По
своята същност умът е неспокоен. Не може да остане на едно място за дълго време
и не може да задържи една мисъл за дълго време. За всяка мисъл, която се поява,
умът започва да коментира, да създава оценки и асоциации. Мисленето става
постоянна активност. Умът скача от една мисъл към друга и не ни дава покой от
сутрин до вечер. Подобно на облаците в небето или вълните на океана, мислите се
появяват и изчезват и това е една безкрайна активност. Не всички мисли, които
минават през ума, ни засягат. Засягат ни само тези, които
удрят по егото ни. Тогава умът се развихря и създава торнадо в нас. Умът ни изплита
безкрайни мисли, оценки, доуточнявания и различни вероятни сценарии: как се
позволява той да ме обижда! Тя за каква се мисли? Там където не ме уважават,
няма да ходя! Ако ми каже така, аз ще му отговоря, иначе и т.н. и т.н.
Имаме
си вграден филтър в ума, който избира върху кой тип мисли или хора да мъти и
мисли. Не се раждаме с този филтър, придобиваме го с годините с типа
книги,които четем, от средата, с която общуваме, и темите, от които се
интересуваме. Поради това някой хора се обладани до натрапчивост от футбол или
крикет, или мода, а други изобщо не им пука за тези неща. Този филтър се
изгражда ден след ден, от действията ни, предложенията, подсказванията,
ученията и въздействието на околните върху нас. И най-накрая ние можем да
изберем наш собствен филтър. И така, да се научим да изграждаме нашия филтър мъдро
и да го усилваме всеки ден. Следва кратка история, която ни разказва за
неспокойния ум на един млад монах.
Имало
едно време, един млад монах, който живеел в селище-манастир. Някой му бил
подарил две роби. Решил, че ще даде едната от робите на чичо си, който също бил
монах в същия манастир, защото обичал и уважавал чичо си. Когато отишъл да
подарява робата на чичо си, той отказа да я приеме, тъй като вече имал роба и
не се нуждаел от още една. Егото на младия монах било наранено и той се обидил.
Разгорял се гняв в него и искал да напусне манастира, за да не живее с
арогантни хора като неговия чичо, които били позор за монашеството. Той решил
да напусне веднага, но не успял, защото точно в този момент, чичо му поискал да
му повее с ветрилото, било много горещо. Младият монах се подчинил и започнал
да вее с ветрилото с чувство за дълг и по навик, а не поради уважение и
почитание.
Докато
младият монах веел с ветрилото чичо си, умът му бил неспокоен и бродел насам-натам.
Той планирал какво да прави, след като напусне манастира. Първо, щял да отиде и
да продаде излишната роба. След това с парите да си купи коза. Козата щяла да
му роди много козлета. Щял да ги продаде и да има достатъчно пари, за да се
ожени за хубавица. След известно време, жена му щяла да забременее и да му роди
здрав син. И той щял да заведе жена си и сина си, за да ги покаже на чичо си.
Той щял да кара каруцата и да държи детето. Жена му нямало да одобри това и
щели да спорят. Той щял да настоява да стане неговото, а тя щяла да издърпа детето
от скута му. Детето щяло да се подхлъзне и да падне и да бъде сгазено от
колелата на каруцата. Той щял да бъде толкова ядосан, че да крещи и да набие
жена си здраво. В този момент, на неговото мечтаене, бил толкова развълнуван,
че случайно ударил чичо си по главата с ветрилото.
Старият
монах било духовно напреднал и можел да разчете ума на племенника си и го
сгълчал: Имаш право да биеш жена си, но защо биеш този стар монах тука? Младият
монах бил зашеметен от способността на чичо му да чете мислите му. Засрамил се
много и искал да избяга. Вместо това, обаче, обичащият му чичо, го завел на
среща с Буда. Когато Буда разбрал, какво се било случило, той внимателно казал
на младия монах: природата на умът е да се мотае неспокойно и да мисли неща,
които не са се случили. Най-добре се живее в настоящето и като внимаваш да
правиш правилните неща сега, в този момент. Преодолей твоето его и идеята си за
собствена значенимост. Работи здраво и бъди прилежен. Освободи се от алчността,
омразата и заблудата.
Умът
ни има способността да се мотае надалеч. Неспокоен е и скача от миналото в бъдещето и обратно. Когато преодолеем тези
неща, ще бъдем свободи от оковите на изкушението. Да изградим филтър със
СитаРам и ученията на Гуру. Когато умът ни е зает с Божественото, е възможно да
преодолеем неспокойния ум и да живеем в покой.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
