Просветлената – Муктабай

Божественото се е появявало много пъти в историята, за да учи човечеството на правилния начин на живеене, висше мислене, принципи, ценности, бхакти и пътят към мокша. Много светци са родени в Индия и по целия свят като пратеници на Бог. Техният живот е послание към тези около тях и дори и за нас. Те са живеели нормален живот, подобно на нас , хранели са се, спели са и са работили, но винаги са били свързани с Божествената светлина и Божественото Съзнание. Простото живеене, висшето мислене, бхакти и предаването са били техният начин на живот. Измежду блестящите звезди на галактиката от светци на Индия са Ниврити, Джяна, Сопан и Муктабай. Казва се, че те са били малки аватари на Бог Шанкар, Бог Вишну, Бог Брахма и Майка Сарасвати. Муктабай проявила мъдростта и знанията на Майка Сарасвати и поддържала целостта  на семейството си.

Малкото семейство осиротяло, защото техните родители били приели Джал Самадхи, влезли в реката и изоставили живота. Освен това били изгонени от селото, защото техния баща бил приел саняс и след това по нареждане на Гуру се върнал отново при жена си и имал деца от нея. Децата живеели в бедност и при липса на елементарни удобства. Муктабай се нуждаел от тиган, за да прави роти – основна храна, плосък като палачинка индийски хляб.  Джяна отишъл, за да вземе под наем тиган. Където и да отидел да моли за тиган, все получавал отказ и обиди: „О, сине на саняси, искаш да ядеш роти/хляб? Как можеш да продължаваш да живееш дори и след като твоите родители изоставиха живота си? Джяна бил само на 12 години и бил много ядосан и обиден. Избягал в къщи и се заключил в стаята. „

Муктабай видяла, че по-големия й брат е разстроен. Многократно го молела да отвори вратата, но той отказвал. Муктабай, която била Шакти, силата на Мъдростта, изпяла песен за истинската природа на Йоги: „Умът на един йогин е постигнал чистота. Как може умът му да се сърди на другите? В този свят гори твърде много омраза и гняв и дългът на един светец е да действа като вода. Може да не ни харесва това, което другите казват за нас, но ти можеш ли да погледнеш през техните очи? Свържи този свят като изплетеш тъканта на Същността. Каква е тази Същност? Тя е покой, любов, разбиране и изоставяне. Отвори вратата, любими братко!”

Песента й продължила: „Един йогин е винаги в състояние на радост. Има ли значение , че другите те гледат от високо? Ти правиш своята съдба. Начинът, по който гледаш на себе си, природата на разговора, който върви в ума ти, определя кой си ти. Това е просто театър/драма, играй и тя ще продължи. Тя е празна и безсмислена – чидакаша. Всичко това е Майа и ние и я натоварваме с различен смисъл и значение като любов, обида, омраза, радост, тъга и т.н. същността е една, тя е непроменяща се и въпреки това възприема различни форми. Ти си йогин и би трябвало да знаеш това. Разбери, че пространството на чидакаша е празно и остани в състояние на осъзнатост. Не се безпокой за богатите и овластените, защото те се издигат и падат като вълни в морето. Те нямат значение. Като знаеш това, бъди спокоен.”

В Йога има една практика, която се преподава за себе- пречистване. Тя се състои в това да приемем обидите, без да протестираме. Като прави това, той (йогинът) прехвърля своите нечистотии на тях и получава техните заслуги, породени от добрите им дела. Така той печели двукратно – очиства се от негативностите си и придобива заслугите на другите, които го обиждат. Джяна получил обиди в селото. Муктабай го посъветвала да види в това божествена благодат и да го използва като начин за спасение.

Като чул съвета на по-малката си сестра, Джяна осъзнал своята Парабрахма Сварупа – божествена форма. Джяна станал Джянешвар. Излязъл от стаята и казал на сестра си да приготви тестото. Той коленичил и призовал Йога Шакти в своето тяло. Гърбът му станал много горещ и Муктабай изпекла роти върху гърба му! По този начин Муктабай събудил латентната божественост в своя брат и му помогнала да я прояви в пълната и форма, а Джяна станал реализирано същество – Свети Джянешвар.

Муктабай била велика Сиддха  и нейните абханги или бхаджани имали дълбок смисъл. Тя говори за тайните на Маха Йога и как да живеем успешно в този свят, да се издигнем нагоре и да достигнем Бог. Да медитираме върху СитаРам и и също като нея да разкрием мистериите на Вселената и да получим Благодатта.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Егото му се понатъртило

Егото или чувството за собствено значение ни кара да се надуваме. Смятаме, че сме по-добри от другите и мислим, говорим и се държим така, сякаш другите са по-низши от нас. Раждаме се без его, но докато растем, ние развиваме чувство за собствена значимост и това се усилва с напредването на възрастта. В днешния свят има твърде много състезание и конкуренция и за да оцелеем и да успеем, ние се втвърдяваме и ставаме неподатливи. Ставаме егоистични. Егото ни пречи да чуем какво другите имат да ни кажат. Дори не сме готови дa чуем и да се опитаме да разберем тяхната гледна точка. Единствено това, което мислим, казваме или вярваме има значение. Ние сме най-добрите. Когато се държим по този начин, живеем в състояние на самоналожено умствено ограничение и свиваме собствената си интелигентност и логика.

Когато на егото се даде свобода, то набира сила и прегазва здравият разум. Здравият разум остава без право на глас дори когато има опасност от нарушаване на принципите или етиката. Там, където егото обитава с пълна сила, здравият разум напуска, за да направи място за него. Превръщаме се в опасност за себе, защото нямаме здрав разум, който да ни пази и води.  Случката с Гуру и Главата на манастира илюстрира тази истина:

Имало едно време един реализиран Гуру, който преподавал да се живее просто и да се обича Бог, като се прави нама джапа (пеене/повтаряне на името на Бог) и медитация. Той обръщал по-голямо внимание на бхакти и предаване на Бог и рядко отивал на философски дискусии. Говорел на хората от своите преки вътрешни преживявания и думите му имал дълбоко и продължително взаимодействие върху слушателите и последователите му. Силата на неговите преживявания и реализация вибрирали в присъствието и живота му и въздействали на всички, които се срещали с него.  Богати и бедни, мъже и жени, деца и старци, собственици и работници. Всички идвали на беседите давани от Гуру и следвали негово учение. Любовта към Бог в него се свързвала и вибрирала с присъствието на Божественото във всички, които се срещали с него.

