От детството ни
учат да се молим и да обичаме Бог. Учим се като имитираме родителите си.
Виждаме как родителите и по-възрастните се покланят пред Бог в ъгълчето за
молитва у дома и в местата за молитва. И ние по същия начин се покланяме,
защото инстинктивно разбираме, че това, което родителите и старейшините правят,
е правилно. Виждаме да боготворят Бог
като му даряват цветя, плодове, мляко и храна. И ние правим същото нещо. Чуваме
по-възрастните да припяват мантри, молитви и песни с обожание на Бог. Ние също
се научаваме да правим същото. Любовта към Бог е нещо естествено за всички нас.
Учим начините за практикуване на бхакти като гледаме по-възрастните. Бхакти е
нещо, на което се учим.
Старейшините ни
не са съвършени в техните практики. Ние научаваме същите несъвършени практики
от тях. Бог и неговата природа са велика загадка и е трудно да я разберем и да
го обичаме по съвършен начин. Докато не се стопят пороците ни и докато не
отпадне нашето его, любовта ни към Бог няма де е съвършена. Дотогава бхакти,
която практикуваме, не е чиста. Тя е превзета!
Мирабай, Кабир,
Тулсидас, Джанешвар, Шанкара и другите велики светци са практикували бхакти в
чиста форма. Имаме да изминем дълъг път, докато достигнем до тези нива. Това
означава ли, че трябва да спрем духовните си практики и да спрем да обичаме
Бог? Не. Продължаваме да обичам бог и да правим най-доброто, на което сме
способни. Защото за всяка стъпка, която правим към Бог, той прави хиляда стъпки
към нас. Чрез ежедневно и редовно практикуване на любов към Бог, някой ден, ние
ще достигаме състоянието на съвършенство. Тази история разказва за благословията, която идва от
изпретендираната бхакти:
Нямало
достатъчно риба в една местност. Рибарят, който се нуждаел от риба, за да
нахрани семейството си, решил да се промъкне в имението на един богаташ и да
хвърли мрежите си в неговото частно езеро, което било в гората. Имението се
пазело от много пазачи. Пазачите чули рибаря да хвърля мрежите си и вдигнали
шум. Собственикът също дотичал. Те донесли запалени факли и сопи и започнали да
търсят крадеца.
Рибарят бил
ужасен и побягнал да си спасява живота. Чувствал как го настигат. Не знаел
какво да направи. Докато тичал, видял пепел от огън под едно дърво. Той се
втурнал към дървото и седнал там, без да мърда, като се престорил на светец.
Групата, която го преследвала, го подминала, без да го забележи. На следващата
сутринта търсенето продължило и богаташът и неговите слуги претърсили имението.
Не могли да открият крадеца, но намерили свят човек, покрит с пепел, да медитира
кротко под дървото.
Новината се
разпространила като огън и цялото селище разбрало , че има мъдър светец , който медитира по
дървото в имението на богаташа. Хората от селището дошли за даршан. Те го
поздравили, подарили му плодове, цветя и сладкиши. Много му дарили сребърни и
медни монети и по искали да ги благослови. Усмивката му и благославящата му
ръка дали на хората от селището безмерен покой и удовлетворение, че молитвите
им били чути.
Рибарят бил
слисан от преданоотдадеността, проявена от хората, той си помислил: аз не съм
истински свят човек. Въпреки това тези хора показват такава преданост и любов
към мен. Дават ми толкова много (подаръци). Ако започна да практикувам истинска
вяра, колко ли повече любов и уважение ще ми дарят! Изгряла мъдрост в рибаря, и
той се превърнал в истински търсач на Бог. Той практикувал садхана и един ден
реализирал Бог. Той живял във върховен покой и където ида отидел, хората
получавали вяра и покой, докато просто седяли около него.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
