Истината! Тя
стои изправена сама – високо и величествена. Истината е. Тя е Една. Не се
променя. За истината на живота е писано много в религиозните книги. Древните
томове, свещени текстове и писания, работите на светци и пророци, ученията на Аватарите
като Христос, Рам, Кришна, Зороастър, Буда и други ни учат на истината за
живота. Само в индуизма има огромен набор от такива писания: Ведите и техните
подразделения; шестте Веданги. Сто и осемте Упанишади, осемнадесетте Пурани;
двата велики епоса – Рамаяна и Махабхарата и дузина още писания, включително
текстове по йога и нейните подразделения.
Истината за Бога
и за аза, за живота, за вселената, за елементите и тяхната природа, за
природата на Бог и човек, за душата, съзнанието, тайните на висшето живеене и
мислене, природата на ума, тайните на тялото, медитацията, мантрата, чакрите,
Кундалини Маха Йога, нашият живот на земята, умирането и смъртта, живота след
смъртта и много още неща са обяснени с големи подробности в тези книги. Тези
книги са били преведени на всички индийски езици и на повечето езици в света.
Откриваме текстове от всички религии да говорят за истината. Истината за Бог и
Живота са ни известни.
Повечето от нас
четат тези истини и ги повтарят като папагали. Запомняме стихове и глави от
Свещените Писания и ги казваме с голямо красноречие и ясна дикция. Запомняме ги
и ги цитираме без усилие, когато ни е необходимо. Важно е да знаем думите,
защото те ни дават описание какво е и какво може да бъде, ако следваме някой
процедури. Истината остава само на думи, освен ако не я преживеем лично и не (направим
думите) лично преживяна истина. Велики светци като Мийра, Тияграджа, Бхадрачал
Рамдас, Тукарам и други говорят за сладостта на името на Бог. Те казват, че то е
по-сладко от мед или кафява или бяла захар и те се потапят в сладостта на името
на Бог. Можем да повтаряме техните песни, те ще бъдат просто думи освен, ако и
докато не правим джапа с името на Бог и не преживеем лично сладостта на Рам
Нам. Истината без личното преживяване е като красиво мъртво тяло – душата си е
отишла, а тялото става годно само за изхвърляне. Същото е като да държим клетка
за птици, без птицата да е в нея. Историята с пияницата илюстрира тази истина.
Имало едно време
един пияница, който си имал ежедневен навик. След работа, отивал в пивницата,
сядал там, и пиел докато я затворели. След това зашеметен и клатушкащ се
прибирал в дома си. На другата сутрин се събуждал и отивал на работа. Един ден,
на път към пивницата забелязал, че нощта е тъмна и безлунна. Взел си фенер и го
носил със себе си по пътя към дома, за да не се сблъска с нещата по пътя и да
не падне и да се нарани. Както обикновено, бил напълно пиян, когато собственика
на пивницата казал, че ще затваря и поканил клиентите да напуснат. Взел си
фенера и тръгнал за дома си.
По пътя към дома
си, пияницата се спънал в камък, след това в куче и накрая в едно магаре. Освен
това се ударил и в едно дърво. Погледнал фенера си и се зачудил, защо след като
си има фенер, се спъвал и бутал толкова пъти. Ударил се в оградата и паднал на
тротоара в несвяст. На сутринта, неговите приятели го открили на тротоара и го
отнесли в къщи. Пияницата не отишъл на работа този ден, защото се бил насинил и
го боляло. По обяд, съдържателят на пивницата дошъл в дома му и казал: Моля те,
върни ми папагала. Вместо да вземеш фенера си, си отнесъл със себе си клетката
с моя папагал!
Ако не следваме
ученията на Аватарите, Учителите, гуру и Свещените писания и не преживеем
истината лично, ние ще бъдем като пияницата, който носи клетка на папагал
вместо фенер. Ще продължаваме да се спъваме в тъмнината и да се нараняваме и да
се чудим защо се нараняваме, въпреки че носим с нас фенер. Думи без лично
преживяване не дават светлина и ние ще продължим да се спъваме в живота, макар
отлично да знаем наизуст и да цитираме свещените писания. Да следваме ученията
и практиките, които ни дава Гуру и да преживеем истината лично.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
