вторник, 12 юни 2012 г.

Пътят навън е пътят, по който си дошъл


Здравият разум учи, че изходът, от който и да е проблем, е същия, по който сме влезли в проблема. Необходимо е да седнем и да размислим върху проблема ,с който сме се сблъскали: Какво се е случило? Защо сме заседнали в този проблем? Как сме попаднали на този проблем?  Трябва да приемем истината, че сме си създали сами проблема и ние сме отговорни за него, а не родителите или роднините, съпрузите, децата, близките или съседите или бащата, на жената на брата на съседа  или цунамито в Япония. Тъй като ние самите сме отговорни за проблема си, ние също така сме отговори и за намирането на решение, изход от проблема. Само ние самите сме в състояние да направим това.

Страдаме от пристъпи на гняв, алчност, похот, жажда за отмъщение и т.н. Срещаме се с тях ежедневно. Нека да направим стъпка назад и да се огледаме как се е случило и как сме влезли в проблема и как той ни е поробил. Когато обърнем и тръгнем в посока обратна на тази, от която сме влезли, откриваме и изхода. Просто е, и заедно с това сложно, тъй като ние рядко признаваме, че ние самите сме пряко отговорни за собствените си наприятности и стрес в живота. Вместо да търсим входната врата, за да излезем през нея, търсим други начини да решим проблема, който често е като обвиняваме другите. Така, по принцип не успяваме да намерим правилното решение на проблема.

Глупостта на човешкият ум може да бъде илюстрирана с поведението на пчелата. Пчелата влиза в стаята през вратата, но не излиза по същия начин. Лети насам-натам и се опитва да излезе през стъклото на прозореца. Неспособна да намери изхода, пчелата бръмчи безцелно в стаята, като се блъска в стените, мебелите и другите приспособления. Виждаме отчаянието и чувството за безсилие на пчелата, която жужи насам-натам. Става все по-уплашена и по-сляпа. Няма смисъл да й викаме и да я насочваме към изхода. Изгубила е способностите и интелигентността си. И ние се държим също като пчелата, когато сме се срещнали с проблем. 

Тази случка с Буда дава представа за начина на решаване на проблема по описания по-горе начин. Буда отишъл на събиране като носил шалче. Огледал се наоколо и направил пет възелчета на шалчето си. След това попитал дали шалчето е същото както преди да направи възлите. Един от главните му последователи отговорил: Природата на шалчето е същата, но формата му се е променила заради възелчетата. 

След това Буда започнал да дърпа шалчето и попитал дали може да развърже възлите с това (действие). Последователят отговорил: Не, ще затегнеш възлите, ако дърпаш шалчето от двата края. Позволи ми, моля, да видя (кърпата), за да мога да разбера как са направени възлите. Едва тогава ще мога да намеря начин да ги развържа. Буда бил много доволен от него. Той казал: Това е най-важното нещо, което трябва да разберем, когато се опитваме да поправим нещо. Необходимо е да разберем как сме стигнали до него, а не да се чудим как де се измъкнем от него. Ако не познаваме истината за това как сме влязли, само ще влошим нещата и проблемът ще стане непоносим.

Нека да се научим да разглеждаме проблемите си. Създали сме ги заради някоя слабост, очаквания или липса на качества. Знаем как сме влязли (в проблема). Когато размишляваме със спокоен ум, ще разберем, че можем да намерим изход по същия път. Като постъпим по този начин, ние разбираме, че сме отговорни за собственото си щастие и болка. След това спираме да хвърляме вината върху другите. Ние работим за себе-трансформация. Стигаме до спокойно място вътре в нас, блаженството, което е природата на душата ни. Щастливи сме, защото желанието ни е удовлетворено. Но това щастие може да си отиде. Блаженството е естеството на душата. То не се нуждае от причина. Просто си съществува. Изпълнени сме с блаженство без причина. Това блаженство не може да ни бъде отнето, защото то е в сърцевината на съществуването ни.

Да се научим да намираме изхода. Той е същия по който сме влезли. Когато видим пчелата в действие, забавно е, но заедно с това поражда и чувство за безизходица.  Когато разсъждаваме върху поведението си в миналото, откриваме, че сме прекарали по-голямата част от живота си да бръмчим наоколо. Ние не сме пчели. Ние сме божествени създания, пребиваващи временно в човешка форма. Да се научим да живеем щастливо, спокойно и балансирано, и накрая да си отидем у дома. 

  
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов