когато
му дойде времето, всеки тръгва по неговия си път.” Жената на „мъртвия“ принц също не била разчувствана от болезнените
новини. Казала: „Съпругът и съпругата са като две парчета дърво, които се носят по пълноводна река. Те плуват едно до друго за кратко време. Когато
течението се ускори, то ги разделя. Всяко едно от тях пътува към океана със собствената си скорост.
Няма смисъл да
тъгуваме за разделянето на пътищата. Природен закон е, че родените, ще умрат, а
тези, които са се срещнали, ще се разделят.”
Мъдрецът бил много доволен, че твърденията на принца се оказали истина. Оставала още само една
проверка. И така, отишъл той при принца
и казал: ”Докато
те нямаше, съседите – врагове нападнаха кралството и го поробиха. Принцът приел
новината спокойно. Казал: „Целият живот е деликатен и непостоянен. Сега е тук, после си отива. Моля
те бъди ми водач по пътя към Безкрайното и Нетленното.”
Мъдрецът започнал да обучава
принца, принцът учел лесно и без усилие.
Непривързаността ни помага да балансираме възходите и паденията на живота и да
се движим през него хладнокръвно и със самообладание и покой. Да полагаме
усилия за култивиране на бхакти и предаване, за да получим наградата на непривързаността. СитаРам мантрата ще ни
помогне да постигнем тези качества.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
