Общуването
възниква, когато човек иска да каже нещо, с което да предаде вътрешните си
усещания. Вътре в него има намерение , което се проявява като мисъл в ума му. Тази мисъл се проявява като емоция,
в очите, лицето, жестовете речта и се изговарят думи. Можем да видим това в
бебето, което общува достатъчно добре с мимиката на лицето и жестовете на
тялото, а по-късно се научава и да говори.
Сричките правят
думи, а думите имат значения. Всички срички са свещени, защото идват от
Божествената Вибрация на Вселената. Ние трябва да използваме думите внимателно,
защото те имат определено значение и въздействат върху умовете и телата на
другите. На това ни учат още когато сме деца и ни тренират да използваме думите
по правилния начин. С времето ние узряваме, придобиваме добро равнище на
разбиране на думите и тяхното въздействие и започваме да внимаваме как ги
използваме.
Думите изразяват
вътрешните ни усещания и мисли. Обикновено нямаме особен контрол върху мислите
си и нашите мисли намират начин да се проявят в очите, тона на гласа, израза на
лицето, жестовете на ръцете и езика на тялото. Колкото и добре да използваме
думите, вътрешните ни усещания се проявяват чрез тона на гласа ни и езика на
тялото ни. Предаваме по-малко чрез думите и повече чрез тона на гласа и езика
на тялото си. Външно не сме агресивни, но гневът ни и другите чувства намират
начин и се проявяват в гласа ни.
В миналото
общуването е било лице в лице. Днес ние имаме и гласово общуване през телефона.
Можем да видим скритите или маскирани чувства на другите хора и да разберем как
те се чувстват. Днес използваме текстови съобщения, sms, и интернет за общуване. Общуването
ни вече не е разговор лице в лице, а съобщения във Фейсбук. Тонът на гласа ни е
добре маскиран, но намеренията на човека не са. И така, чувства като любов,
гняв, болка, отвращение, враждебност, отмъстителност идват чрез начина, по
който думите са изразени черно на бяло. Написаните думи са социално подходящи и
политически правилни, но въпреки това ние чувстваме враждебността да кипи в
тях. Нека да разгледаме историята за това, колко важно е да казваме нещата по
правилния начин:
Царят на
животните, Лъвът, живеел в дворец, който бил огромна и смрадлива пещера в
планината. Един ден той извикал в дворцовата си зала си всичките си поданици.
Животните се събрали и били погълнати от ужасна смрад, от която им се
повдигало. Мечката не можела да диша и си запушила носа. Лъвът видял това и се
обидил. Ударил мечката и тя се проснала безчувствена.
Лъвът се обърнал
към маймуната и попитал: Настина ли дворцовата ми зала мирише толкова лошо?
Маймуната си е маймуна, опитала се да си подмаже на царя и отговорила: изобщо
не мирише ваше височество, мисля, че дворцовата ви зала мирише на жасминова
градина. Лъвът знаел, че това не е възможно и се ядосал на маймуната. Ударил я
и тя също се проснала безчувствена.
Другите животни
започнали тихичко да се измъкват от пещерата. И лисицата последвала другите.
Лъвът видял това и хвала лисицата за опашката и я придърпал обратно. Като се
озъбил на лисицата, попитал: кажи ми, мирише ли моята дворцова зала? Лисицата
изимитирала силна кихавица и отговорила внимателно: Ваше Величество, имам тежка
настинка. Не мога да подуша нищо и за това не мога да Ви кажа дали дворцовата зала мирише или не мирише. Заради този умен отговор, лисицата била
наградена с важен пост в двореца на Лъва.
Повечето от
нашите проблеми в живота биха се разрешили, ако се научим да общуваме по
правилния начин. За да общуваме правилно, е необходимо да научим да изразяваме
чувствата си без враждебност или злоба. Разлика в мненията на хората винаги ще
има. Това не прави един добър, а друг лош, нито ни дава правото да доминираме
или обиждаме другите по някакъв начин. На основно равнище, трябва да се научим
да използваме думите, за да общуваме добре, а на по-фино равнище, трябва да
освободим себе си от гняв, похот, алчност, завист и гордост така, че когато
говорим, вътрешното ни аз да отразява покой и чистота. Много важно е да
проверяваме как казваме думите, когато общуваме.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов