Този свят е
илюзия. Това, което чувстваме около нас и това, което преживяваме, е само
илюзия. За нашите сетива този свят е реален и в него ние можем да докосваме,
чувстваме, вкусим и помиришем/подушим. Това, че казваме, че светът е Майя (илюзия)
не е бягство от реалността или неспособност да се справим с реалността.
Разбирането на тази концепция ни помага да осъзнаем истината за нашата
собствена природа и космическите реалности.
За никой от нас не
е приятно да бъде поставена под съмнение валидността на света, в който живее.
Светът, както го преживяваме чрез сетивата си, ни се струва достатъчно реален.
Но входните данни, които получаваме от научния начин на комуникация и сетивните
органи всъщност само се докосват до повърхността на реалността. Потокът от
информация, който се излива от медиите, отразяващ политиката, социалния
сценарий, рекламите, внася само допълнително объркване, а не изясняване на
ситуацията. Физиката ни казва, че няма маса, а има само вибриращи частици и че
това, което усещаме като солидно на пипане/докосване, изобщо не е толкова
солидно/твърдо , колкото изглежда. Стоките, които купуваме не са това, което е
отразено в рекламите или в етикета със съдържанието, начинът, по който
изглеждаме не отразява напълно нашата същност, и хората рядко казват или правят
това, което мислят. Нашите религиозни и политически лидери ни дават знание и ни
индоктринират в начин на живот, който ни затруднява в разбирането и приемането
на по-висшата реалност. И на всичкото от горе, нашите очаквания към хората,
ситуациите и Бог, правят допълнително живота да изглежда замъглен и илюзорен .
Шри Рамакришна
обичал да разказва една много подходяща история за тигрицата, за да илюстирира
света на Майя, илюзията, в който ние живеем. Имало едно време една тигрица,
която преследвала стадо кози и нападнала
една от козите, за да я убие. В този момент, обаче, тя родила малко тигърче и
умряла. Тигърчето било осиновено от козите и пораснало с разбирането, че е
коза. Козите ядяли трева и тигърчето ги имитирало. Те блеели и тигърчето също
блеело и лудувало нагоре-надолу като козле. Минало се време и скоро пораснало в
млад тигър, който живеел като коза.
Един ден, един
други див тигър атакувал това стадо кози. Бил изумен като видял млад тигър да
живее с козите. Козите се разпръснали като блеели уплашено. Младият тигър
направил същото. Дивият тигър започнал да го преследва и накрая го хванал, а
той заблеял уплашено. Дивият тигър го завлякъл до водата и му показал
отраженията им във нея. С изненада младият тигър видял, че изглеждал също като
дивия тигър, но въпреки това имал
поведението на коза. И така, дивият
тигър се захванал със задачата да го научи да бъде верен на своята природа – да
бъде див тигър.
Дивият тигър
отишъл на лов и донесъл сурово месо на младия тигър да яде. Младият тигър не
можел да преглътне месото и кръвта и започнал отново да блее. Постепенно, с
редовни тренировки, младият тигър се научил да яде месо и да обича вкуса на
кръвта и да се наслаждава на яденето на месо. Научил се да ръмжи гръмогласно
като тигър. Престанал да се различава от своя ментор и те живеели в гората
заедно и ловували заедно.
Ние приличаме на
пасящия трева тигър. Мислим си, че сме просто хора, а не искра божествена. Чувстваме се изгубени и оковани. Усъмняваме
се в способността си да учим и да станем мъдри. Убедени сме, че нямаме
дълбочина на любов и преданоотдаденост на Бог. Когато срещнем Гуру, Гуру ни учи
каква е истинската ни природа и на необходимите духовни практики за да осъзнаем
(реализираме) истинската си природа. Ние осъзнаваме, че не сме тялото.
Осъзнаваме, че ние сме душата и сме взели за временно използване тялото.
Разбираме, че сме искра от Безкрая и че сме Безкрайни. Когато върху нас се
спусне Благодатта на Гуру, получаваме вътрешни преживявания за истинската ни
природа и кои сме ние всъщност.
Гуру ни
дава знание и преживявания и на реалното, и на нереалното. Във Вселената, само
Бог е реален. Всички други неща са илюзия.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
