Човек
живее този свят с огромна гордост и его,
основани на способностите, доблестта и собствеността му. Мисли си, че печели,
че е богат и силен. Егото му се раздува с натрупването на известност,
популярност, власт и слава. Моли се на Бог само за да получи още и още слава и
богатство. Не търси любовта на Бог или благодатта му. Съществуването му се
основава на личните му вярвания, че е един малък Бог и може да прави всички в
живота и да му се размине. Едва когато е победен от живота чрез тежка болест
или е близо до смъртта или пред банкрут в бизнеса или връзките му с другите
хора, започва да си мисли за предаване на Бог. Това състояние на ума също не е
чисто, защото в него се съдържа обвинение към Бог за негово нещастие.
Тази
история идна от текста Багавад, който разказва за важността на предаването на
Бог. Историята се нарича Гаджендра Мокшам. Гаджендра бил Цар на слоновете. Бил
силен, свиреп и бил добър водач. Другите слонове в стадото му го уважавали и му
се подчинявали, заради силата и мъдростта му. Един път ,докато се разхождали из
джунглата, слоновете ожаднели. Открили езеро с бистра, годна за пиене вода.
Докато стадото пиело на насита, един голям крокодил атакувал Гаджендра от
водата и захапал един от краката му. Гаджендра се борил с всичките си сили да
се откъсне от захапката на крокодила. Но дори и след продължителна битка,
Гаджендра не могъл да се освободи. Неговите близки и роднини осъзнали, че той
не може да бъде спасен. Бавно, един по един, стадото се оттеглило и изоставило
Гаджендра да се бори за живота си.
Слоновете
са непобедими на сушата, а крокодилите са могъщи във водата. Слонът бил на
територията на крокодила. Това било сблъсък на титани, но слонът губел.
Гаджендра се уморил и силата му намаляла. Нямало вече окуражителни викове от
стадото му. Всички го били изоставили. Ситуацията била безнадеждна. Когато
силата и мощта му неуспели - другите от стадото му го изоставили, а врагът бил
твърде силен и ситуацията била станала напълно безнадеждна, Гаджендра внезапно
се сетил за Бог. Той откъснал един лотос, която цъфтял наблизо, с хобота си,
повдигнал го към небето и изревал: О, Велики, който си Първичната Сила на Вселената, предавам се на Теб. Спаси ме!
Бог
не бил далеч и знаел за окаяното състояние на слона. Слонът имал карма да
страда и той страдал. Егото му също така било могъщо. Докато егото е силно и
стои отпред, благодатта на Божественото не може да бъде преживявана. Егото на
слона, че бил силен и могъщ и бил цар на слоновете и другите ще му помогнат го
карало да се бори продължително време безрезултатно. Когато осъзнал, че нито
силата, нито семейството му ще помогнат, егото му било разклатено и той
чистосърдечно се предал на Бог. Още при първата му молба, Бог с впуснал да го
спаси. Казва се, че Бог Вишну се качил на превозното си средство, бързият орел
Гаруда и се втурнал. Страхувал се да не закъснее и изпратил напред Сударшан
Чакра – могъщото разрушително оръжие. Сударшан Чакра пътува по-бързо от мисълта
и достигнало Гаджендра на мига и отсякло главата на крокодила и освободило
слона.
В
предишния си живот Гаджендра бил голям последовател и преданоотдаден на Бог
Вишну на име Индрадиумна. Индрадиумна
бил могъщ и велик цар. Един път, когато могъщия мъдрец Агастия дошъл на
посещение при него, той не станал от трона си и не го посрещнал с необходимото
уважение и почести за положението му на велик мъдрец. В резултат на тази лоша
карма, той се преродил като слон, защото седял на трона тежко и не станал. Но заради добрата си
минала карма, той бил в състояние да си спомни за Бог Вишну в час на нужда и
бил спасен. Крокодилът бил Цар на Гандарвите, наречен Хуху през миналия си
живот. Веднъж когато се къпел, той палаво се подиграл с един мъдрец, който го
проклел да се прероди като крокодил. Разкаян, Хуху се проснал в краката на
мъдреца и поискал прошка. Така той получил благословията да получи мокша от
ръката на самия Бог.
Историята на слона е историята
но човека. Ние сме като Гаджендра. Езерото е света, където ние живеем и се
занимаваме с политика на надмощие и надлъгване с близките и приятелите си.
Крокодилът са трудностите и смъртта,които ни сполитат внезапно. Когато
трудностите и смъртта дойдат при нас, близките и роднините си отиват и ни оставят сами да се справяме с болката и
страданията си. Само Бог чува нашият зов за помощ, ако Го потърсим без его и се
предадем в Него напълно. Да можем да си спомним за Бог в такъв момент изисква
много животи, изпълнени с бхакти за Бог. Иначе няма да можем да си спомним Бог
и ще бъдем удавени в егото си. Бог е силата на тези, които Го търсят.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