Нарастващата му популярност и въздействие върху хората подразнило Главата на близкия манастир. Той се чувствал засегнат заради силното влияние на Гуру с тези прости беседи. Гуру бил неграмотен – рядко цитирал древни или свещени текстове. Главата решил да се изправи пред Гуру и да го изложи пред света като един измамник.

Един ден, когато Гуру говорел пред голяма тълпа, Главата дошъл да дебатира и да го победи. Застанал в края на множеството и се провикнал: „О, велики Гуру, тук има много, които те уважават и ти се подчиняват. Аз не те уважавам, можеш ли да накараш човек като мен да ти се подчини?”

Гуру му отговорил: „Ела тук на платформата до мен и ще ти покажа.”

Главата преминал високомерно през тълпата и отишъл при Гуру. Гуру му казал: „Сега застани от дясната ми страна.” Главата отишъл от дясната страна на Гуру. 

Тогава Гуру казал: „Ще мога да говоря по-добре, ако седнеш от лявата ми страна. Моля те , отиди от лявата ми страна.” Главата гордо му се подчинил.

Тогава Гуру се усмихнал мило и казал: „Видя ли, подчиняваш ми се. Мисля, че ти си много добър и благороден човек. Сега седни и слушай учението ми.”

Егото ни кара да си въобразяваме, че сме отделни и различни от другите. Необходимо е да разберем, че ние сме надарени   с различни неща, но в същността си сме едно и също – искра от Божествената светлина. Когато това знание дойде в нас, вече няма его. Редовното правене на джапа със СитаРам Мантрата, медитацията и следването на учението на Гуру ни помагат да проумеем единството на живота и да преодолеем егото. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Егото хваща в капана си всички!

Его е, когато асоциираме аза си с тялото си. Мислим за себе си като за тялото си, а не като за безсмъртната си душа. Идентифицираме себе си с нашите разбирания и мнения. Когато нашите мнения и разбирания се приемат от другите, егото ни се надува и ние се чувстваме велики. Егото расте върху приемането, ласкателството и комплиментите. На егото му е нужно постоянно да го „тупат по рамото” и да го признават, то, обаче, не може да приеме критиката или да издържи, когато е подложено на злословие.

Съвременния свят окуражава егото, но не окуражава себе- уважението. Гигантски индустрии произвеждат постоянно стоки и продукти в огромни количества. Те се рекламират повсеместно и получават голяма публичност, за да докарат добри печалби. Тези реклами са насочени към изпълняването на някои нужди и ни обещават, че когато използваме продуктите, ние ставаме различни, специални, и ексклузивни. Нуждата ни да бъдем различни се угажда от обещанията в рекламите. Всяка стока,  която използваме в живота си – храна, дрехи, домакински неща, електроника се продават като закачат егото ни и ни правят да се чувстваме специални. Постоянно ни бомбардират с такива послания от раждането до смъртта, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, всеки ден от годината.

Трудно ни е да спрем да се чувстваме обидени, когато не са приети и признати нашия начин на мислене. Не приемаме отхвърлянето. Егото ни раболепничи и крещи, когато някой не възприема нещата също като нас. Създаваме конфликт в себе си и това в последствие ни поврежда. Твърде много его и неспособност да приемем върховете и спадовете на живота и да балансираме себе си са причина за стрес и депресия.

В съвременния свят има интензивна конкуренция и състезание. Състезанието започва още с раждането на детето и продължава докато порасне, остарее и накрая умре. Състезание има в училището, за проекти, изпити, спорта, да спечелиш правилното гадже за партньор в живота, да носиш правилните дрехи, да имаш последен модел кола, да живееш в правилния квартал, да имаш най-добра заплата, да ходиш на екзотични екскурзии, да носиш последните дизайнерска мода и т.н. списъкът е безкраен. Никой не работи по собствения си ритъм. Ритъмът на работата, напредъкът и резултатите се усилват от състезанието и конкуренцията и ако не сме на нокти, губим. Състезанието е за постигане на победа. Но обратната страна е загубата. Когато загубим, егото ни е разбито и ние сме разтърсени от емоции. Натискаме себе си отвъд границите си, за да постигнем и да бъдем най-добрите, за да поддържаме егото си и образа си в обществото.

Егото никога не е доволно или удовлетворено. Винаги иска повече, още повече. То рядко вижда това, което ни е дадено от Божественото и благословиите, които се изливат върху нас от Божественото. Съсредоточава се върху това, което нямаме или не притежаваме. Може и да сме най-добрите в училище, но искаме да сме най-добри в университета, след това в областта, държавата и накрая в света. Нуждата от още и още е безкрайна. Рядко се среща човек, който да не попадне в този капан на егото.

В живота ни се редуват похвали и критики. Възможно е да се научим да приемаме критиките, да се съобразим с тях и да се балансираме. Можем да се научим да преодоляваме критиките и острите думи и да бъдем умиротворени. Но е много трудно да останем балансирани, когато ни хвалят. Хвалебствията усилват егото и ние започваме да фантазираме, че заслужаваме всички хвалебствия, с които ни заливат. Губим баланса си и способността си за различаване.

Най-голямото разстояние между човека и неговия Създател е размерът на неговото его.  Егото е най-голямата преграда, пред която се изправяме, когато поискаме да достигнем до Бог. Писанията и свещените текстове са пълни с примери за велики светци и поклонници, които са станали жертва на егото. Когато ни похвалят или ни направят заслужен комплимент, по-добре е да го дадем на Бог и Гуру, а не да се оставим да бъдем отнесени на вълната на удоволствието, която в края на краищата ще ни удави. Най-добрият начин за преодоляване на егото е да предадем всичко, което ни се случва в живота – доброто, лошото и грозното на Бог и да приемем единствено него като причина и смисъл на всичко случващо се.

Гуру винаги полага специални грижи неговия последовател да не стане жертва на болестта на егото. Там, където има интензивна бхакти, се проявява благодатта и отмива егото. Да усилваме нашата бхакти за Бог и Гуру чрез джапа със СитаРам и медитация и да се предпазим от егото.     

