Имаме навика постоянно да носим притесненията си като товар
в умовете си. Имаме много притеснения в живота: млекарят закъснява, стачката в
транспорта, кучето на съседа цапа постелката на входа, шефът, който не се
усмихва, няма обезмаслено прясно мляко в магазина, детето ни, което не е на
първо място в класа/гимназията/университета, теглото ни нараства, или
намалява, косата започва да капе, дали новият цвят ми отива и.т.н. Имаме множество притеснения и тревоги и ние ги
увеличаваме с всеки изминал ден, като добавяме по някоя още. Доставя ни удоволствие
да носим товара си. Наслаждаваме се да правим безкраен списък с всичките
притеснения и тревоги и да го споделяме с тези, които биха искали да ни
изслушат, или с тези, които можем да насилим да ни изслушат.
Притеснението и тревоженето не водят до разрешаване на
проблема, те не са конструктивни. Изсмукват жизнената ни енергия и ни правят
потиснати. Разгневяват ни и ни карат да сме агресивни и да искаме насилие.
Водят до чувство за безсилие и загуба на доверие в собствените ни способности.
Губим надежда, вяра, радост и оптимизъм. Губим усмивката си и тъжното ни лице отблъсква другите
да общуват с нас. Най-накрая оставаме самотни и отегчени от живота и от самите себе
си. Собственото ни поведение оказва отрицателно влияние върху семейния ни живот
и връзките у дома, приятелите и работата. А най-тъжната част е, че повечето от
нашите притеснения не се материализират и въпреки това ние продължаваме да се
тревожим и да разваляме живота си с тях.
Когато пътуваме с влак, кола или самолет, не носим багажа си
в ръцете или на главата си. Оставяме го защото знаем, че влака носи и нас, и
нашия багаж. Когато видим, че някой носи багажа си в ръцете си, докато пътува
във влака или самолета, чудим се дали не е глупак. Но не осъзнаваме, че и ние
правим същото нещо. Носим багажа на тревогите си в главите си, дори когато
отиваме да спим и се събуждаме уморени и износени и неспособни да срещнем предизвикателствата
на новия ден. Когато се уповаваме на вярата си в Бог и разтоварим тревогите си
вечер в Неговите Нозе и спим, ние се събуждаме освежени и в състояние да
разрешим успешно проблемите си и да се справим с тревогите си. Ето един малък практически
урок защо да не носим тревогите си:
Един професор започнал урока с чаша вода. Държал я така, че
да могат всички да я видят и попитал студентите: колко мислите, че тежи тази
чаша? Дошли различни отговори: 50 гр., 100 гр., 125 гр. и т.н. професорът казал,
че и той не знае точното тегло и ще трябва да го открие като измери теглото на
чашата с вода. Същинската цел на показването на чашата с вода било да попита
какво ще стане, ако той я държи в ръката си. А какво ще стане ако я държи в
продължение на цял час? Попитал Професорът. Един от студентите, казал, че
ръката ще започне да изтръпва. А каква би била последицата, ако държи същата тази
чаша с вода в продължение на цял ден? Студентите казали, че ръката му ще
изтръпне, това ще постави на сериозен стрес мускулите, ще боли и дори може се
парализира. Може да се наложи да отиде до болницата.
И накрая Професорът задал важния въпрос: Промени ли се
теглото на водата през времето, през което държахме чашата? Не – не се промени.
Тогава какво предизвиква стреса на мускулите и болката в ръката? Студентите не
могли да отговорят. Професорът попитал отново: Какво е необходимо да направя,
за да облекча болката в ръката си? Студентите извикали: Остави чашата!
Това е начинът, по който трябва да се справяме с проблемите
в живота. Ако ги държим за кратко време в главата си, нищо особено не се случва
и проблемите са ок! Когато мислим за тях за по-продължителен период от време,
главата започва да ни боли. Когато се вкопчим в тях за много дълги периоди, те
ни парализират и ние не сме в състояние да направим нищо за тях. Кръвното ни
налягане се увеличава, появява се мигрена, болка в сърцето и сърдечни пристъпи,
киселини, мускулна болка и куп други болежки. Освен това губим удоволствието си
от живота и не можем да живеем, да спим или да се храним с наслада.
Много е важно да мислим за проблемите и да се
изправим пред тях. Но още по-важно е да ги оставим на страна и да отидем да
спим с упованието и вярата в Бог. По този начин ние се събуждаме освежени и
силни, за да се изправим лице в лице със следващия ден и да решим проблемите
си. Започнете да оставяте чашата още днес!
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
