Всички ние
искаме хубав живот. Хубавият живот се появява като резултат на това, което правим,
а не на това, което притежаваме или което ни се случва. За да имаме добър
живот, ние трябва да правим добро, да се въздържаме да правим лошо или зло на
другите с мисъл, дума или дело и да търсим покой. Един от най-лесните начини да
загубим или да ни се изплъзне благодатта на Бог е като клюкарстваме. Ние
обичаме да клюкарстваме. Когато говорим преувеличаваме истината и даваме
фалшива информация за другите, за да се наслаждаваме на скандалите и фалшивата
възбуда. Има известно удовлетворение за повечето от нас от това да унижим
другите, да разпространим скандали за другите и да разказваме зловредни
истории. Но не осъзнаваме каква лоша карма си навличаме с това. Законът е, че получаваме това, което сме
дали. Когато говорим лоши неща за другите
- взимаме върху себе си тяхната карма.
Освен че носим товара на собствената си карма, взимаме и товара на кармата на
тези, за които злословим /клюкарстваме. Следващата история ни предупреждава за последиците от
злословенето:
Имало едно време
един мъдрец, който седял пред дома си и плетял кошница. Чул, че някой вика „РамРам”, докато си ходи по пътя, но не можел да кой е.
Помолил сестра си да отиде и да види кой ходи и вика името на Бог. Сестра му
отговорила, че това бил един окаян брамин, който живеел с дъщеря си по един
неморален начин. Мъдрецът казал: Ти си поредният, стотен поред човек, който
повтаря тази клюка. Погледнал навън към брамина, който минавал наблизо и го
повикал: Казал му: отиди си с мир в къщи, освободен си от проклятието! Така,
сестра му се досетила, че има цяла история зад думите на брат и започнала да го
разпитва. И така мъдрецът й разказал
историята:
Браминът, който
минал покрай тях, като викал „РамРам”, живеел с овдовялата си дъщеря. Те били
щедри и мили хола. Редовно канели садху и светци и им предлагали храна с любов
и уважение. Тяхната щедрост била известна. Един път, в дома им дошъл садху на
посещение. Бащата и дъщерята му служели добре. Садху бил доволен от направената
от тях сева (служене) и решил да ги благослови. Погледнал той в тях, за да види
бъдещето им. И видял ужасяваща картина. Разбрал,
че трябва да им каже истината, за да им помогне. Повикал брамина и му казал, че
след смъртта му щял да бъде измъчван от цяла планина пиявици в Ада. Като чул
това ужасяващо предсказание, браминът бил разтърсен и паднал в краката на садху
и поискал съвет как да избегне това ужасно мъчение. Садху казал: Един път,
когато си готвил храна, пиявица паднала от покрива в тенджерата и умряла. Никой
не забелязал това и същата тази храна ти си дал на реализиран мъдрец. Има
правило, че каквото е дадено на реализиран мъдрец ни се връща умножено по
хиляда. Така за теб има запазена една планина от пиявици.
След като
разказал тази история, Садху й дал противоотрова, с която да се избегне
ужасната съдба, която очаквала брамина. Накарал го да се държи по такъв начин с
овдовялата му дъщеря,че всички да мислят и да говорят лоши неща за тях. Когато
сто човека изговорели клеветата за тях, цялата лоша карма щяла да бъде разпределена
измежду тях и браминът щял да бъде освободен от този ужасен край. Браминът започнал
да се държи по предписания начин пред публиката. Хората разбрали погрешно
поведението му и започнали да злословят за него и дъщеря му. Сестрата на
мъдреца била стотният човек, който злословил за него и с това проклятието му ,
спечелено без негова вина, било отстранено от него.
Когато си
позволяваме неоправдано злословене и си играем да обвиняваме в пристъп на гняв,
ние копаем собствения си гроб. Вземаме с това лошата карма на другия, ако той не
ни вика и крещи в отплата. Когато се обърнем назад и погледнем различни събития
в живота си, откриваме , че сме насъбрали ужасяващи количества карма, просто
като злословим за другите хора. Трябва да се научим да казваме истината без
гняв, омраза и зла умисъл (злоба). Необходимо е да преодолеем нуждата да унижаваме
другите. СитаРам мантрата ни помага да преодолеем това заболяване на езика и
ума, което ни кара да злословим за другите. Да се молим на Гуру и на Шри СитаРам
да ни помогнат да преодолеем тази ужасна болест и да извикат у нас, вместо нея,
светлината на любовта, истината и сладостта. Наистина ли се нуждаем да добавяме
още и още негативна карма към и без това вече доста тежкия товар, като
злословим за другите?
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
