Кармата
е моралният закон за причината и следствието. Законът за кармата се споменава
много пъти във всички религии по света. Всички религии казват истини като:
Каквото посееш, такова ще пожънеш, каквото повикало, такова се обадило, и др. В
света днес има огромно неравенство. Някой се раждат богати, а други в крайна
бедност, един е синът на принца, а друг е едно от децата на просяк. Някой се
раждат здрави, други се раждат болни. Малцина се раждат с таланти за музика,
рисуване или други способности. Някои се раждат светци, а други са престъпници
още от ранна възраст. Някои са идиоти, а други гении. Такова несъответствие,
неравенство и разлики ни карат да се чудим дали няма някаква грешка в плановете
на Бог и дали Бог е напълно с ума си, когато се занимава със създаването и
поддържането на света. Защото, ако е с ума си, как така някои са прокълнати от рождение, а други са
благословени от момента на раждането си? Навсякъде ли стават случайни
инциденти?
Не. Планът и функционирането на Вселената
показват много висока точност и интелигентност. Всичко се случва по някаква
причина и законите, по които оперира Вселената, са математически точни. Жънем
това, което сме посели. Всяко действие има обратно противодействие. Всичко
добро и всяко страдание, което виждаме, сме си го създали ние. Ние самите сме
изцяло отговорни за това кои и какви сме. Нашите действия през този и предишни
животи се връщат обратно при нас в нашите гени, кодирани в ДНК и създават
нашите страдания и благословии през живота. Нека да разгледаме живота
на един зъл касапин,, за да разберем начина, по който функционира законът на кармата:
Имало
едно време един касапин, който бил зъл и ограничен. Той изпитвал удоволствие от работата си да
убива прасета и да продава свинското, защото тя му давала възможност да измъчва
прасетата, преди да ги убие. За него най-сладкият звук в света бил квиченето на
измъчваните прасета. В него нямало добри мисли и никога през живота си не
извършил добро дело.
Минало време и касапинът се разболял. Бил тежко
болен и страдал ужасно, преди да умре. Живеел сам и нямало кой да се грижи за
него. В продължени на дни се влачел агонизиращ, квичащ и хъркащ като клано
прасе. Домът му бил близо до будистки манастир, който Буда и неговите монаси
посещавали. Монасите чули болезнените писъци, които идвали от дома на касапина,
но предположили, че това били обичайните писъци на кланите прасета, които той
после продавал. Всички те клатели глава в неодобрение, но никой не направил
нещо, защото това било нещо очаквано и обичайно. Един ден, виковете и изпълненото с болка пъшкане, които се чували много дни, спрели
изведнъж. Монасите били тъжни и изпълнени с жалост за страданието, което
толкова много животни трябвало да понесат, преди да бъдат заклани.
Буда
чул монасите да обсъждат това. Казал: „О, монаси, касапинът не колеше прасета.
Той беше болен и страдаше от силни болки. Нямаше кой да се грижи за него и той
страдаше в продължение на много дни, като пищеше от болка и мъчение, също както
прасетата, които той измъчваше преди безмилостно да ги заколи. Лошата карма на касапина най-накрая го
настигна. Днес той умря и се прероди в достойно за съжаление състояние. Драги
монаси, внимавайте какво правите през живота си. Когато правите зло, то
рикошира върху вас, по същия начин, както при касапина. Няма шанс за бягство от
лошите дела. Страдаме в живота си заради лошите си дела, и след това в другите
животи. Не можем да избягаме и в другите прераждания.
Има САМО един метод за
преодоляване и изтриване на кармата от нашия живот. Този начин е тапас. Когато
ние сме искрени и правим духовните практики на джапа и медитация, които са ни
дадени от Гуру и следваме неговите учения, ние създаваме достатъчно божествени
вибрации, чрез които изгаряме негативната си карма. Продължителният,
интензивен, и искрен тапас води до благодат, която е панацеята за всички
материални и духовни болести. И така, нека да правим редовно тапас и да
преобразим живота си.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