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Себетрансформация – маймуната, която гладувала и медитирала

Надяваме се и планираме да започнем с подобряване на себе си и на живота си. Напълно сме наясно със своите недостатъци и как да ги преодолеем. Вътрешното ни аз казва, че трябва да изоставим шоколада и сладките неща и поне един път седмично да правим дълги разходки за  добро здраве, да спрем да пушим, да започнем да правим пранаяма, да се будим сутрин в прилично време, за да има време за молитва и медитация, да победим лесната раздразнимост и гнева към всички около нас, да се научим да бъдем по-състрадателни, умиротворени и балансирани, да слушаме внимателно преди да реагираме; да мислим и тогава да действаме, да бъдем безкористни, когато даваме любов и в приятелствата си и т.н. списъкът няма край. От време на време взимаме решение да се променим. Дори понякога се опитваме да действаме по взетите решения. И никога не успяваме, защото не сме се приготвили за промяната вътре в нас. Случката с маймуната, която решила да преодолее гнева си и решила да гладува и да медитира добре илюстрира историята на нашия живот:

На една маймуна й омръзнало и се уморила от собствената си неспокойна природа. Тя решил да гладува и да медитира за един ден и с това да се издигне духовно. Била видяла йогите в ашрама на края на гората да гладуват и да медитират. Била сигурна, че и тя ще успее. Гладуването щяло да намали енергията, да я направи по-спокойна и по-годна за медитация. Решила да гладува във вторник – денят на Хануман – маймуната Бог. След като си направила този план, била много възбудена и подскачала по дърветата и дърдорела.

Във вторник сутринта маймуната седнала под дървото в поза лотос. Сега била готова за един ден на гладуване и медитация. Затворила очи и..... заспала. Потънала в сънища за гладуване и просветление. След известно време пристъп на глад я събудил. Осъзнала, че целодневното гладуване ще се окаже доста по-трудно, отколкото си мислела. От дървото висяло вкусно манго с превъзходен вкус и  я съблазнявало да се качи и да се наяде до насита. Маймуната се контролирала за известно време. Внезапно една мисъл я поразила – леле какво би станало, ако до края на деня от гладуване отслабне толкова много, че да не може да се изкатери по дървото? Ще бъде по-добре да се изкатери на дървото още сега и да продължи да медитира.

Маймуната на бърза ръка се изкатерила на дървото и седнала на един клон. Ароматът на зрелите манго бил силен и устата й се напълнила със слюнка. Обърнала се на другата страна и затворила очи. Другите маймуни я наблюдавали с възхищение известно време и след това отишли да берат манго. Медитиращата маймуна ги гледала през полуотворените очи,  за да види дали щели да оберат всички зрели манго плодове от дървото. Когато си отишли, на бърза ръка набрала няколко манго и ги сложила близо до себе си, за да има какво да яде когато приключи с гладуването. Нямало правило, което да забранява да държи храна близо до себе си.

Сега маймуната била доволна, защото имала приготвена хубава вечеря. Затворила учи, поела дълбоко въздух преди да започне да медитира. Ароматът на прясно откъснатите манго изпълнил ноздрите й и стомахът и започнал да протестира от глад. Отворила си очите и погледнала тъжно към превъзходните златисти плодове. Ами ако до довечера стане твърде изтощена от глад и слаба, че да не може да си обели мангото? Много по-добре би било да обели мангото и да ги държи в устата си. Нямало да преглъща, защото трябвало да гладува. Така, щяла да си гарантира живота и здравето.

Маймуната обелила няколко манго и метнала плода в устата си. Започнала да извира слюнка и тя преглътнала слюнката с вкус на манго. След минути сдъвкала сладкия плод и го преглътнала. Без да осъзнава какво точно прави, взела още плодове и ги изгълтала. След като се нахранила до насита казала: какво значение има дали мангото е на дървото или в устата или в стомаха?

Ние сме като тази маймуна. Мислим, че един ден на гладуване и медитация ще ни трансформират и ще ни донесат просветление. Казва ни се да правим един час мантра джапа. Казваме си, че Рама Нама е толкова мощна мантра, че е достатъчно да кажем името само веднъж и след това прекарваме деня в гледане на филми, четене на книги или някаква друга работа. Залъгваме се със случайни цитати от свещените писания и от мъдрите мъже, които са наводнили пазара и мрежата (интернет). Животът тече бързо и краят му идва бързо. Откриваме, че не сме направили нищо и не сме постигнали нищо за душата си. Да спрем със самозаблудата. С искрени молитви към Бог и Гуру да правим ежедневната си садхана със СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението на Гуру. Това със сигурност ни ще доведе до трансформацията, която искаме да се случи в живота ни.  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Желанията ни карат да загубим разума си

Когато имаме интензивно желание за нещо или някого, губим способността си да мислим и здравия си разум. Към обекта на нашите желания прикрепваме несъществуващи свойства и качества.  Така се увличаме по въображаемите качества на обекта на желанията ни, че ставаме за смях. Това често можем да видим, когато сме привлечени към някого от другия пол и се увлечем по него/нея. Нашите приятели и семейство се чудят какво виждаме в този човек, когото смятаме за  върха. Това важи и за всеки друг обект на желание, който може да бъде кола, куче, писалка, последният модел клетъчен телефон, някоя дреха или бижу. Чудим се как така другите не оценяват нашия избор и желанието ни. Не можем да видим, че желанието ни е поставило наочници и сме престанали да виждаме реалността. Този урок ни се преподава от Тенали Раман в историята по-долу:

Раджа Кришнадева Райя управлявал Царството Виджайнагар. Бил добър цар и работел за благото на поданиците си. Въпреки това, бил Царят и не можел да понася някой да му се противопоставя или да го поправя. Един път царят сънувал дворец. Бил красив и с артистичен дизайн и се носел във въздуха. Движел се от едно място на друго съгласно желанията на собственика.

Царят се събудил внезапно и сънят изчезнал. Но образа на мечтания дворец го преследвал. И така, той събрал министрите си и придворните и им разказал за него. Никой не посмял да се изсмее на царя. Всички направили правилните шумове и коментари и похвалили царя за великолепния плуващ във въздуха дворец. Тогава царят обявил публично: този, който направи такъв дворец за мен ще получи за награда сто хиляди жълтици.

Подмазвачите в двореца се събудили, когато чули обявата му. Царят сигурно съвсем е полудял? Възможно ли е да се построи плуващ във въздуха дворец. Но не посмели да кажат на царя, че желанието му е абсурдно и че той е полудял. След няколко дни няколко старши министри и доброжелатели се срещнали на частна аудиенция с царя и го информирали, че не е възможно да се построи такъв дворец и той съществува само в сънищата. Но царят бил загубил способността си да мисли трезво. Интензитетът на желанието за двореца го накарало да настоява, че е възможно да бъде построен и че ще бъде построен на всяка цена. Той заплашил министрите и доброжелателите с тежки последици за тях, ако не намерят архитект, който да проектира неговия мечтан дворец.

