При Гуру идват
последователи от цялата страна и целия свят. Те правят значителни разходи и
усилия и пътуват хиляди километри, за да отидат при Гуру. Чакали са дълго време
и са се подготвяли за свещения ден, когато ще имат Даршан на Гуру и ще могат да
седят в неговите крака. В умовете им бълбукат въпроси и те се пръскат от
съмнения и възражения. Бих искал да ви дам съвет как да се държите с Гуру.
Седнете в краката му и седете тихо. Не говорете на Гуру!
Това може да
прозвучи странно. Нали всички вие сте дошли при Гуру, за да търсите знание и да
намерите разрешение на въпросите и съмненията си. Как да бъде отговорено на
въпросите, ако не говорим на Гуру? Гуру отговаря на въпросите, без те да му
бъдат зададени. Когато той говори, много от въпросите ви получават отговор.
Когато той не говори, а вие седите тихо, божествените вибрации, покоят и
тишината на гуру изпълват сърцето и цялото ви същество с велика тишина и след
това не остават въпроси и съмнения! Аз учих по този начин от моя Гуру Дхянйоги
Мадхусудандасджи. И ви съветвам и вие да направите същото. Ето една история за
Буда и философ, която ни илюстрира това:
Било времето, в
което нямало автобуси, влакове, коли и самолети. Хората пътували като ходели
пеша от едно място до друго. Един велик философ, който бил чул за величието на
Буда, пожелал да се срещне с него. Той пропътувал хиляди километри през
страната, за да се срещне с Буда. Умът му бил пълен с въпроси. Търсил отговори
на много загадки. Докато ходел, копнежът му нараствал. Бил изпълнен с копнеж и
надежда и бил много уморен. Защото, докато той пътувал към Буда, където и да
стигнел, казвали му, че Буда току що си бил тръгнал, тъй като Буда пътувал
постоянно.
Накрая, дошъл
денят, в който той застанал пред Буда.
Преживял голяма радост и забравил болките и несгодите от пътуването.
Бълбукащите в него въпроси изригнали като вода от язовир. Въпрос след въпрос се
изливали от него. Буда седял усмихнат, без да каже нито дума. Накрая, човекът
спрял да задава въпроси. Бил смутен и объркан, тъй като задавал толкова важни и
уместни въпроси, а Буда седял, без да отговори на нито един. Накрая Буда
попитал: наистина ли искаш да знаеш отворите на всички тези въпроси? Философът
отговорил: О, Благородни, наистина искам да знам отговорите. Търсих те и накрая
те открих след като бях ходил хиляда километра! Чаках и копнях да се срещна с
теб и да седя в твоето присъствие и да търся знание, а ти ме питаш, дали наистина искам да знам отговорите?
Буда попитал
отново: Наистина ли искаш да знаеш отговорите? Кажи да или не, защото всичките
ни бъдещи действия ще зависят от това. Философът почти извикал във възбудата
си: ДА! Тогава Буда казал: Трябва да седиш до мен в абсолютна тишина в
продължение на две години. Не задавай въпроси, не говори, не питай. Просто седи
тихо. След две години можеш да попиташ каквото пожелаеш, ако желаеш да питаш.
Обещавам да ти отговоря! Изведнъж, един друг последовател на Буда, който седял
наблизо, започнал да се смее на висок глас, почти се изтъркалял на земята.
Философът бил удивен и освен това малко обиден от поведението на близкия до
Буда последовател.
Буда казал:
Отиди и го попитай защо се смее. Човекът отишъл и попитал. Последователят
казал: Пропътувах две хиляди километра и дойдох при Буда с толкова много
въпроси. Буда ме накара да седя до него тихо в продължение на две години. Аз го
направих. С отминаването на дните, в моето сърце навлезе една велика тишина и
покой и сега не искам да се отделя от Буда. Всичките ми въпроси и съмнения
изчезнаха. Най-накрая след две години, Буда ми поиска да му изредя въпросите
си, а аз не можах да се сетя дори и за един от тях! Погледнах вътре в себе си:
Нямаше кой да задава въпросите и нямаше въпроси. Имаше само пълна тишина.
Засмях се, защото Буда играе същата игра с теб! И така, не говори на Гуру!
Седни в тишина и попивай божествената любов, мъдрост и покой.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
