сряда, 6 юни 2012 г.

Злото поражда зло

Каквото повикало, такова се обадило. Жънем това, което посеем. Това, което отива нагоре, трябва да слезе надолу. Всички тези твърдения съдържат една и съща реалност. Казва ни се, че можем да създадем собствена реалност с мислите, поведението, действията и изборите, които правим. Когато изберем да бъдем алчни и отмъстителни, реалността ни е изпълнена със страх и пълна с болка. Когато изберем да бъдем състрадателни и опрощаващи, нашата реалност е пълна с покой и баланс.

Тези от нас, които разбират истината за закона на кармата и начина, по който тя работи, имат вътрешен контрол, който поддържа автоматична спирачка върху мислите, думите делата и изборите, които правят. Не се нуждаем от външен контрол, закон от управниците или заповед от религиозна институция, за да се управляваме. Следваме правилата инстинктивно и интуитивно. Ина много хора, които не схващат закона на карма и те подлежат на контрол от правилата и регулациите от религиозните авторитети. Повечето хора се нуждаят от водачество отвън, закон, който се поддържа от позицията и съда.

В края на краищата наша собствена отговорност е да създадем живота си по начина, по който искаме. Това, което ни се случва днес, се дължи на това, което сме направили преди в този и предишни животи. Ние всички осъзнаваме истината, че всяко действие има обратно действие, което ще ни се върне. Но предпочитаме да живеем с илюзията, че сме над карма и че правилата на карма са за другите нещастници. Необходимо е да разберем и да приемем просто правило: доброто поражда добро и лошото поражда лошо. Историята на ловеца и монаха илюстрира тази истина:

Имало едно време един ловец, който живеел от плячката, която хващал, убивал и продавал. Бил с много негативна нагласа на ума и мислел лошо за всеки, с когото се срещал.   Една сутрин рано той тръгнал да ловува със своята сюрия ловджийски кучета. По пътя си срещнал монах, който търсел подаяния. Хич не обичал монасите. На лицето му се изписала гримаса, когато видял монаха. Бил сигурен, че дори и бегъл поглед от монах в такава ранна утрин ще му донесе лош късмет и няма да има никаква плячка през целия ден. И за съжаление грозните му очаквания се сбъднали. Този ден не намерил никаква плячка и торбата му за дивеч останала празна.

По пътя към дома си, ловецът видял същия монах, който бил видял рано тази сутрин. Бил гневен и огорчен, че нямал плячка и искал да стовари вината върху някого. И така, той за отмъщение насъскал кучетата срещу монаха. Бедният невинен монах побягнал да спаси живота си и успял да се изкачи на високо дърво, за да се спаси. Сядал на дървото треперещ, а кучетата обикаляли около дървото и ръмжали и се зъбели диво към него. Когато ловецът пристигнал, бил още по-гневен, защото монахът избягал от кучетата. Започнал да бута стъпалата на монаха с остра и дълга стрела. Монахът скочил, като се опитвал да избяга от убожданията. Тогава, робата му се изплъзнала и паднала  върху ловеца, като го покрила напълно. Кучетата, като видели оранжевата роба, атакували господаря си като го сбъркали с монаха. Разкъсали го на части безмилостно и го убили.

Монахът почувствал силна вина и отишъл при Буда да му поиска съвет. Буда го успокоил, че вината е в ловеца, а не в него. Когато ловецът се опитал да му навреди без причина, вредата, която той искал да нанесе на монаха, се върнала към него самия. Лошото поражда само лошо и ловецът получил това, което дал. Когато хвърляме кал по вятъра, тя ще ни удари нас самите. Този, който наранява невинен човек с думи или дела, ще претърпи същата съдба. Имаме избор да нагласим собствената си съдба и живот. Нека го правим като сме добри и като получаваме добро в замяна. 


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов