Природата
учи човека да прави добро, без усилия и убедително. Слънцето грее ежедневно
като по часовник и ни дава светлина и топлина, хладните ветрове духат,
дърветата растат и дават цветове и плодове, растенията растат и ни благославят
с зеленчуци и плодове, животните ни дават мляко. Списъкът е безкраен. Майката
Земя и Природата ни преподават уроци за това как да даваме, без да търсим
награда. Ние сме свикнали да получаваме тези дарове и благодат от раждането и
рядко се замисляме за уроците, които те ни дават. Нека на насочим вниманието си
върху тях и да научим за благословията да даваме.
Човекът
е искра Божия. Ние сме души, които временно съществуват като хора. В самата ни
природа е да обичаме, да сме състрадателни и да помагаме. Даваме себе си и
нещата си спонтанно, когато сме деца. Докато растем, се учим да се
ограничаваме. Очакванията и егото идват на сцената и ние поставяме под въпрос
нуждата си да даваме. Искаме да даваме, когато някой ни гледа и ни оценява. Правим
добри дела , само когато можем да спечелим огромна добра карма. Отлагаме нашата
добрина и чакам сгоден случай, когато да дадем голяма сума за благотворителност
или да направим дарение по такъв начин, че да прославим името си завинаги. И
докато чакаме правилния момент, живота ни свършва, не сме направили нищо и не
сме се сдобили с нищо. Тази случка е урок от Буда за правенето на малки дела и
събирането на добрина през целия живот. Всяка капка добрина има значение!
Един
път Буда и неговите монаси дошли в един квартал. Един от мъжете, който живеел в
него, обичал да прави благотворителност. Когато чул, че Буда пристигнал с монасите си, ги поканил у дома
да се нахранят. Бил сърдечен и щедър и искал всеки да получи заслуга от
предложената на Буда храна. За това поканил всичките си съседи да се
присъединят към дарението, дори неговия богат, стиснат и себичен съсед. В деня
преди голямото събитие милият човек обиколил и събрал храната, която съседите
му желаели да дадат за дарение на Буда и неговите монаси. Богатият скъперник го
видял да ходи наоколо и го проклел. Като нямал достатъчно средства – защо бил
поканил велик човек, като Буда и след това ходел да проси провизии от всички.
Когато
добрият човек стигнал до неговата врата, богатият скъперник дарил малко сол,
мед и масло. Добрият човек ги приел радостно и ги поставил настрана от другите
провизии, които събрал като благотворителност. Богатият скъперник бил объркан и
се чудел защо неговото оскъдно участие било сложено настрана. Помислил си, че
добрия човек щял да се опита да го унижи, като покаже на всички колко малко бил
дал. Той изпратил един от неговите прислуги да види какво ще стане. Добрият
човек занесъл у дома си подаянията на богатия скъперник и ги разделил между
блюдата с ориз, къри и сладкиши, за да увеличи техния аромат. Когато слугата
докладвал каквото видял на господаря си, богатият скъперник продължил да се
съмнява в добрите намерения на съседа си.
На
следващия ден било празничното угощение. Буда и неговата група пристигнали и
били готови за храната. Богатият скъперник също бил там и носел под дрехата си
кама. Бил намислил да убие съседа си, ако той направел засрамващи забележки за
неговото скъперничество. След като била сервирана всичката храна по чиниите и
преди да започне храненето, добрият човек се поклонил пред Буда и казал: О, Благородни, храната, която ти
предлагам не е само от мен. Всички хора от квартала участват. Всеки даде по
нещо, голямо или малко, но всеки даде с
вяра, любов и щедрост. За това те моля да ни благословиш така, че всички да
имат еднаква заслуга.
Богатият
скъперник се засрамил, когато чул добрия човек да иска благословия за всички.
Той осъзнал, че е направил грешка. Паднал в краката на съседа и поискал прошка.
Когато Буда чул думите на богатия скъперник и разбрал причината за тях, казал
за хората, които били там: Правете добро, каквото можете - всеки път, когато
можете. Не чакайте за правилното време да направите едно голямо добро.
Направете си навика да правите малки добри дела редовно и така, с времето
доброто ще се натрупа и ще стане голямо.
Да
не си губим живота да чакаме точното време да направим голямо добро дело. Да
изоставим мисълта, че малките добрини нямат значение. Също както кофата се
пълни с вода капка по капка, трябва да бъде мъдри и да натрупваме добрина малко
по малко, като правим добро всеки път, когато можем. Да започнем това
пътешествие да правим добро за себе си и другите като правим мантрата СитаРам, с
медитация и като следваме учението на Гуру.
