Великите учители
и Гуру подчертават, че е необходимо да се практикуват духовните истини, а не
само да се проповядват. Ако не практикуваме истините и не ги преживеем лично, в
думите и речите ни няма да има енергия/сила. Ако човек не говори с
убедителността, идваща от личната опитност и знание за истината, думите му са
кухи и нямат въздействие. Много по-лесно е да се намерят хора, които просто
говорят сладкодумно и красноречиво, отколкото такива, които говорят с
убедителността на редовните духовни практики. В техните думи има сила,
увереност, честност и пламенност, защото те говорят от реалността на тяхното
преживяване.
Освен в
духовността, дори и у дома, и на работното място, принципът „практикувай, това,
което проповядваш“ важи с пълна сила. Попитайте, който и да е родител. Ще ви каже с огорчена усмивка, че всяко дете
знае кога да посочи истините на родителя, когато той не практикува това, което
проповядва на детето си. Попитайте, който и да е работодател. Той също ще
потвърди, че ако не практикува това, което проповядва, работниците му не го
уважават. Когато чуем някой да говори за Бог и духовност, много лесно разбираме
дали човекът практикува или не практикува, това което проповядва. Красноречието и правилният набор от думи,
познаването на писанията и способността да ги цитираш са важни, но това, което
наистина има значение, е действителното практикуване и мъдростта, която идва от
практикуването. Без практика не можем да достигнем целта си.
Книгите,
писанията, разговорите, лекциите са начини, по които ние откриваме пътя към
Бог. Тяхното предназначение е да ни посочат пътя. След като вече знаем пътя за
достигане на Бог, трябва да тръгнем по него и да положим усилия, за да
постигнем целта. Да знаем пътя, без да действаме, е безсмислено. Шри РамаКришна
ни дава един чудесен пример за това:
Един мъж получил
писмо от дома си. Писмото съдържало списък с неща и подаръци, които той
трябвало да купи и да изпрати на роднините си. Тъкмо когато се канел да отиде
на пазарува, открил, че загубил писмото. Търсил го тревожно и другите, които
били около него го търсили. След продължително търсене открили писмото. Бил
много щастлив, че открил писмото. С голямо желание го отворил и прочел. Искали
от него да купи пет килограма сладкиши, парче плат и някой други неща. След
като научил списъка и къде трябва да отиде и да купи нещата, той вече не се
нуждаел от писмото.
Писмото е нужно,
докато не знаеш неговото съдържание. След като си видял съдържанието му, трябва
да действаме по него, а не просто да пазим писмото или просто да говорим за
него. Писанията ни учат на пътя към Бог. След като съберем информацията, трябва
да започнем да практикуваме. Само тогава можем да постигнем целта си.
Великолепни слова от свещените писания може и да омайват аудиторията за кратко
време, но няма да имат позитивно въздействие, ако не са подкрепени от личната
опитност на практиките. Изучаването на свещените текстове само за показност е
безполезно.
Алманахът ни
дава прогнозите за валежи през годината. Но дори и да стискаме книгата с цялата
си мощ, няма да получим нито капка вода от нея. Книгите ни показват пътя, но е
необходимо да практикуваме. Да почетете само съвета ми за управление на гнева
няма да ви освободи от гнева ви, освен ако не положите усилия. Когато четем за
големия набор от благословии, идващи от практикуването на СитаРам мантрата,
звучи много съблазнително и интересно. Но ако знаем за тях само от думите или
да ги имаме написана ни хартия не ни помага много. Трябва да вземем мантрата и
да практикуваме редовно и регулирано, за да получим резултатите и благодатта на
ШриСитаРам.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