  

Всички министри се обезпокоили и отишли за помощ при Тенали Раман, за да убедят царя в безсмислеността на желанието му. Тенали Раман бил фаворит на Царя и министър в двора му. Бил голям учен, философ и съобразителен и мъдър мъж. Имал здрав разум и практичност. Съгласил се да им помогне.

Няколко дни по-късно стар човек дошъл в двора на царя като търсел правосъдие. Заради напредналата си възраст, той едва можел да ходи. Царят го попитал какъв е проблема и му обещал справедливост. Старецът се разплакал горчиво. Всичките му спестявания били ограбени. Нищо не му било останало. Царят се разгневил. Поискал от стареца да назове виновника и обещал да го обеси. Старецът се поколебал и след това казал, че ще назове човекът, при условие, че Царят му обещае, че няма да го накаже. След като царят му дал исканото уверение, старецът казал: „Твое величество, ти си крадецът!”

Царят почервенял от гняв, но си спомнил обещанието. Старецът продължил: „Господарю, снощи, аз сънувах, че ти дойде с твоя двор и министри и ми открадна пет хиляди жълтици. Загубих всичките си спестявания!”

Царят едва сдържал гнева си. Той избучал на старецът с гняв: „Ти стари глупако! Как можеш да претендираш, че това което си видял в съня си е реалност? Сънищата не са истински. Те идват и си отиват в съня. „

Старецът отговорил: „Господарю, сънищата са истина. Ако твоя висящ във въздуха дворец може да бъде истина, защо да не може моят сън да бъде истина?” Старецът махнал перуката и брадата си и показал истинското си аз. Бил любимият министър на царя – Тенали Раман. Поклонил се на царя и казал: „О, Благородни Господарю, прости ми. Но не можах да намеря друг начин да те убедя. Царят избухнал в смях и отбелязал, че Тенали е съобразителен и мъдър.”

Единственият начин да живеем живот на здрав разум, мир и баланс е чрез мантра джапа със СитаРам и медитация. Следването на ученията на гуру ни показва, как да преодолеем интензивните желания за материални неща и да балансираме живата си с божествена любов и Блаженство.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

  

Егото заслепява здравия разум

Его е чувството за нашето аз/себе като тялото и върховенството на нашият набор от разбирания, мисли и действия над тези на другите. Егото ни прави горди и арогантни. Намираме за трудно да преодолеем това поведение и да имаме съзнателен контрол над него. В съвременния свят, който е толкова конкурентен, егото ни пази от атаките на другите и ни помага да отбраняваме поведението си и да оправдаем себе си.

Егото е как се чувстваме вътре в себе си. То подлежи на въздействието на нещата, които се случват в живота ни. То също така е и сборник от нашите разбирания за някоя тема. Всички ние имаме някакъв начин на мислене за конкретни неща и имаме собствени разбирания по всички теми под слънцето. Ако вярваме, че другите имат право да имат техни разбирания, ние сме в състояние да приемем различни гледни точки и да получим голямата картина. Когато егото ни е силно, то отказва да приеме други разбиранията освен своите и само си създава проблеми. Убеденост, дължаща се на преживяване на истината вътре в нас, е нещо различно от убеденост в различни теми, дължащо се на егото. Където доминира егото, ние настояваме на своето мнение, без да се съобразяваме с реалността и истината. Здравият разум е изхвърлен, където егото доминира. Това може лесно да доведе до падение, защото ние отказваме да видим всичко, което отива отвъд личните ни разбирания и чувство за аз. Можем да видим как егото ослепява здравия разум и води до падение в историята с лъва и заека:

Имало едно време един свиреп лъв, който живеел в гората.  Бил силен и алчен. Чувството му за превъзходство било силно и започнал безразборно да убива животните в гората. Никое животно не можело да се изправи пред отприщения гняв и силата на лъва. С минаването на дните лъвът ставал все по егоцентричен и си мислел, че всичко може да му се размине. Животните от гората се събрали да търсят решение. Обсъждали безсмислените убийства на лъва и как да ги предотвратят. Решили всеки ден, едно животно да отива доброволно да бъде изядено от лъва. С това можело да бъдат предотвратени безсмислените убийства на животни. И така всеки ден едно животно от различните видове отивало и се предавало на лъва. Дошъл денят на зайците. Зайците избрали един стар заек за бъде изпратен за храна на лъва.

Заекът бил стар и мъдър. Разбрал егото на лъва и знаел, че само чрез егото може да победи и убие лъва. Лъвът била наистина могъщ, а заекът бил стар, но където егото е твърде силно, няма здрав разум. Съгласно плана си старият заек тръгнал бавно и не бързал да пристигне при лъва. Лъвът нетърпеливо чакал храната си. Когато никое животно не се появило до следобеда, той се заклел да избие всички животни на следващия ден.

Старият заек пристигнал при бърлогата на лъва по залез слънце.  Лъвът бил раздразнен и начумерен. Мъдрият заек бил спокоен и тихо казал на лъва, че не била негова вината, че пристигнал късно при лъва. Казал, че група зайци идвали за него на сутринта, но по пътя те били атакувани от друг лъв, който ги атакувал и изял всичките до един. Някак си старият заек успял да избяга и да стигне до този лъв. Старият заек казал, че другият лъв бил много силен и поставял под въпрос върховенството на този лъв. Лъвът бил вбесен и поискал да го заведе на мястото, където бил другият лъв.

Мъдрият заек се съгласил и повел лъва съм дълбок кладенец пълен с вода. Показал на лъва неговото отражение във водата на кладенеца. Като видял отражението си, лъвът се разярил още повече и започнал да ръмжи. Естествено неговото отражение във водата  също изръмжало свирепо. Лъвът бил крайно разгневен и скочил във водата, за да убие другия лъв и се удавил. Като атакувал егото на лъва със върховенството и мощта на илюзията за друг лъв, мъдрият заек успял да спаси себе си и другите животни.

Когато се обърнем назад, виждаме често колко глупаво се държим заради егото си. Отказваме да признаем собствените си недостатъци и истината, макар и да  знаем за тях. Заемаме твърди позиции заради егото си и страдаме, защото егото заслепява здравия ни разум. Редовното правене на джапа със СитаРам мантрата и медитация помагат за преодоляване на егото и да живеем спокоен живот. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Падението на мъдреца Нарада

Егото е фина отрова, която изпълва нашата система, без да знаем. Само крайната преданост и получената в резултат на нея благодат гарантират разтваряне на егото. Ако егото не е разтворено напълно, не е възможно светлината на Бог в нас да изгрее в пълната си величественост и мощ. Преданоотдаденият почитател трябва да пази себе си от ласкателства, защото може да бъде насочен в погрешната посока и да позволи егото му да нарасне до гигантски пропорции, които го отдалечават от Бог. Бог е добър и ни позволява да изпитаме тази ситуация често, за да може някой ден да се научим да разпознаваме капанът на егото и да го преодолеем веднъж завинаги.

