Гневът
е част от нас. Ядосваме се, когато нещата не
стават така, както искаме или когато хората не реагират по
начина, по който очакваме те да реагират. В живота си
ние всички се сблъскваме с осуетяване на плановете, наранени чувства и нещастие
и реагираме на това с гняв. Освен това се сблъскваме с противопоставяне и
критика, и не сме в състояние да ги приемем по конструктивен начин. И тогава
- реагираме с раздразнение и гняв.
Гневът е естествен израз, когато се чувстваме насилени, атакувани или наранени.
Сам
по себе си гневът не е нито добър, нито лош. Той просто е проява на емоция. Ние
се страхуваме от гнева, защото не сме обучени как да се справяме с него по
конструктивен начин. Гневът е емоция, която ни помага да оцелеем по време на
стрес. Той ни дава сила да отвърнем при нападение, когато се сблъскваме с
несправедливост, или да избягаме от опасната ситуация. По принцип ние се плашим
от гнева, тъй като той отвързва яростно, непредвидимо поведение, с което
предизвикваме сериозни увреждания на другите и на себе си. Правим разрушения и
след това оправдаваме ужасното си поведение и го изваждаме на показ. Гордеем се
с гнева и отмъстителността си.
Когато
сме млади и се ядосаме, ни наказват за гнева. По-възрастните викат по нас,
наказват ни в ъгъла, докато гневът ни се охлади. Никой не ни учи как да се
справяме с гнева по правилния начин. И така, ние се научаваме да потискаме
гнева си. „Бутилираният” и затворен под налягане гняв е с огромна разрушителна
сила и поврежда храносмилането, сърцето, артериалното налягане и имунната
система. Потиснатият гняв има отрицателни физически и умствени ефекти. Един от
най-добрите начини да се изправим пред гнева е да приемем, че сме гневни и да
заместим гнева с положителна емоция на прошка, разбиране, състрадание и любов.
Не се учим да потискаме гнева, а да го побеждаваме, преодоляваме и заместваме с
позитивни емоции, които ни изцеляват и ни правят цялостни и завършени.
Следващата история се развива по времето на Буда и ни дава урок за тази важна
истина:
Едно
момиче било предан последовател на Буда. Тя следвала и практикувала неговото
учение в ежедневието си. Освен това тя приготвяла милостинята – храна, която
монасите и Буда просели за прехраната си. Когато дошло времето, тя била омъжена
за добър мъж и отишла да живее в дома на мъжа си. Не била щастлива в новият си
дом, защото прекарвала времето си да се грижи за дома и да нуждите на съпруга
си и нямала време да служи на Буда. Оплакала се на баща си. Баща й я съжалил и
изпратил малко пари. Момичето се консултирало със съпруга си относно наемане на
прислужница, която да и помага в домакинството и да се грижи за съпруга и
докато тя готвела и сервирала на Буда и неговите монаси. Съпругът се съгласил и
момичето наело прислужница.
Дните
отминавали, момичето било заето и щастливо да готви храна и да сервира на Буда.
Един ден съпругът й минал наблизо и като видял, че е заета, й се усмихнал сърдечно и отминал. Прислужницата се
разгневила много на тази проява на обич от страна на съпруга. Тя забравила, че
била само прислужница, наета, за да се грижи за своя господар, а не била негова
жена. В пристъп на ярост и ревност, тя взела гърне пълно с врящо масло от
печката, за да го излее върху съпругата. Когато момичето осъзнало какво се кани
да направи прислужницата, казала: Ако в сърцето ми има само любов към
прислужницата и цялото човечество, нека горещото масло да не ме изгори. Когато
прислужницата заляла кипящото масло върху господарката си, то се отъркаляло от
нейното тяло като капки студена вода. Другите слуги хванали прислужницата и
започнали да я удрят. Но момичето им наредило да спрат. Прислужницата осъзнала
глупавото си поведение и че не била в положение да ревнува своята господарка. Тя поискала
извинение от момичето.
По-късно, когато Буда научил за случилото си, той похвалил момичето за това, че била
победила гнева си чрез прошка и обичане. Той проповядвал на всички, че обидата
трябва да се преодолее без обида, себичността с великодушие, а лъжата чрез
истината. Истините проповядвани от Буда са фундаментални във всички духовни
пътеки. Да ги практикуваме заедно с нашите СитаРам мантра джапа.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
