Тази вселена е
Бог. Размерът и сложността на Вселената слисват ума. С всичките съвременни комуникационни
средства, които имаме на разположение, все още не сме в състояние да схванем
сложността и размера на планетата, слънчевата система и нашата галактика.
Знаем, че там някъде има неизброими галактики. Когато сравним физическия си
размер с размера на земята, откриваме че сме дребни, а когато сравним размера
на земята с вселената, земята е твърде дребна. Нещата не са такива, каквито
изглеждат и макар и да знаем всичко това, ние се перчим насам натам с чувството
си за значимост и егото си.
На земята живеят
8,4 милиона видове. На всеки е дадена храна, вода и подходящи условия за
неговия живот на земята. Има сложен набор от планове, които работят едновременно
с голяма точност, за да поддържат равномерното съществуване на планетата и
Вселената. Можем само да се възхищаваме на Върховния Плановик, който планира и
изпълнява всичко това с такава точност. А знанието ни е само за живота на
земята. Индуските Свещени Писания говорят за поразителни светове, изобилстващи
от сложни и различни форми на живот.
Не можем и да се
надяваме, че някога ще разберем напълно спектъра и сложността на такова
детайлно планиране на живота във Вселената. Можем само да вярваме, че Силата,
която стои зад цялото това детайлно планиране, се грижи за нуждите ни. Виждаме
Божественото в действие в състраданието и справедливостта за всички и
разбираме, че това касае и нас. Нещата рядко са такива, каквито изглеждат на
пръв поглед. Живеем с очаквания и ако някое събитие се отмести дори малко от
нашите усилия или планове, ние не разбираме защо и обвиняваме Бог за всичко.
Когато се случи някакво добро събитие, ние сме вън от себе си от радост, а
когато се случи нещо лошо, съгласно нашето мислене, сме тъжни. Трябва да
разберем, че Божественото има собствен план за нас и това е най-добрият план за
нас. И така, нека да приемем събитията такива, каквито ни се случват и да се
пуснем по реката на живота. Случката по- долу илюстрира тази истина:
Имало едно време
един беден селянин, който живеел със сина си. Той имал някаква земя, малка
колиба и кон, които бил наследил от баща си. Един ден конят избягал и селянинът
останал без животно, с което да обработва земята. Съседите му го съжалили и го посетили,
за да му изкажат тяхното съжаление за неговата загуба. Селянинът им благодарил,
за това, че го съжаляват и им казал:
Как разбирате, че това е нещастие? Всички
почувствали, че човекът не желаел да види реалността и следователно се
заблуждавал с тези думи. Но било добре, че се чувствал така, защото това му
помагало да се справи със загубата си.
Една седмица по
– късно конят се върнал в конюшнята на селянина и довел една чудесна кобила.
Съседите били щастливи заради него и те разбрали смисъла на отговора, който им
бил дал селянина. Отишли и го поздравили за добрия късмет: той им казал: как
разбирате, че това е благословия? Съседите се стъписали и си помислили, че
човекът е полудял. Учудили се как селянинът не вижда ръката на Бог и неговата
благословия в това събитие.
Няколко седмици
по-късно синът на селянина решил да обязди кобилата. Докато я яздил и се
опитвал да я управлява, животното се изметнало като полудяло и хвърлило
момчето. Той паднал на земята, ударил се силно и си счупил крака. Съседите
дошли със съболезнования и подаръци да посетят момчето. Кметът на селото дошъл да
поднесе съболезнованията си за нещастието на селянина. Селянинът учтиво
благодарил на всички за посещенията и попитал: как разбирате, че това е нещастие?
Всички били убедени, че селянинът е полудял от скръб. Изглежда не можел да
различи щастие от нещастие.
Няколко
месеца по-късно Царят на страната изпратил генералите си да набират още войници
за армията му. Всички млади мъже от селото били насила вербувани в армията, с
изключение на сина на селянина, който бил неподходящ, защото кракът му не бил
оздравял още. Имало голяма война със съседното царство и всички млади мъже от
селото били убити в нея. Синът на селянинът оздравял и можел да ходи и да използва
крака си добре. Кобилата родила две здрави кончета, които селянинът продал на
добра цена. Селянинът посетил всичките си съседи, за да ги утеши, защото те
били мили и внимателни с него и му помагали- когато някой от тях му се
оплаквал, той казвал: По какво познаваш, че е нещастие? Когато някой
бил вън от себе си от радост за нещо, той питал: По какво познаваш, че е
благословия? Хората от селището започнали да разбират, че нещата не са такива,
каквито изглеждат. Животът има много значения, които отиват отвъд това, което
се вижда на повърхността. Нещата не са такива, каквито изглеждат, но всичко,
което се случва, се случва за добро. Необходимо е да се оттеглим и да
размишляваме, за да видим истината и благословията на Божествените планове.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