Силата на Бог да създава илюзии и заблуди – майя е отговорна за невежеството на човека. Невежеството за реалността или истината – това е егото. Майя може да бъде преодоляна чрез благодат. Когато работим здраво чрез нашите духовни практики и крайна преданоотдаденост и направим себе си възприемчиви за Божествената Благодат, ние можем да преодолеем майя и егото се разтваря. Рамчаритманас на Свети Тулсидас ни дава една случка от живота на божествения Мъдрец Нарада, за ни покаже, че дори и великите преданоотдани почитатели като него могат да се подхлъзнат и да бъдат заловени в илюзията и егото и как Бог Вишну го спасил от тази ситуация:

Един ден Мъдрецът Нарада медитирал върху божествената форма на Бог Вишну и неговият тапас бил много дълъг и тежък. Бог Индра, царят на Боговете се уплашил, че Мъдрецът Нарада ще го измести от мястото му с натрупаните заслуги от неговия тапас. Затова изпратил Камадева – Богът на Любовта и Похотта да безпокои Мъдрецът Нарада. Но мъдрецът Нарада седял необезпокоен в своя тапас, защото умът му бил напълно съсредоточен върху лъчистата форма на Бог Вишну. Бог Индра и Камадева поискали прошка за опита си да го обезпокоят и похвалили Мъдрецът Нарада, защото бил успял да надвие похотта. Похотта е доста труден порок за преодоляване, защото е  присъща част на физическото тяло. Мъдрецът Нарада са надул от гордост и егото му набъбнало. Почувствал се равен на Бог Шива, който бил изгорил Камадева с огъня на третото си око. Мъдрецът Нарада отишъл при Бог Шива и започнал да се хвали със своята победа. Бог Шива се усмихнал и го посъветвал да не се хвали. Това не попречило на Мъдреца Нарада да отиде при Бог Брахма и да се хвали. Бог Брахма го изслушал и го посъветвал да не са фука с това на Бог Вишну. Обаче, Мъдрецът Нарада отишъл при Бог Вишну и свирил фанфари за собствената си прослава. Богът видял, че егото и гордостта на неговия почитател са се раздули и той се нуждае от корекция, за да бъде върнат отново в зоната на преданоотдадеността. Така Бог изготвил план за него.

Когато Нарада напуснал Вайкунта и се отправил към дома си, минал през царство, където царят планирал Сваяамвар, да ожени дъщеря си. Принцесата било толкова хубава, че Нарада на момента се влюбил в нея. Нарада се втурнал обратно при Бог Вишну и поискал да го направи красив и много чаровен, за да го избере принцесата за съпруг. Бог изброил много форми, които са очарователни, а Нарада поискал той да избере тази, която доставя най-голямо удоволствие на Бог. Бог се сетил за Хануман, който бил любим негов почитател и дал на Нарада маймунско лице. Нарада влязъл в залата на сватбеното тържество с върховна увереност в собствената си красота. Докато минавал всички се смеели и хихикали зад гърба му. Той си помислил, че му завиждат. Принцесата дошла и отминала Нарада и отишла да окичи с огърлица от цветя Бог Вишну, който също бил дошъл за Сваяамвар. Когато Нарада станал и отишъл при Бог, видял маймунското си лице отразено в огледалото! Нарада се разярил и прокълнал Бог и той също да страда от любовните мъки на раздялата от любовта на неговия живот и в бъдеще да получи помощ само от маймуните.

Бог Вишну премахнал илюзията и Нарада бил шокиран да разбере, че той всъщност бил проклел Бог, а принцесата била самата Богиня Лакшми. Нарада осъзнал, че това бил майсторски план да го научат, че той не бил върховен. Той разбрал, че не трябва да е егоистичен за своето постижение, защото всички успехи идват с Божията Благодат. Не бил послушал съветът на Бог Шива и бог Брахма и се хвалел. Само човек, който е загрижен за доброто на другия, би си създавал неприятности да дава съвети на друг човек. Съветът може да е приятен или да не е приятен, но е необходим мъдър човек, за да обърне внимание на съвета и да се възползва от него. Бог ни учи на един много важен урок – да знаем, че постиженията ни идват от благодатта и е необходимо да работим здраво, за да постигнем благодат. Благодатта също така ни благославя и ни предпазва от егото. Нека редовно да правим джапа със СитаРам мантрата и медитация и да следваме ученията на Гуру и да преодолеем егото си.



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов      

Състраданието на Мъдреца

Състрадание е да чувстваш болката на другия и да предприемеш действие, за да я облекчиш по някакъв начин.  Състраданието е божествено качество. Тя е всеобхватно чувство, при което ние сме съпричастни на болката и тъгата на другия и искаме да я намалим. Състраданието протича в нас след като сме имали лично вътрешно преживяване, че ние всички сме едно цяло, ние сме взаимнозависими и тъгата и страданията на другите засягат всички останали. То е белег на емоционална зрялост. Само чрез състрадание можем да навлезем в себе си в приключението за себереализация и да постигнем най-висшата цел на човешкото съществуване.

Състраданието или способността да чувстваш болката на другите не е сантименталност. То е преживяването и осъзнаването на факта, че цялото творение е едно цяло. То е справедливост за всички. То е проява на милост към всички. То е преливане на най-висшите човешки енергии и божествена любов от вътрешността на нашия аз/себе към другите.

Прави на другите това, което искаш те да правят на теб – това правило се открива във всички религии и духовни учения. Състраданието е естествен изблик на следване на това правило. Състраданието ни учи да постъпваме с другите така, както бихме искали те да постъпват с нас. Състраданието на мъдреците и гуру отива на нови нива и ни учи на най-висшите уроци на живота както се разказва в случката по-долу:

Един мъдрец живеем в колиба в полите на планината. Той бил просветлен и прекарвал времето си в медитация и молитви за доброто на човечеството. Живеел прост живот. Ядял плодовете, които растели в тази област. Имало достатъчно вода за пиене от пенливия ручей, който извирал от планината. Имал много малко посетители. От време на врем идвал по някой почитател и му донасял монета или храна. Имал малко притежания. Носел дълга роба и имало само едно одеяло, за да се пази от студа на нощта. Бил удовлетворен и винаги в блаженство. Не искал нищо, не се нуждаел от нищо и бил един щастлив мъдрец.

