Нашият ум си
създава личен рай или ад. Можем да се намирамe в най-добрия апартамент в хотел, приличащ на дворец, но когато умът
ни е недоволен, красотата на стаите става зян. Не можем да се намерим място,
разгневени сме и неудовлетворени, макар да сме заобиколени от безкраен лукс и
богатство. Стоим пред Шри Пандуранга (Шри Кришна) в Пандхарпур и не виждаме
неговата Красота и Състрадание. Умът ние пълен с омраза и раздразнение от
алчните свещеници и гъмжилото от поклонници, които ни заобикалят и ние искаме
да избягаме от храмa по
най-бързия възможен начин. Не чувстваме Божествените вибрации на светилището, където безброй светци са
възхвалявали Бог и където Той се е манифестирал физически и е правил много
чудеса, защото живеем в адове на ума, яхнати от собственото си его.
Ние сме това,
което чувстваме. Можем да сме здрави и добре, но ако се чувстваме потиснати и
отпаднали, ще се
разболеем. Физически красивото лице и чистата кожа са без полза, ако човекът
има лош характер и мръсна уста. Такъв човек изглежда красив, но всъщност е
грозен. Милото и обичащо сърце си личи на лицето и такъв човек е обожаван и
обичан, макар и да не е красив. Щастливата усмивка кара лицето да грее.
Здравето и щастието зависят до голяма степен от това, къде пребивават умовете
ни през повечето време.
Егото управлява
ума ни. Когато егото е силно, умът е пълен със суета, гняв, гордост, алчност,
привързаност, похот и материализъм. Когато бхакти или любовта за Бог в нас се
увеличи, хватката на егото отслабва и където и да се намираме, умовете и
мислите ни са фокусирани върху Бог и неговата Добрина. Когато мислите ни пребивават в Бог постоянни
и святото Име на Бог, мантрата, вибрира в нас постоянно, ние сме в блаженство и
покой, които сами сме си изградили. Шри Рамакришна често разказвал историята за
двама приятели, които направили собствен ад и рай с техните умове и чувства:
Имало едно време
двама приятели – Джагат и Джива, които отишли за един ден в града. По пътя
видели тента, издигната вън от храма, където се били събрали хора да слушат
свещената история на Шримад Багавад. Джагат предложил да отидат на слушането и
така да се сдобият със свещено знание и
мъдрост. Джива не бил готов и отишъл да
гледа танцуващите момичета. Джагат седнал при храма да слуша историите за Бог.
Джива се разхождал нагоре надолу и намерил къща с лоша слава, където жени
танцували, а мъжете им се възхищавали и пиели вино.
Докато си пиел
виното, Джива, се почувствал отвратен от себе си и от сцената на танците. Казал
си: Позор! Срамота! Толкова съм глупав. Ако бях послушал Джагат, щях да се
намирам на свещено място и да слушам истории за Бог и Неговите Игри (забавления,
истории) и да се сдобия с мъдрост и благодат.
Умът на Джива се изпълнил с разкаяние. Макар да седял пред танцуващите
момичета, не се наслаждавал на пиенето и танците. Умът му се сещал за
различните истории с Бог (лийла), за раждането на Шри Кришна, как по чудо
избягал от демоните, за голямата любов на майка му Яшодха, за бхакти на гопите
и за живота на Бога във Вриндаван.
Междувременно,
неговият приятел Джагат седял в храма и слушал историите с Бог. Но вътре в себе
си бил гневен и ядосан на себе си. Мислел си: приятелят ми се забавлява на
живота. Аз съм толкова глупав, че седя тука. Умът му бил напълно фокусиран
върху жените в залата за танци, музиката, питиетата и възбудата там. Като им
дошло времето, и двамата умрели. Джагат, който седял в храма и мислел за
танцуващите момичета отишъл в ада, а Джива, който в залата за танци мислел за
бог и неговите истории отишъл в рая. Човек получава това, за което мисли и
чувства. Божеството ни преценява по това, което е в нашите сърца, а не по това
къде седим или живеем.
Всичко зависи от
ума ни. Нека да „отвлечем” ума си, да го очистим като правим мантра
джапа и дхяна. Да следваме учението на Гуру и да му се подчиняваме ни помага да очистим, заредим и успокоим необуздания ум. Когато СитаРам вибрира в ума ни, ние
сме предпазени от външни опасности и от опасностите на нашия ум! Да почувстваме
Божествената Любов и да живеем постоянно в това състояние.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
