Много сме добри в
правенето на планове. Правим си планове за работата, дома, за спестяване,
печелене, за конкретна задача, за себе-промяна, за изоставяне на лошите навици
като преяждане, пушене и пиене на алкохол. Наслаждаваме се да правим планове
толкова много, че използваме всички нови
години в календара, за да се заричаме да направим планове и промени. Имаме
новата година според английския, тамилския, гуджарати , марати календара, първият месец на
мюсюлманите и много други. Използваме ги, за да правим планове. Има трудна за
преодоляване възбуда в правенето на плановете – първата стъпка, втората стъпка,
пречките, как да ги преодолеем и да се появим в целия си разцвет. Особено
удовлетворително е да си представяме ефекта на резултата върху другите –
ревността и завистливите погледи за постиженията ни и великото удовлетворение
да бъдем по-добри от другите. Година след година отминават и ние продължаваме
да правим планове. Рядко започваме да работим по тях. Действаме само по тези,
които не могат да бъдат избегнати.
Всички останали са тук – в розовото състояние на ума ни и когато
умствено се чувстваме отпаднали, подхващаме ги, почистваме ги от прахоляка и
живеем във въображаемия свят, където ние постигаме всичко и сме царе измежду
хората! Обаче, човек, който просто мечтае, рядко постига мечтата си. Човекът,
който постига, е този, който разбира значимостта на мечтата и започва да
действа СЕГА. Тази история ни разказва за важността да започнем действието
сега; иначе то се отлага постоянно и завинаги:
Един мъж се прибрал уморен след работа. Изкъпал се и се
приготвил за вечеря. Докато жена му сервирала храната, седнала до него и
заговорил за събитията от деня. Разказала за това какво правила през деня и
дошло ред на темата за нейния брат. Тя обичала да говори за любимия си брат и
казала: брат ми е станал последовател на Махавира. Говори за отхвърляне на
светския живот и да стане бхику. Мъжът се разсмял и казал: само говори ли?
Тогава никога няма да отхвърли света.
Жената се обидила на презрителната реч на съпруга си за
нейния брат. Язвително попитала: мислиш
си , че знаеш всичко? Никога не си се срещал с Буда или Махавира и никога не си
се опитал да разбереш техните учения. Какви са ти познанията, че говориш лошо
за брат ми? Брат ми е голям учен. Той разбира учението на Махавира. Моят брат
ежедневно прави богослужение, медитация и четене на свещените писания. А ти
любими мой съпруже, не правиш пуджа и не четеш свещените писания. Не знаеш нищо
и седиш и осъждаш брат ми.
Мъжът се изправил. Бил изял храната си само на половина.
Отишъл на улицата. Жена му припнала след него: какво правиш? Полудя ли? Ела и
си довърши вечерята и си почини. Мъжът отговорил:
Изоставих светския живот. И тръгнал. Не се върнал. Не бил
се подготвил чрез садхана да приеме саняс или да отхвърли света. Но значението
на отхвърлянето го поразило в този точно момент и той изоставил всичко и
тръгнал. Достигнал до мястото, където обитавал Махавира и се предал на него.
Жена му, нейният брат и неговата жена дошли да се срещнат
с човека, който бил отхвърлил всичко. Опитали се да го убедят да се върне
обратно, като му казали че това било прибързано решение и че той не се бил
подготвил за това. Жената опитала с емоционално изнудване като ридаела и
викала. Брат й казал: аз се подготвях от двадесет години и не успях. Не е
възможно ти да успееш. Така че ела си в къщи. Жената на нейния брат казала: ти
трябва да си отговорен човек. Ако не се грижиш за жена си и я напуснеш, как би
могъл да се погрижиш за света. Мъжът спокойно отговорил: когато искаш на
направиш нещо, трябва да го на- правиш. А не на планираш в продължение на
години. Вече няма начин да се променя.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
