Отмъщението
е ответно увреждане на другите, защото ние сме били увредени от тях или защото
смятаме, че те са ни навредили. Харесва ни да обиждаме и навреждаме на тези,
които са ни навредили на нас. Невинаги истинско навреждане се е случило. Често
навреждането е само възприятие или просто егото ни е засегнато. Страстта да
отмъстим е много силна. Тя преодолява логиката и мисленето и ние губим
чувството си за благоприличие и добрина. В нас остава само целта да си
отмъстим. Мисленето ни се извращава и в нас се появява себе-разрушителна
логика, която ни казва, че е правилно да удряме и унищожаваме другите. Някой ни
е засрамил и ние искаме да си отмъстим. Отмъщението е създаване на гордост от
срама. Това и много мило и привлекателно за егото и ние си позволяваме да се
потопим в отмъщението. Но отмъщението никога не се отплаща подобаващо и в края
на краищата се оказва, че страдаме ужасно. Историята, която следва ни дава урок
за ефекта на бумеранга от отмъщението:
Имало
едно време една Кралица, която било много предано отдадена на Буда. Тя се
страхувала да излезе навън и да му отдаде почитанията си публично, защото
мислела, че нейният съпруг, Кралят, няма да одобри това. Така Кралицата и
нейните дами направили дупки в стената на тяхното обиталище, за да могат да
гледат Буда и да преклонят глави с уважение,
когато той преминавал наблизо. Кралицата и нейните дами били ревностни
последователи на Буда и практикували неговото учение. Те медитирали всеки ден и
живеел с осъзната будност. Кралят имал и
друга жена, която била с много по-различно мислене. Тя мразела Буда. Някога
нейният баща я предложил за жена на Буда, той категорично отказал. Тя се
чувствала ужасно унизена и искала да отмъсти на Буда. Тя решила, че ще накара
Буда да плати скъпо за отказа.
Възможност
да си отмъсти за втората жена дошла, когато открила, че кралицата и нейните
придворни дами са последователки на Буда. Тя отишла при Краля и изрекла лъжи за
това как Буда тайно се среща с кралицата зад гърба на Краля. Показала на Краля
дупките в стената като доказателство. Кралят повикал кралицата и започнал да я
разпитва. Той бил удовлетворен от нейния отговор и изоставил темата. Втората
жена била разярена и решила да си отмъсти като навреди на Кралицата, дори и да не може с това да навреди на Буда.
Така, тя казала на Краля, че Кралицата прави заговор да го убие. След това тя
скрила змия във флейтата му. Когато Кралят взел флейтата, за да свири, от нея
изпълзяла съскаща змия, готова да го клъвне. Това убедило Кралят, че втората
жена била права. Наредила Кралицата и нейните придворни дами да застанат пред
стената и започнал да изстрелва отровни стрели към тях за наказание. Много
здраво се опитвал да ги убие, но стрелите се отмествали от тяхната цел и никой
не пострадал. Кралят осъзнал, че дамите са чисти и невинни и затова стрелите не
ги удряли. Поискал прошка от Кралицата и позволил на дамите да поканя Буда и
неговите монаси на царска трапеза в двореца.
Втората
жена била изключително разочарована. Тя отново намислила заговор. Накарала чичо
си да подпали покоите на Кралицата, докато жените били вътре. Сградата лумнала
в пламъци. По това време Кралицата и нейните дами медитирали. Те си спомнили за
учението на Буда и продължили тяхната медитация и успели да достигнат но висши
нива на духовност, преди да умрат. Кралят заподозрял втората си жена и я
подлъгал да си признае вината. Той обявил: "Който направи това, е моят
спасител. Сега мога вече да спя спокойно. През последните дни се страхувах, че
моята собствена жена може да ме убие. Сега, най-накрая се освободих от този
страх." Глупавата втора жена незабавно разкрила нейната роля и тази на нейния
чичо в смъртта на Кралицата и нейните дами. Кралят показал голямо възхищение и
поканил цялото семейство в двореца, за да ги почете. Те всички отишли и били
умъртвени.
Когато
Буда научил за смъртта на кралицата и нейните придворни, той казал, че тяхната
осъзната медитация ги отвела към Нирвана, а втората жена и нейният чичо ще
страдат в продължение на много животи в ада, заради тяхната
отмъстителност. Разбирането, търпението,
състраданието и толерантността ни отвеждат по царския път към Бога, а
отмъщението ни натиска още по-дълбоко в кармичния ад, който ние сами си
сътворяваме.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
