Гуру
Нанак бил просветлен Учител, който основал Сикхската Религия. Той бил роден
през 1469 в Западен Пенджаб в града, който днес се намира в Пакистан. Бил роден
във време, в което имало разложение и в Индуизма, и в Исляма, религиозните
власти правили каквото им хареса и обикновения човек страдал в техните ръце.
Учението на Гуру Нанак за Единството на Бог – Ек Омкаар Сатнам – било
притегателно за всички. Неговото учение било събрано в Свещената Книга на
Сикхите - Гуру Грантх Сахеб.
Родителите
на Гуру Нанак имали бакалия и карали младият Нанак да работи и наглежда в
магазина. Един път Нанак преглеждал наличностите и започнал да брои: ек, до,
теен (едно, две, три) гяра, барах, терах (единадесет, дванадесет, тринадесет ).
В момент, когато достигнал терах – тринадесет, спрял. Терах означава също така
и „Ваше/Твое ”. В този момент Нанак осъзнал, че всичко принадлежи на Бог. Той
бил изпълнен с блаженство и отишъл в дълбока медитативно състояние, в което
останал в продължение на часове.
Един
път Гуру Нанак и един от неговите последователи Мардана отишли в Мека в Арабия.
Гуру пътувал до Сурат, който е пристанище близо до Бомбай и от там се качили на
кораб с мохамедани, които отивали на поклонение. След няколко седмици те
стигнали до Мека и до свещения Кааба. Кааба е сграда с формата на куб и е най-свещеното
място в Исляма. Бил е направен от Авраам и неговият Син Исмаил и наречен – „домът
на Бог” (Аллах). Около свещения Кааба има построена джамия.
Гуру
Нанак и Мардана били много уморени след продължителното пътуване. Гуру Нанак
легнал да си почине и моментално заспал. Краката му били насочени към Кааба.
Неговите спътници били изненадани. Гуру Нанак бил свят човек и говорел като
свят човек, но направил нещо глупаво: краката му сочели към Свещения Кааба,
когато легнал и заспал. Те се уплашили, това било светотатство и можело да
предизвика негодувание. Главният свещеник дошъл да провери за какво става дума.
Гуру Нанак приличал на свят човек, а не на атеист. Но не приличал на мюсюлманин
и бил извършил обидно действие. Било взето решение да бъде изхвърлен.
Гуру
Нанак се събудил от шума около него. Отворил очи и попитал какъв е проблемът.
Свещеникът му казал, че той бил извършил грях, като спял с крака, сочещи към
Свещения Кааба. Поискали от него веднага да промени положението на краката си и
да продължи с почивката си. Гуру Нанак се усмихнал и казал: „Може да поставиш
краката ми, накъдето пожелаеш, но те винаги ще сочат към Бог. Защото Бог е на-
всякъде!” Като чул това свещеникът се разгневил, хванал Гуру Нанак за краката и
го завлякъл в друга посока. А Свещеният Кааба се придвижил в същата посока, в
която сочели краката на Гуру Нанак! Това смутило свещеника и той започнал да
мести краката на Гуру Нанак във всички възможни посоки и всеки път Свещеният
Кааба се премествал в тази посока.
Гуру
Нанак бил просветлена душа. Той живеел с осъзнаването на Присъствието на
Бог във всяка частица от Творението. Бог
е навсякъде. След като открием Бог в себе си, можем да Го открием навсякъде.
Бог съществува във всички места. Тази истината била демонстрирана от Гуру
Нанак.
Гуру Нанак отговорил: „Има
един Бог. Той е Истината. Той прави всичко. Той не се бои от никого. Той не е
роден, Той не умира. Той е само-възникнал.
Необходимо е само да мислим за него и да се молим на Него и Той винаги идва, за
да ни помогне. “
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
