Съдим за хората
по начина, по който
изглеждат. Но външният изглед е измамлив. Лесно можем да бъдем заблудени, ако
гледаме на хората и взимаме решения само въз основа на начина, по който те
изглеждат. Няма да открием истинската им
стойност, ако гледаме само външността. Тези, които изглеждат свестни и
приятни отвън, не винаги са приятни и свестни отвътре. Един добре изглеждащ
човек, бързо бива преценен като добър от начина, по който изглежда и по
дрехите, но в тази оценка често липсва оценката за характера му. Човекът с
тъмна кожа често е преценяван като лош, въз основа на тъмната му кожа, но в
тази оценка също липсва характера му. Много измамници се обличат добре,
усмихват се сладко и със сладки приказки си прокарват пътя до най-добрите клубове
и бизнес сделки. Те са посрещнати и приети топло и бързо стават близки приятели
с другите. Когато си отиват, те измамват другите с огромни суми пари.
Благородното поведение има много по-голямо значение отколкото външния вид – благородната
осанка или формата на носа!
В ума си имаме
едни малки етикетчета за това, кой какъв трябва да бъде и когато срещнем някой,
който отговаря на тези етикетчета, казваме за него, че е съвършен, дори и без
да сме видели характера или поведението му. Не е външният вид нещото, което
прави майката, майка, а нейната любов,
грижа и саможертва за детето и. Въпреки това, ние поставяме етикета „добра
майка” на добре изглеждащата жена, а наричаме деспот тази, която не изглежда
добре. Чувстваме, че светецът трябва да изглежда по определен начин или да
говори по специфичен начин. Ако не, то той не е истински светец, защото не
отговаря на вътрешните ни концепции за външния облик (на светеца). И заради
това, дори да е наистина просветлен, не го приемаме за такъв. Страдаме от
самоизмама при преценките си, базирани на външния облик и нашите понятия за
това какви следва да бъдат нещата. Буда ни преподава един много добър урок за
това колко измамни и подвеждащи могат да бъдат външния облик и как човек следва
да се трансформира отвътре, а не просто да сменя дрехата си:
Имало едно време
един мъж, който живеел комфортен живот и бил достатъчно богат, за да бъде
заобиколен от ласкатели, които винаги се опитвали да му угодят. Те величаели
всичко, което той кажел и го наричали мъдър мъж. След като жена му умряла, той
решил да напусне дома си и да стане монах. Това щяло увеличи мъдростта му и
всички щели да го възхваляват още повече. Отишъл в манастир. Преди
ръкополагането му, си построил убежище, което имало склад за ориз, леща, масло,
олио, сол, лют пипер, подправки и др. и кухня, където слуга щял да му приготвя
любимите ястия. Донесъл си собствени мебели от дома си, за да може да спи
удобно. Бил облечен като монах, но живеел луксозен живот. Не желаел да слуша
съвета на другите как би трябвало да живее един монах. Най-накрая, главата на
манастира го докладвал на Буда.
Буда изпратил да
повикат богатия монах и му казал: Нали учих теб и другите монаси, че трябва да
живеете прост живот? Богатият монах не можал да понесе порицанието на Буда.
Егото му било наранено. Съблякъл горната част на дрехите си и ги хвърлил на
земята и застанал полугол пред Буда: Така ли искаш да живея! Прост и
полуоблечен? Буда порицал монаха: В един от предишните си животи ти беше зъл
дух. Дори и в онова си състояние ти имаше някакво чувство за срам. Сега си
роден като човек и носиш робата на монах и си съвършено лишен от чувство са
срам/свян. Като си хвърлиш на земята дрехите, не ставаш автоматично аскетичен
бродещ монах. Само ако изхвърлиш невежеството си по същия начин, по който
изхвърли робата си, можеш да бъдеш добър монах. Светостта идва от вътрешния
характер, а не от носенето на расо или роба и събличането му. Богатият монах
осъзнал грешката си и поискал прошка от Буда. Той се коригирал и заживял
съгласно учението на Буда.
Цитирането на
писанията, гладуването, ходенето гол, покрит с кал или пепел, спането на пода
или правенето на други покаяния не прави автоматично човека добър или свят.
Преодоляването на невежеството и живеенето с отдаване на волята на Бог прави
живота ни свещен. Да направим живота си
свещен чрез свещеното име, медитация, вътрешна трансформация и любов към Бог.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
