Просветлените са
малка група от хора, които рядко можеш да срещнеш. Та се мъдри, обичащи и
спокойни. В състояние са да се справят с проблемите в живота с покой, баланс и справедливост.
Благодатта и силата на Светлината
блестят в тях и те привличат всичко живо. Животни, птици, растения и
Природата се покланят на Светлината в тях. Има много хора с дребни умове, които
не са в състояние да приемат мъдростта, знанието или мощната харизма на такива
хора. Първоначално те опитват да се сприятелят с тях, след това лека полека да
им вземат властта, популярността и положението.
Уникалната позиция на просветлените идва от това, че те познават
истината и реалността. А това не е позиция, която може да бъде взета насила или
с подкуп или с масирана рекламна кампания в медиите. Необходимо е да си
практикувал практиките, които те водят до това специално ниво, където
осъзнаваш, че Светлината е вътре и че целият свят е направен от една и съща
Светлина. Необходимо е да си преживял Истината за Бог.
Просветлените
винаги се срещат с коварството и
предателството в тяхната група от последователи. Те са подложени на
преследвания и гонения. Враговете им, които са тесногръди и не са в състояние
да приемат по-висшите истини, винаги се опитват да ги разрушат. Те преодоляват тези препятствия в живота елегантно, със
състрадание и истина. Ето една случка
от живота на Буда за това как той посрещнал затрудненията, които идват от един
дребнав и невеж негов последовател:
Братът на Буда,
Девадатта бил негов последовател. Девадатта искал Буда да го обяви за
последовател. Това да си „Буда” се основава на постигането на себе-реализация.
Не е титла, която може да се даде. Буда помагал на Девадатта също толкова,
колкото и на другите в група. Девадатта не бил просветлен, докато в групата на
Буда имало много просветлени последователи. Буда обяснил истината на Девадатта ,
че той може да стане „Буда” (пробуден), но и дума не може да става за наследяване
на Буда.
Обиден и
разгневен, Девадатта напуснал групата на Буда. Тъй като бил принц, той имал
малка група от последователи, които напуснали с него. Девадатта направил друга
група и станал неин водач. Той имитирал речта и маниерите на Буда. Но в сърцето
му нямало светлина и в очите му нямало покой. Около него нямала лъчезарност и
нямало блаженство. Тези, които идвали при него, го виждали какъвто е –
егоистичен мъж, които бил жаден за име, слава и власт. Един по един те го
напуснали и отишли обратно при Буда. Той останал сам и обвинил Буда за неговото
нещастие. За това направил заговор да убие Буда.
Един ден Буда
седял на скала в подножието на връх и медитирал. Девадата се скрил горе на
върха и затъркалял скала надолу по хълма по посока на Буда. Скалата щяла да
смачка Буда със сигурност. Но когато стигнала близо до Буда, тя се преместила и
променила посоката си. Изглежда скалата разпознала посветления учител и
променила хода си, за да не го убие. Девадатта полудял от гняв, когато видял
този неестествен феномен. Отново замислил да убие Буда.
Бащата на
Девадатта имал див слон, който бил постоянно вързан на тежки вериги. Закоравели
престъпници били хвърляни в клетката на слона и той ги стъпквал до смърт. Девадатта
подкупил махута, пазача на слона, за да го заведе на мястото, където Буда седял
в медитация. Подивелият слон се впуснал бясно към Буда с висока скорост, но
когато се приближил към Буда внезапно се забавил, свил колене и поздравил Буда
като склонил глава.
Скалата и дивият
слон показали по-голяма чувствителност към просветленото излъчване на Буда,
отколкото неговия ядосан и егоистичен брат. Девадатта бил по-глуповат от скалата и дивия слон. Не можел да види
истинската стойност на Буда. Освен това не бил готов да работи, за да може
самия той да постигне „състоянието на Буда“. Той просто искал да унищожи Буда
и да вземе името, славата и
популярността му. Историята се повтаря постоянно и просветлените винаги се
сблъскват с враждебност от тесногръдите хора, които се страхуват от знанието.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