Един ден крадец влязъл в колибата му. Мъдрецът се натъжил, защото нямал нищо ценно, което крадецът да открадне. Все пак този беден човек бил изминал много километри, за да стигне до неговата колиба в търсене да открадне нещо. Сега трябвало да си тръгне с празни ръце. И така,той предложил одеялото си на крадеца и казал: ”Моля те приеми това одеяло. Нямам какво друго да ти дам. Дойде при мен с някакви очаквания и аз не бих искал да те виждам разочарован от това, че тук няма нищо.”

Крадецът се сконфузил, но взел одеялото и си заминал. Бил изумен от мъдреца, който нямал нищо и въпреки това му дал единственото си притежание. И така, отишъл при него втори път. Когато мъдрецът го видял, го попитал защо е дошъл. Крадецът казал, че отново е дошъл да краде. Мъдрецът казал, че предният ден имал посетител, който му подарил няколко монети. Били в ъгъл на единствената полица в колибата. Казал на крадеца да ги вземе, защото не искал той да бъде разочарован от него по никакъв начин. Крадецът още веднъж бил изненадан от любовта, състраданието и щедростта на мъдреца. Тъкмо като се канел да си тръгва, мъдрецът казал: ”Моля те благодари за това, което ти дадох току що.” Крадецът премигал изненадано и изказал благодарност  и изчезнал в тъмното. Чудел се защо мъдрецът поискал да му благодари!

Крадецът бил хванат на следващия ден и било установено, че ходил в колибата на мъдреца. Повикали мъдреца в съда. Мъдрецът казал: ”Познавам този мъж добре. От мен нищо не е откраднал. Дадох му вчера няколко монети и той ми благодари и си замина. Той не е крадец!" Крадецът паднал в краката на мъдреца. Той се трансформирал и по-късно живял живот на любов и състрадание също като своя гуру.

Състраданието идва, когато видим светлината на Бог в себе си и в другите. Това е възможно само когато правим редовно СитаРам мантра джапа, медитация и следваме учението на  Гуру.      

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Какво е Дхарма

В индуизма се говори за четири цели в живота – дхарма, артха, кама и мокша – добродетелен живот, спечелване на материални богатства, изпълняване на желанията и спасение. Също както в другите религии, Дхарма е едва важна тема от живота и в индуизма. Дхарма често се превежда като религия, дълг, добродетел или праведност. Дхарма е всички тези взети заедно и много още и обхваща много значения, като включва и личния духовен растеж.

Дхарма идва от санскритския корен „дхри”, което означава поддържане или подкрепа. Дхарма поддържа или подкрепя положителния ред на нещата в света и Вселената. Всички ние, които сме членове на обществото имаме дхарма да изпълняваме някой действия, чрез които ние поддържаме естествения ред на нещата в обществото и нацията. Мъжът, жената, детето, бащата, майката, работникът, членът не обществото, учителят, работникът, селянинът, полицията главата на държавата и т.н. – всички ние имаме дълг и задължения. Когато ние ги изпълняваме по правилния начин обществото и нацията функционират правилно и моралът и етиката се поддържат. При тези обстоятелства, културата цъфти и има прогрес във всички области на живота.

Детето има дхармата да се подчинява на родителите си, а родителите имат дхармата да пазят децата, да ги хранят, отглеждат и образоват и да ги напътстват по правилния път в живота. Учителят има дхармата да преподава правилното знание и мъдрост, които учат децата на етика и ценности и освен това помагат за изкарване на добра прехрана. Селянинът има дхармата да отглежда достатъчно зърно и различни други хранителни продукти за да изхранва обществото. Полицията има дхармата да поддържа реда и закона. Видяна от друга гледна точка, дхармата е извършването на нашите задължения със състрадание към всички същества. Тя представлява изпълнението на дълга ни с осъзнаване с любов и уважение. Тя е липса на ревност и завист, алчност и жестокост, докато извършваме задълженията си. Да изпълняваме нашата дхарма по този начин ни дарява с чистота, добрина и спокойствие.

Дхарма е думата, с която започва Багавад Гита. Багавад Гита ни учи, че е по-добре да изпълняваме собствената си дхарма, отколкото успешно да правим дхармата на друг. Можем и да не постигнем съвършенство като извършваме собствената си дхарма, но е необходимо да продължаваме, докато станем успешни. Когато изпълняваме собствената си дхарма успешно, обществото и нацията просперират. Където има разпадане на дхармата, има бунтове и хаос в обществото и тъканта на мирното съвместно съществуване в обществото се разкъсва. Необходимо е да изпълняваме нашата дхарма с най-доброто, на което сме способни и когато дхарма се установи в обществото, се появява мир и просперитет за всички. „Пази дхарма и тя ще те пази”.

Нашата дхарма се променя с напредването ни в живота. Дхармата на детето е различна от тази на ученика. Дхармата на младежa е различна, а по-късно, когато създаде семейство, дхармата му отново се променя. Дхармата на ученика е да учи и да се подчинява и да служи на своя Гуру. Дхарма на семейния човек включва много повече – изкарване на прехраната, грижа за съпругата и децата, и другите безпомощни членове на семейството и старите хора от семейството, участие в обществения живот и дейности, благотворителност, грижа за отшелниците, светците, религиозните организации, плащане на данъци и участие в държавните дела и постепенно работене за своята духовност. Полицай, който изпълнява дхармата на ученик и детето, което изпълнява дхармата на полицай правят адхарма или грешка(грях). С това те нарушават покоя и безопасността на обществото.

Дхарма или „дхри” има също така и значение на природата на обекта. Дхарма на водата е да бъде течна и мокра. Дхармата на огъня е да дава светлина и да изгаря. Дхармата на вятъра е да духа. Дхармата на тигъра е да убива и да се храни, когато е гладен. Каквато и да е специализацията на даден обект, която дефинира неговата природа – това е неговата дхарма. Бог е персонифицираната дхарма и целият космос се балансира от дхармата и праведноста на Бог. Трябва винаги да следваме своята дхарма. Трябва да изпълняваме задълженията си по правилния начин. Имаме дълг към нашата душа и Бог и ние трябва да изпълним тази дхарма като правим джапа със СитаРам, медитация и като следваме учението на гуру. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Ние носим отговорност за делата си

Едно от най-грозните ни качества е да обвиняваме другите за собствените си случайни и преднамерени грешки. Оказва се много лесно да преместим вината върху другите. Обвиняваме този, който е наблизо, баща, майка, брат, сестра, приятел, перача, неговия братовчед, нейния приятел, кучето или пеещото канарче в къщата на съседа. Твърдим, че каквото и да правим, все сме прави и всички останали се в грешка. Никой не разбира истината за това, което казваме или което преживяваме. А когато не намираме някой човек, когото да обвиним, най-лесно е да обвиним Бог!

