неделя, 10 юни 2012 г.

Зависи как го казваш!

Общуването възниква, когато човек иска да каже нещо, с което да предаде вътрешните си усещания. Вътре в него има намерение , което се проявява като мисъл  в ума му. Тази мисъл се проявява като емоция, в очите, лицето, жестовете речта и се изговарят думи. Можем да видим това в бебето, което общува достатъчно добре с мимиката на лицето и жестовете на тялото, а по-късно се научава и да говори.

Сричките правят думи, а думите имат значения. Всички срички са свещени, защото идват от Божествената Вибрация на Вселената. Ние трябва да използваме думите внимателно, защото те имат определено значение и въздействат върху умовете и телата на другите. На това ни учат още когато сме деца и ни тренират да използваме думите по правилния начин. С времето ние узряваме, придобиваме добро равнище на разбиране на думите и тяхното въздействие и започваме да внимаваме как ги използваме.

Думите изразяват вътрешните ни усещания и мисли. Обикновено нямаме особен контрол върху мислите си и нашите мисли намират начин да се проявят в очите, тона на гласа, израза на лицето, жестовете на ръцете и езика на тялото. Колкото и добре да използваме думите, вътрешните ни усещания се проявяват чрез тона на гласа ни и езика на тялото ни. Предаваме по-малко чрез думите и повече чрез тона на гласа и езика на тялото си. Външно не сме агресивни, но гневът ни и другите чувства намират начин и се проявяват в гласа ни.

В миналото общуването е било лице в лице. Днес ние имаме и гласово общуване през телефона. Можем да видим скритите или маскирани чувства на другите хора и да разберем как те се чувстват. Днес използваме текстови съобщения, sms, и интернет за общуване. Общуването ни вече не е разговор лице в лице, а съобщения във Фейсбук. Тонът на гласа ни е добре маскиран, но намеренията на човека не са. И така, чувства като любов, гняв, болка, отвращение, враждебност, отмъстителност идват чрез начина, по който думите са изразени черно на бяло. Написаните думи са социално подходящи и политически правилни, но въпреки това ние чувстваме враждебността да кипи в тях. Нека да разгледаме историята за това, колко важно е да казваме нещата по правилния начин:


Царят на животните, Лъвът, живеел в дворец, който бил огромна и смрадлива пещера в планината. Един ден той извикал в дворцовата си зала си всичките си поданици. Животните се събрали и били погълнати от ужасна смрад, от която им се повдигало. Мечката не можела да диша и си запушила носа. Лъвът видял това и се обидил. Ударил мечката и тя се проснала безчувствена.

Лъвът се обърнал към маймуната и попитал: Настина ли дворцовата ми зала мирише толкова лошо? Маймуната си е маймуна, опитала се да си подмаже на царя и отговорила: изобщо не мирише ваше височество, мисля, че дворцовата ви зала мирише на жасминова градина. Лъвът знаел, че това не е възможно и се ядосал на маймуната. Ударил я и тя също се проснала безчувствена.

Другите животни започнали тихичко да се измъкват от пещерата. И лисицата последвала другите. Лъвът видял това и хвала лисицата за опашката и я придърпал обратно. Като се озъбил на лисицата, попитал: кажи ми, мирише ли моята дворцова зала? Лисицата изимитирала силна кихавица и отговорила внимателно: Ваше Величество, имам тежка настинка. Не мога да подуша нищо и за това не мога да Ви кажа дали дворцовата зала мирише или не мирише. Заради този умен отговор, лисицата била наградена с важен пост в двореца на Лъва.

Повечето от нашите проблеми в живота биха се разрешили, ако се научим да общуваме по правилния начин. За да общуваме правилно, е необходимо да научим да изразяваме чувствата си без враждебност или злоба. Разлика в мненията на хората винаги ще има. Това не прави един добър, а друг лош, нито ни дава правото да доминираме или обиждаме другите по някакъв начин. На основно равнище, трябва да се научим да използваме думите, за да общуваме добре, а на по-фино равнище, трябва да освободим себе си от гняв, похот, алчност, завист и гордост така, че когато говорим, вътрешното ни аз да отразява покой и чистота. Много важно е да проверяваме как казваме думите, когато общуваме. 


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов