Чувството за
удовлетвореност е рядък скъпоценен камък, който е трудно да бъде намерен в
днешното време на безкрайни желания, широки възможности и огромен набор от
обекти на желание. Колкото повече работим за изпълняване на желанията си,
колкото повече предмети ние събираме или желаем да притежаваме, толкова повече
собственост имаме да губим. Прекарваме голяма част от времето си, за да пазим
ценностите си от природните опасности, крадци и разбойници. Междувременно,
подтиквани от конкуренцията, ревността и нуждата да бъдем по-висши от другите,
работим, за да придобием все повече и повече ценности. Няма покой в живота ни и
определено липсва удовлетвореност.
Много хора нямат
нищо и са принудени да са доволни от това, което имат. Това не е
удовлетвореност, а компромис. Да имаш изобилие от неща, без да бъдеш привързан
към тях и да бъдеш балансиран при всички обстоятелства означава да бъдеш
наистина удовлетворен. Когато се научим да бъдем удовлетворени, преди да загубим
всичко, тогава няма да има нужда да губим неща, за да научим този важен урок.
Когато сме удовлетворени, никой нищо не може да ни открадне. Притежанията ни
могат да бъдат откраднати или отнети от нас, но не може да ни бъде отнето
чувството за удовлетвореност. Вътрешният ни баланс и покой не е нарушен.
Оставаме винаги в равновесие. Историята за Гуру и неговия последовател дадена
по-долу ни преподава този много важен урок за удовлетвореността:
Гуру и неговият
последовател пътували от много месеци. Те ходели от селище на селище и пеели
възхвали за Бог и говорели за неговото величие. Хората се събирали около тях,
за да чуят и научат за Бог и да възхваляват Бог заедно с тях. Дошло обаче
времето за дъждовния сезон и пътуването станало трудно. И така Гуру и неговият
последовател тръгнали обратно към тяхната колиба. Разразила се буря и дъждът
приближавал. Когато достигнали колибата си, видели, че вятърът отнася
половината от покрива й. Била малка колиба и сега имала само половината от
покрива си и тъмните облаци все още били в небето, а вятърът духал силно.
Гуру и неговия
последовател нямали друг избор освен да останат у дома си. Бурята не била
отзвучала и най-близкото селище било далече. Последователят не можел да сдържа
гнева и чувството си за безсилие. Той избухнал: прекарахме последните осем
месеца в пеене на името на Бог и в разказване на всички за неговото величие.
Виж с какво ни се отблагодарява той! Грешниците си спят добре в домовете,
удобните и топли легла, а на садху като нас вятърът отвява покрива на колибите
им. Така ли ни награждава Бог? Тази буря не е ли изпратена от Него? Няма
справедливост на този свят!
След това
последователят се обърнал, за да види какво прави неговият Гуру. Неговият Гуру
клечал със сплетени в молитвен жест ръце и гледал към небето с очи, изпълнени
със сълзи от радост. На лицето му били изписани покоя и върховна
удовлетвореност. Той пеел в екстаз: О, Боже, ти си много състрадателен. Вятърът
можеш да отвее целият покрив, а освен това и цялата колиба. Но Ти му попречи. Остави ни половината
покрив. Така имаме място, където да спим удобно, докато бурята бушува около
нас! Само Ти, мой Божествен Татко, можеш така да обичаш и да мислиш за Своите
деца! Огромна е разликата в подхода и нагласата на Гуру и на неговия
последовател. Те били в една и съща колиба. И двамата спели там. Гуру спял
дълбоко и спокойно. Последователят се въртял и обръщал. Мърморел и се оплаквал
постоянно от духащия вятър. Не можел да заспи, макар да бил физически уморен от
дългия поход до дома през бурята.
Гуру се събудил
във брахмамухурта (на зазоряване). Било хладно и красиво. Вятърът бил отслабнал
и дъждът бил спрял. Небето било ясно. Луната се носела величествено през
облаците, като осветявала небето с хладно великолепие. Гледката го разчувствала и той запял възхвала
на Бог: О, Боже, ако знаех за красотата на небето и луната, аз самият бих
премахнал покрива, за да се наслаждавам на гледката. Така нямаше да има нужда ти
да откъсваш половината покрив, за да ми покажеш красотата на небето и луната.
Когато можем по този начин да пеем при трудни обстоятелства, ние сме наистина
удовлетворени и имаме правилният подход към живота.
Удовлетворението
идва една когато сме в състояние да изоставим пороците и да живеем в любов,
благодарност и предаване на Бог. Да спечелим това рядка качество като
практикуваме СитаРам Мантрата, медитация и учението на Гуру. В този свят на
безкрайни желания и дори още по-голямо разнообразие от продукти,
удовлетворението е блестящ диамант, който е трудно да бъде придобит, но не е
невъзможно. Да работим, за да се сдобием с него.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