Бог получава обвинения от всички хора под слънцето за всяко злодеяние, което се случва за всяко неизпълнено желание, за всичко нередно, главни проблеми и нещастни случаи.

В края на краищата , всичко е в Ръцете на Бог! Кои сме ние, че да казваме или да правим нещо? Бог е пожелал и следователно  случило се е. Но когато се сдобием с успех слава, и богатство, винаги твърдим, че те са наше постижение и не благодарим на Божественото. Ние се издигаме поради нашите собствени действия и когато обвиняваме Бог, без да правим усилия или да правим най-доброто на което сме способни, ние губил благодатта. Това е урокът, който научаваме от историята със собственика на градината:

Имало едно време един мъж, който имал голяма градина. Той имал много типове плодови дървета и се грижел за тях внимателно и с любов. Дърветата сега били отрупани със зрели плодове с възхитителен вкус, готови за продажба и изяждане у дома. Мъжът решил да набере плодове, които да продаде и с получените пари да купи неща за дома си. Отишъл на градината със сина си, като носили няколко големи кошници. Изненадан, видял непознат да седи на клоните и да бере плодовете. Собственикът се ядосал и се развикал на непознатия да не бере плодовете.

Непознатият на клона погледнал собственика и не отговорил. Продължил да си бере плодовете. Разярен собственикът извикал отново: ”В продължение на години аз се грижа за тези дървета, поливам и ги пазя и чаках този ден, за да обера плодовете. Не те ли е срам да крадеш тежкия ми труд и плодовете без разрешение? Слизай веднага долу!”

Непознатият върху дървото казал: ”Тази градина и дървета принадлежат на Бог и аз съм негов слуга. Така че имам правото да бера тези плодове и ти не трябва да пречиш на работата на Бог. Аз няма да сляза, а ще продължа с моята служба при Бог.

Собственикът бил изненадан от отговора на непознатия. Искал да му даде урок и измислил план. Накарал сина си да му донесе въже. Заедно те свалили непознатия от дървото с пръчка и го завързали за дървото. Собственикът започнал да бие с пръчка непознатия. Човекът започнал да вика: „Защо ме биеш? Няма право да ме удряш!”

Собственикът не обърнал внимание и продължил да бие непознатия. Непознатия извикал: „Страхувай се от Бог. Биеш невинен човек. Аз съм слуга на Бог!”

Собственикът отговорил: „Няма от какво да се плаша. Тази пръчка в ръцете ми принадлежи на Бог. Аз също съм слуга на Бог.  Ти не трябва да пречиш на делата на Бог и да ме спираш!”

Непознатия извикал: „Спри да ме биеш. Съжалявам, че берях плодовете без позволението ти. Моля те прости ми.” Собственикът се усмихнал и казал: „Прощавам ти, защото ти осъзна своят грешка. Но запомни, че Бог е дал на всичките си слуги мозък, способност за разбиране, свободна воля и способност да работят здраво. Всеки човек е отговорен за собствените си дела. Не можем да виним Бог за всичко.”

 Наистина, да поемем отговорност за нашите собствени действия. Можем да прехвърлим цялата вина и благословии на Бог само когато се предадем напълно на него. Предаването на Бог е възможно само чрез благодат. Да си спечелим Благодатта на Бог чрез СитаРам мантрата, медитация и като практикуваме учението на Гуру. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Мисли и действай

По принцип в живота ни, егото ни побеждава и ние страдаме, когато оставим егото да ни управлява. Божественото ни е снабдило със автоматична спирачка, гласът на съвестта. Този глас се чува ясно вътре във всеки от нас. Предупреждава ни, когато тръгнем по неправилния път. Но ние рядко обръщаме внимание на този глас. Крясъците на нашите желания и надутото ни его, което казва, че ние знаем всичко, ни пречат да чуем този глас. Постъпваме, както ни се хареса и и след това страдаме. Доброжелателите ни също ни предупреждават, но ние потопени в чувството си за собствена важност не обръщаме внимание на добрите съвети. Ако се спрем, за да поразмишляваме върху това, което се каним да направим, можем да си спестим множество страдания в живота. Трябва да действаме от гледната точка на себе- съхранението и дхарма, а не от гледната точка на егото. Да се опитваме да докажем, че сме най-добрите във всичко, е върхът на глупостта. И въпреки това всички ние си позволяваме такива идиотски действия. Тази случка от Панчатантра илюстрира добре, тази истина:

Имало едно време в селото един беден перач. Той притежавал много малко неща. Едно от тях било едно мършаво магаре. Магарето му служело вярно ден и нощ като носило изпраните дрехите, където е нужно.  Господарят му едва успявал да свърже двата края. Затова магарето никога не се нахранвало до насита и било мършаво и гладно.  За да спаси живота си, магарето започнало да се разхожда по близките полета през нощта и да яде скришом от посевите. По време на едно такова събитие, магарето срещнало един чакал и се сприятелило с него. Всяка нощ те се срещали и отивали да търсят храна. Едни път открили цяло поле с краставици. Нахранили се добре със свежите и хладни краставици. И двамата били щастливи, че са открили такова съкровище с готова храна.

Магарето и чакал редовно посещавали полето и се нахранвали до насита. Скоро магарето започнало да изглежда здраво и охранено. Магарето било много щастливо, откакто започнало да се храни с вкусни пресни краставици. Искало да покаже на света своето щастие като изпее песен. Изявил желание да попее на чакала. Чакалът го предупредил: ”Не бъди глупав. Ако запееш, твоят магарешки рев ще събуди пазачите, които спят, защото гласът ти не е сладък и успокояващ. Пазачите ще използват пръчките си върху нас и ще ни насинят от бой.” Магарето си помислило, че чакалът му завижда. Смятало, че има правото да изрази щастието си чрез мелодичното си пеене.

Магарето отворило устата си да запее. Чакалът забелязал, че магарето се кани да си пусне душата. Затова го помолил да почака няколко минути. Прескочил оградата и останал да чака отвъд нея извън полето с краставици. Когато чули магарето да реве в полето, пазачите и собственикът се събудил и се втурнали към ревящото магаре. Като видели охраненото магаре, което било изяло тяхната реколта, те се ядосали. Пребили и насинили магарето с техните здрави пръчки.

