Работа! Всяко
живо същество работи. От мравката до слона. От рибата до тигъра – всички
същества си имат ежедневна работа. Птиците, насекомите, животните, влечугите,
растенията и човек трябва да работят, за да ядат, оцеляват и да са в
безопасност. Всеки, който твърди, че е постигнал величие с готвене, чистене,
пране и други такива работи, се заблуждава. Дори и мишката ражда и се грижи за
малките си. Всички същества живеят и оцеляват въз основа на тяхната природа и
по инстинкт. Само на човека е дадено правото и способността да се издигне над
човешката си природа до нивото на Божественото. Можем да използваме работата
като средство да получим благодатта на Божественото. Нека да разгледаме примера
с живота на Свами Харидас и неговия последовател Тансен:
Тансен,
легендарния певец, бил един от Навратна
или деветте скъпоценни камъка в двора на Император Акбар от Делхи. Той владеел
тоновете, височината им, ритъма и рагите
(мелодиите). Индийските раги не са просто музика. Те са свързани с времето на
деня, сезоните и други природни събития. Тези, които владеят рагите, могат да
извикат чувства и сантиментите на рагата.
Легендата разказва, че когато Тансен
изпял Рааг Мегх Малхар – рага, която повиква дъждоносни облаци –
започнало да вали! Когато изпял рага Дийпака, свещите в двора на Акбар сами се
запалили. Красотата на неговото пеене можело да усмири диви животни и да ги
накара да седнат и да го слушат спокойно.
Император Акбар
бил почитател на пеенето на Тансен. Дал му титлата Мийан. Той смятал, че Мийан
Тансен бил най-великият певец на това време,
докато един път се сетил, че Тансен също така има и Гуру, който
определено би трябвало да бъде дори още по-велик от него. Пожелал да се запознае
с Гуруто на Тансен и да го чуе как пее. Тансен му казал, че неговия Гуру е Свами
Харидас. Харидас живеел сам в колиба на брега на реката Ямуна. Никой обаче не
можел да му нареди или да поиска от него да пее. Харидас пеел, когато му се
искало. Така че, ако Акбар искал да чуе Харидас, трябвало да отиде и да се
скрие около колибата му и да чака Гуру да запее и да слуша тайно.
Тансен и Акбар
стигнали до колибата на Харидас в два часа сутринта. В три, изведнъж избликнали
божествени ноти. Харидас пеел. Песента му била като песента на птиците, шепота
на дърветата и полъха на вятъра. Било невероятно красиво. Той пеел в екстаз и
неговото пеене извиквало същия екстаз в слушателите. Акбар бил хипнотизиран от песента на Харидас и бил разчувстван до сълзи. Дори забрали, че Тансен бил
наблизо. След като Гуру спрял да пее, те се върнали обратно в Царския Дворец.
Тогава Акбар попитал Тансен: ти си най-добрият певец в момента, но твоят Гуру
те надминава значително. Как е възможно това?
Тансен казал: О,
Велики – аз пея за императора на Индия, а моят Гуру пее за Императора на
Вселената!
Коато Тансен пеел,
част от вниманието му било насочено към оценката и даровете, с които Акбар го
дарявал. Пеенето било неговия бизнес. Когато Тансен пеел, част от него проверявала
ползата и резултата от пеенето му. Харидас бил велик преданоотдаден на Бог.
Когато бхакти го обхващала и цялото му същество било разтърсено от бхакти,
благодат се изливала върху него и той пеел с любов и благодарност към Бог.
Всеобхватната благодат, която била резултат от бхакти и предаването, потичала безпрепятствено
чрез пеенето му и обливала слушателите , издигайки ги без усилие до големи
висини на съзнанието.
Необходимо е да
научим този чудесен урок за кармата (действието или работата) и бхакти от Свами
Харидас, Гуруто на Тансен. Можем на осветим работата си и живота си, като
правим работата си в прослава на Бог и като работим за Бог. Когато вътрешният ни
фокус е върху Бог, работата, която правим, достига големи висоти на
съвършенство и чистота.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
