Бдителността или
активното внимание са от съществено значение за духовния растеж. Когато ходим
по Божествения път, трябва да сме бдителни за мислите, думите и действията си.
Необходимо е да се грижим за физическото си тяло, да ядем най-чистата и
най-хубавата храна, която можем да си позволим, да правим физически усилия и да
поддържаме тялото си здраво. Необходимо е да полагаме грижи да говорим (само)
истината и да не обиждаме или навреждаме на другите с думите си. Не трябва да сплетничим , клюкарстваме или да
говорим със злоба и зложелателство.
Необходимо е мислите ни да са чисти. Ако не сме бдителни, мързелът,
леността, инерцията и другите пороци, ще ни победят. Умът ни ще продължи да
произвежда безполезни мисли и ние ще изговаряме думи, които са грозни, обидни и
безполезни. Резултатите от действията ни ще бъдат посредствени. Само ако сме
бдителни, ще бъдем в състояние да се коригираме своевременно и да направим
себе-управлението част от живота си. Тази история е за Пунна и Буда. Тя
подчертава значението на бдителността и нейната ролята и за просветлението.
Пунна била
робиня. Тя работела до късно след полунощ и ставала рано, за да продължи да
работи. Един път било почти полунощ, когато тя приключила с работата си за
деня. Току-що била свършила със стриването на ориз на брашно за храната за
следващия ден. Била уморена и спряла, за да си почине за няколко минути, когато
забелязала няколко монаси да се връщат от манастира. Тя се чудела защо монасите
били будни толкова късно. Тя била бедна и била робиня. Тя трябвало да работи за
да оцелява, а монасите не били роби и слуги. Нямало нужда да са будни толкова
късно нощем, когато можело да спят в удобните си легла. Помислила, си, че е
възможно някой да е болен или да е имало инцидент и за това да са будни толкова
късно през нощта.
На сутринта
Пунна направила палачинка от останалото оризово брашно и тъкмо се канила да я
изяде, когато забелязала, че Буда минава покрай къщата на нейния господар. Буда
бил дошъл в селището на Пунна и правел редовно беседи в близката гора, където
били отседнали неговите последователи. Сутрините той отивал да проси подаяния
от няколкото къщи в селището. Пунна много искала да направи някакво дарение на
Буда. Тя обаче нямала тази възможност, защото тя рядко имала нещо, което да му
подари, когато го виждала. Сега тя имала току-що направена грубовата оризова
палачинка. Това била нерафинирана храна, която ядели само слугите и робите. Страхувала
се да я подари на Буда, но силното желание да му подари нещо й дало куража да му предложи палачинката.
Пунна била много
доволна, когато Буда приел нейната палачинка. Той я взел, седнал на подходящо
място и пред нея я изял. На лицето му се изписала признателност, докато ядял храната. Пунна
изчакала, докато Буда приключил с яденето. След това го попитала за монасите,
които видяла предишната нощ. Чудела се защо били будни до толкова късно и какво
правели в такъв късен час.
Буда и
отговорил: Пунна, ти нямаш време за сън, защото имаш работа. Ти си бдителна и
извършваш дадената ти работа във всякакви необичайни часове, защото искаш да
зарадваш твоя господар. Седиш до късно нощем, за да чукаш ориз без почивка.
Моите последователи също са бдителни. Те спят по-малко, защото са бдителни и напълно осъзнати.
Буда й обяснявал още дълго за смисъла на това да бъдеш бдителен. Статусът,
властта или произходът нямат значение. Всеки следва да бъде бдителен, без
значение дали е цар, роб или монах. Само ако човек е бдителен, може да осъзнае
начина, по който функционира ума, желанията и егото, които нарушават баланса и
покоя в живота му. Пунна седнала при нозете на Буда и се замислила дълбоко
върху неговите думи. Тя постигнала просветлението на това място.
Когато желаем да
вървим успешно по духовния път, трябва да сме дисциплинирани и бдителни
денонощно. Такава бдителност ни помага да разрушим негативните качества и
пороците в себе си. Никога не знаем кога егото, привързаностите и невежеството
могат да ни нападнат и победят. До момента, до който сме установени в
реалността на нашата Божествена Природа, вечната бдителност е най-важното
нещо. Джапа и медитация са формите на
бдителност, при която ние наблюдаваме себе си и виждаме ясно мотивите за всяка
наша мисъл, дума и действие и така сме в състояние да променим и трансформираме
себе си.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
