неделя, 29 юли 2012 г.

Медитация с мотив


Рядко правим боготворене или духовни практики без мотив. Имаме безкраен списък с мотиви, за да правим боготворене и богослужение. Нуждаем се от храна, дрехи, подслон и протекция и след като тези основни желания са удовлетворени, отиваме към по-конкретни искания – нуждаем се от съпруг/а, деца, дом, обзавеждане, прием в училище, най-новите играчки, електроника, повече приятели, повече популярност, власт, по-висока заплата, почивка в чужбина, спестявания, собственост и т.н. молим се и правим сделки с Бог. предлагаме подкуп във формата на молитва, пожертвувание на цветя, сладкиши в храмовете, богослужение, медитация, четене на свещени текстове и други обещания. В замяна, искаме изпълнение на безкрайния списък от искания, който редовно актуализираме. Бог винаги е обичан заради Неговите дарове и много рядко заради Него самия.

Не е грешно да искаме благословията на Божественото да изпълни нашите нужди. Божественото постоянно удовлетворява желанията ни с надеждата, че някой ден ще се уморим от даваните ни дарове и ще потърсим Даващия. Когато практикуваме смаран, джапа, медитация и другите практики, те ни пречистват. Променяме се бавно и идва денят, в който ние сме трансформирани. В това време списъкът с приоритетите ни се променя и вече не искаме първоначалните неща, заради които сме започнали да практикуваме.  Започваме да обичаме бог заради самото му обичане. Това е една такава история за Буда и неговия братовчед Нанда:

Един път бащата на Буда, Цар Суддходана, поискал от него да посети град Капилавасту. Буда отишъл там със своята група монаси. Двореца на Царя бил много оживен заради подготовката за венчавката на принц Нанда, доведен полу-брат на Буда. Буда отишъл до къщата на принца Нанда за милостиня и му подал паничката си за подаяния. След това Буда си тръгнал, без да си вземе паничката. Принцът понесъл паничката с подаянията и тръгнал след Буда, защото било проява на липса на уважение да се върне паничката на Буда. Младоженката на принца хукнала след него, като поискала да се върне скоро. В манастира принцът станал монах.

Нанда, монаха, не бил щастлив да следва Буда. Не бил доволен и извършвал задълженията си без ентусиазъм. Не намирал удоволствие в монашеския живот. Искал да се върне в двореца, да се ожени и да се върне към живота на глава на семейство. Постоянно си спомнял думите на принцесата, която го молела да се върне скоро. Буда знаел за това и чрез своите свръхестествени способности способствал Нанда да види прекрасните моми в божествените сфери. Казал на Нанда, че може да има една от тях, ако работи здраво и практикува Будистката Дхарма. Другите монаси му се присмивали, като казвали, че  бил продажник, който практикувал дхарма, за да се сдобие с прекрасно момиче. Нанда бил засрамен от своята слабост. Без другите да знаят, той практикувал дхарма усърдно и накрая постигнал просветление. Тогава умът му бил напълно свободен от всички привързаности и нямало похотливи мисли в него. Това било предвидено от Буда и за- това той му помогнал да го постигне.

Повечето от монасите, които познавали Нанда и неговите желания, го питали как се чувства. Той отговори, че вече не се чувства привързан към живота като глава на семейство. Монасите решили, че Нанда лъже. И наклеветили Нанда на Буда. Буда държал церемония в която обяснил, че природата на Нанда се била променила. Преди това умът му бил като къща с повреден покрив, през който дъждовната вода прониквала в къщата. Сега неговият ум се развил и бил подобен на добре покрит покрив, при който водите на дъждовете падали, но не попадали в къщата. От деня, в който Буда показал на Нанда божествените девици, той работел здраво, за да преодолее циклите на раждане и смърт и да постигне просветление.

Ние също можем да тренираме и да трансформирам ума си чрез СитаРам мантрата, медитация и учението на Гуру. След това светските желания и привързаности ще отпаднат от нас и няма да протичат в умовете и живота ни. Можем да започнем с мотиви, когато медитираме, но най-накрая любовта към Бог ще ни обхване и ще ни покаже Светлината. 


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов