Във
всички области на живота около себе си наблюдавам абсолютна липса на
практикуване, хората само проповядват. Необходимо е да разберем, че истинската
сила на думите идва не от това да ги говорим красноречиво, а от силата на
вътрешния ни опит и убеденост. А когато само проповядваме, без да практикуваме,
думите ни нямат сила и стойност. Освен това заблуждаваме другите и неизбежно
биваме изловени и изложени публично като измамници. Всеки път когато кажем
нещо, всички около нас ни осъждат и обсъждат и когато има разминаване между
думите и поведението ни, ние сме подложени на критика. Дори и малкото две
годишно дете има достатъчно интелигентност да каже на родителя: ти самия не
правиш това, което ме караш да правя аз!
Когато
сме в училище, у дома, на работа и т.н., да практикуваме това, което
проповядваме, е важно. По пътя към Бог няма друг начин, освен да практикуваме
това, което проповядваме. Иначе се превръщаме в говорещи текстове, които нямат
сладостта и аромата на Божественото. Когато ние сме учител или водач или монах,
е необходимо да полагаме специални грижи да практикуваме това, което
проповядваме и с това да бъдем недосегаеми за укорите. Преподаването на което и
да е учение е ефективно само ако се прави чрез личен пример на практика, а не
само да думи. В един или друг момент от живота на всеки от нас се налага да
преподава, да учи другите с примера на личната си практика. Следващата история,
която се развива във времената на Буда, разказва за значението да практикуваме,
това което проповядваме.
Един
будистки монах бил красноречив проповедник. Той проповядвал на другите да не
бъдат алчни, а да са доволни на това, което имат, дори и то да било малко. Той,
обаче, не практикувал това, което проповядвал. Един път отишъл в манастирското
селище и държал изключително вдъхновяващи беседи. Жителите били толкова
впечатлени, че поискали монаха да остане в селището за васа – трите месеца на
дъждовете, когато монасите спират да пътуват и седят на едно място. Той попитал
колко одежди ще му бъдат подарени в края на васса и му било казано, че ще
получи само една. И така, той решил да намери по-подходящо място.
Преди
да тръгне за друг манастир монахът оставил чифт чехли, за да си резервира място
за васса. В следващия манастир, той открил, че ще получи два ката одежди, ако
прекара там васса. За това оставил там жезъла си, за да си резервира място. В
третия манастира разбрал, че ще получи три ката одежди. Оставил там бутилката
си с вода. Най-накрая достигнал до богат манастир, където научил, че монасите
получавали по четири ката дрехи. Щастливо прекарал васса в този манастир и в края
на трите месеца си прибрал четирите ката дрехи. След това отишъл в предишните
манастири и събрал своя дял от дрехи и лични неща, които бил оставил, за да си
запази място. След това тръгнал за собствения си манастир.
По
пътя към него алчният монах видял двама други монаси, които спорели как да
разделят помежду си две роби и едно скъпо одеяло. Не били в състояние да вземат
решение и търсили трета страна, за да бъде арбитър и да разреши спора им.
Монахът казал, че с охота ще им помогне и с това дори ще направи услуга на
Буда. Той разпределил по една роба за всеки от монасите и взел скъпото одеяло
за себе си като заплата за неговата работа. Двамата измамени монаси били
нещастни и се оплакали на Буда от този монах. Буда изпратил да повикат монаха и
порицал неговото поведение.
Буда
казал: ако искаш да учиш и проповядваш на другите, научи себе си първо.
Практикувай и преживей това, което проповядваш и след това учи другите. Установи
се в това, което е правилно и подходящо, и след това учи другите. Характерът и
поведението ти следва да са чисти. Никой не трябва да се оплаква от теб. Трябва
да си пример за всички. И така, да практикуваме, това което проповядваме. Да
практикуваме СитаРам мантрата и медитация ежедневно и да следваме ученията на
Гуру. Тогава думите и примерът ни ще имат силата да въздействат на другите по
положителен начин.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
