В
индуизма егото – идентичността ни и чувството, че сме нещо отделно от другите,
се нарича Ахамкара. Егото е чувството за индивидуалност, което ни кара да се
чувстваме нещо отделно от цялото творение и Твореца. Отделният човек е направен
от физически, енергийни, ментални, кармични впечатления от миналото, висшия
интелект и душата. Светлината на душата е покрита от кармите и мислите. Следователно
индивидът се идентифицира с тялото, а не с душата. Той знае, и въпреки това
забравя, че тялото е нетрайно и тленно. То може да се разболее и да умре по
всяко време, а душата, която е искра от Бог, е безсмъртна. Предшестващите ни
мисли и привързаности обхващат физическия и умствения ни аз и създават илюзията
за отделеност. Това е егото. Егото поема управлението на аза и дистанцията,
разлома между нашия аз и другите в този свят и между нашия аз и Бог започва да
расте с отминаването на времето. Създаването и разширяването на дуалността,
чрез която ние сме разделени от другите и Бога, е работа на егото.
Целият
космос е проникнат от Брахман или божественото. Нищо не съществува отделно от
Бог и всичко е Бог. Всяка част от творението е Бог и Негово Величие. В основата
на живота и вселената се намира Бог. Егото не признава тази фундаментална
истина. Егото ни кара да се чувстваме нещо отделно и различно от другите. И
така, ние започваме да вярваме, че имаме специални качества и способности,
които ни позволяват да печелим повече, да притежаваме повече обекти на
желанията ни, да имаме повече власт, отделни, различни и уникални от останалата
част от творението. Отдаваме се на различни дейности, които са нагласени така,
че да водят към усилване и поддържане на егото и започваме да мислим за себе си
като за изпълнители на действието. Когато се идентифицираме с тялото си,
мислите си и действията си, ние създаваме цикли на карма и се прераждаме
непрекъснато, докато научим истината за нашата душа, Бог и единството на цялото
Творение.
Егото
ни кара да смятаме, че ние действаме и че носим отговорност за действията си. И
така ние действаме, за да получим плода на нашите действия. Когато постъпваме
по този начин, ние свързваме себе си с все повече карма. И се прераждаме отново
и отново в безкраен цикъл от раждания и смърт, докато изпълним кармата си.
Свързваме себе си към този смъртен живот и забравяме за божествената си
природа. Всички действия, които извършваме, се извършват всъщност от нашата
истинска същност и природа. Заради егото, ние вярваме, че всъщност ние
извършваме действията. Арджуна бил изправен пред дилемата дали да отиде на
война или да не отиде, защото бил обхванат от егото и илюзията и бил забравил
истинската си Божествена природа. Шри Кришна му обяснил, че мъжете от
противниковата страна подлежат на смърт заради тяхната карма, а Арджуна просто
изпълнява своя дълг на Кшатрия принц, който се бори за реализирането на дхарма.
Когато Арджуна успял да откъсне себе си от своето его, той е се превърнал в
ефективна бойна машина и макар, че убил хиляди войници, петното на убийството
не го докоснало, защото не виждал себе си като извършител на действието.
За
да достигнем максималния си потенциал в този живот, ние се нуждаем от изоставяне
на егото си и да предоставим на Бог нашите действия и плодовете от тях. Трябва
да приемем резултатите от нашата работа като прасад, благословия от Бог, и да
продължим напред. Този подход към живота се нарича Карма Йога. Карма Йога е
един от лесните пътища за побеждаване на егото и за получаването на Божията
Благодат, защото ние ежедневно изпълняваме карма, работа, и не се нуждаем от
отделно време за духовни практики. Карма йога е духовна практика във всеки
момент от живота ни, когато работим. Чрез карма йога можем да разтворим егото
си и чувството, че изпълняваме действието и че сме отговорни за резултатите.
Когато постъпваме по този начин, ние разкъсваме цикъла на кармата и на
преражданията.
В
зависимост от начина, по който подхождаме към нашето его, то може да бъде много
полезно или голяма затруднение по пътя на наши напредък в живота. Когато
преодолеем егото си чрез бхакти или карма, можем да живеем спокойно и в баланс.
Болката, тъгата, щастието и успеха не ни засягат и ние сме в съвършен покой и
баланс. Възприемаме всичко като божествена благословия и в нас няма чувството,
че ние правим нещата. Освобождаваме се от желанията си и привързаностите. В
такова състояние, благодатта на Бог се спуска над нас и ние сме в състояние да
надскочим разделеността и да видим всички като един и да се слеем със
светлината. Да започнем работата по разтварянето на егото веднага с редовното
практикуване на мантра джапа със СитаРам, медитация и като следваме учението на
Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
