Ние
сме души в човешки тела. Нашата основна идентичност и същност е, че сме искра
от Божествена светлина, късче от Универсалната душа. Когато душата е обвита от
човешко тяло с емоции и гуни, в нея се
развиват желания и тя изпълнява действия. Тези нейни действия водят до още
желания и привързаности. В желанието си да преживее всичко, което светът може
да предложи, душата, обвита в човешката рамка, забравя за своята изначална
идентичност и започва да вярва, че нейната идентичност е тялото. Привързаността
към тялото и разглеждането на тялото като нашата основна идентичност ни вкарва
в цикли на болка и привързаност поради непостоянството на тялото и неговата
красота.
От
съществено значение е да се грижим за тялото си. Необходимо е да приемаме
питателна храна, да правим физически упражнения, да поддържаме тялото си чисто
и спретнато облечено. В днешно време фокусът е все повече и повече върху
външния вид, за целта на получаването на добра оценка, а не за целите на
здравето. Когато тялото е младо и здраво, то е красиво. Когато остареем,
красотата избледнява, силата на тялото намалява и болестите започват да
побеждават тялото. Тялото и неговата красота имат кратък живот. Прекарваме
целия си живот съсредоточени върху тялото, а не върху душата си. Накрая, душата
напуска тялото и тялото бива изгорено или погребано под земята. Когато проумеем
смъртността на тялото и безсмъртието на душата, в нас се появява и развива
непривързаност към тялото, неговите желания и това ни помага да постигнем себе-
реализация. Следва случка от живота на Буда, която илюстрира тази истина:
Готами
била дойка на Буда. Нейната дъщеря била принцеса Янапада Калияни. Тя била много красива и заради това била
наречена Рупананда. Била сгодена за принц Нанда, братовчед на Буда. Един ден тя
осъзнала, че по-голямата част от нейното семейство били изоставили дома си и се
били превърнали в монаси. Сиддхарта, нейният по-възрастен брат, който можел да
стане Вселенски управител, бил станал Буда. Нейната майка Готами била станала
монах. Рахул, синът на по-възрастният и брат и принца Нанд също били станали
монаси. И тя била останала съвсем сама в двореца. Тя също станала монах, заради
нейната привързаност към семейството, а не поради убеденост в правилността на
пътя.
Рупананда
чула за беседите, давани от Буда на другите монаси. Буда често говорел за
преходността на тялото. Тя се страхувала да се срещне с Буда, защото си
мислела, че той няма да одобри това, че тя изглеждала много добре. Другите в
манастира, обаче, постоянно хвалели Буда и неговите извисени беседи. И така, един
ден, тя решила да отиде заедно с другите монаси, за да чуе лекция на Буда.
Още
когато я видял, Буда разбрал, че Рупананда била крайно привързана към красотата
и тялото си. Искал да й помогне да разкъса тази привързаност. Със своите сиддхи,
свръхестествени способности, той създал много красиво 16 годишно момиче, което
седнало до него. Само Рупананда можела да я види. Когато тя видяла
съвършенството на красотата и тялото на момичето, тя се почувствала като една
стара врана, която седи до лебед. Докато гледала момичето, то започнало да старее
пред очите й. Превърнала се в зряла жена, след това в жена на средна възраст,
след това в стара жена и накрая в умираща старица. Рупананда внимателно наблюдавала
постепенното намаляване на силите и красотата на тялото на момичето, докато то
стареело пред очите й. Тя проумяла непрекъснатия процес на промяна и
разложение. Междувременно фигурата до Буда станала изключително стара. Старата
жена вече не можела да управлява добре тялото си и се търкаляла по земята.
Накрая умряла и тялото се раздуло и от него прокапали кръв, гной и личинки.
Рупананда проумяла истината за нетрайността на тялото и красотата и истинската
природа на тялото. Тя продължила да учи под ръководството на Буда и постигнала
нирвана.
Виждаме,
че всички около нас стареят, разболяват се и умират. И въпреки това живеем със
заблудата, че ще бъдем млади, силни и красиви до края. Когато реалността ни
осени, вече е твърде късно. Тялото и умът не реагират на духовните практики и
ние умираме в болка и невежество, за да бъдем преродени отново в безкраен цикъл
на раждане и смърт. Необходимо е да изоставим привързаността към тялото и да се
отправим към безсмъртието на Душата и Бог. СитаРам мантрата, медитацията и
техниките, които Гуру ни дава, ни помагат да осъзнаем истинската природа на
тялото и душата.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