Магарето не било в състояние да се движи известно време. Довлякло се до мястото, където го чакал чакала.  Чакалът се натъжил, като видял жалкото състояние на приятеля си. Проговорил му с любов и го помолил следващият път да обръща внимание на неговите предупреждения, за да не страда. Магарето осъзнало, че неговото собствено его и чувство за собствена важност му попречели да чуе съвета от доброжелателя и че си било заслужило болката и страданието, което си било навлякло. Решило оттук на- сетне да обръща внимание на предупрежденията на приятеля си.

Всеки път, когато са надуем и режим да покажем постиженията или собствеността си, получаваме удар изневиделица. Повечето хора около нас не могат да понесат нашето щастие. Ние самите сме отговорни за болката и увредите, които си предизвикваме, като не обръщаме внимание на вътрешната ни мъдрост и предупрежденията на семейството и приятелите. Редовното правене на мантра джапа със СитаРам мантрата и медитацията ни помагат да успокоим умовете си и да мислим и действаме по рационален начин.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Знанието без здрав разум е опасно

Огромно количество знания и информация са достъпни в момента. Имаме лесен достъп до данни по всяка тема под слънцето без особени усилия. Простата информация, фактите и числата са данни. Данните се събират и организират по категории. Това е много полезен инструмент за справки. Когато събраната информация се събере и осмисли, тя се превръща в знание. Правилното прилагане на знанието е мъдрост и здрав разум. Когато знанието се използва в практиката, това трябва да става като се имат предвид законите на обществото, доброто на човечеството и универсалните закони. Знанието не следва да се използва в практиката, без да се държи под око последиците от неговото използване. Ако не правим това ще страдаме от неправилното използване на знанието.

Днес има лесен достъп до знания за огъня и парите и то може да бъде научено. Когато това знание се използва със здрав разум, огънят помага за приготвяне на храна, за отопление и дава светлина и топлина, а парите се умножават и растат и дават приходи и богатство за лично и обществено обогатяване. Когато огънят се използва без подходящо знание или без съобразяване с последиците, можем да създадем зло и големи загуби и болка на себе си и другите. Когато придобиваме знание, трябва да отидем вътре в себе си и да съзерцаваме правилната употреба на знанието и неговите последици. Мъдрото използване на знанието ще бъде от полза за нас и за човечеството. Без мъдростта на правилното използване на знанието ние губим перспективата и можем да загубим основата си. Случката по-долу илюстрира тази истина:

В едно село живеели четирима приятели. Трима от тези четирима били добре образовани в езотеричните науки и тантра, но нямали здрав разум. Четвъртият не бил образован в писанията или тантра, но имал доста здрав разум. Знаел кое е добро и кое е лошо за него и практичен подход към живота. Един ден тримата учени мъже решили да пътуват и да използват тяхното знание, за да направят пари. Взели със себе си и четвъртият макар, че не бил толкова учен, защото той бил техен приятел от детството им.

Приятелите пътували от град на град, като ползвали способностите си, за да спечелят пари. Един път трябвало да пресекат гъста гора. Докато почивали по пладне, видели една камара с кости под едно дърво. Единият от тях, погледнал костите и казал: Да се възползваме от дадената ни възможност, за да изпитаме способностите си. Това са кости от някакво животно. Да използваме знанията си, за да съживим това животно.

Първият приятел използвал способностите си, за да подреди разхвърляните кости в скелет. Той изпял мантра и наредил на костите да се съберат и да образуват скелет. Когато скелетът бел готов, вторият приятел използвал своите способности и с припеви на мантра наредил плът и кръв да изпълнят скелета и кожа да го покрие. Сега животното заприличало на безжизнен лъв.

Тъкмо когато третият приятел се канел да изпее мантра и да вдъхне живот в безжизненото тяло на животното, четвъртият приятел извикал: „Спри! Това прилича на тялото на лъв. Ако му дадеш живот, той ще ни атакува и убие.” Другите приятели се ядосали и му закрещели: „Ти си глупак! Това е една рядка възможност да изпробваме способностите и знанията си. Не ни карай да я изпуснем.”

Когато третия мъж започнал да пее мантра, за да даде живот на безжизнения лъв, четвъртият мъж скочил и се изкачил по дървото, колкото се може по-бързо. Другите му се изсмели. Магията на третия приятел проработила и лъвът оживял. Скочил и убил и тримата учени мъже. Четвъртият мъж изчакал и когато станало безопасно, слязъл от дървото и се върнал в селото.

Знанието само по себе си няма ценност. Знанието следва да има практическа стойност, която прави живота ни по-лесен и по-ефективен. Познаването на писанията като книжното знание само не е достатъчно. Необходимо е практикуването на СитаРам мантрата и медитацията, които предизвикват видими положителни промени в живота ни. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

   

Екстремална бхакти – Свети Екнат – Гуру бил неговия Бог!

Търсенето на гуру е вечно търсене и този, който намери Парам Гуру през живота си, трябва да се държи за своя Гуру и да му служи добре, за да спечели благодатта на Гуру Шакти и Бог. За да достигнем до Бог се нуждаем от Гуру. Всички аватари и светци са имали Гуру. Гурубхакти на някои от тези светци отива до крайности. Сант Екнат бил един такъв светец. Той е от махаращра и е една от светещите звезди в галактиката от светци като Тукарам, Намдев, Джянешвар, Джана Бай, Саку Бай и други.

Сант Екнат бил широко известен светец, учен и поет от Махаращра. То произлизал от богатото семейство брамини  от Пайтан, който бил религиозен център в онези дни.  Той бил много интелигентен и надарен с яснота на мисленето. Като дете той имал огромно знание за Ведите и шастрите, но не бил удовлетворен от това. Знаел, че блаженството, за което се говори в свещените писания, не можело да бъде постигнато с познаване на книгите.  Знаел, че се нуждае се от вътрешни преживявания на истината, за да се слее с божествения покой и благодат. Познаването на свещените писания не дава покой. Всички шастри учат, че Гуру е бог и като служим на Гуру, можем да постигнем Бог. Този вътрешен копнеж за Гуру бил интензивен и Бог Пандуранга го насочил в съня му към Гуру Джанардханасвами.

Джанардханасвами имал репутацията на голям учен и велик почитател на бог Даттатрейя. Екнат му служел с голяма преданоотдаденост в продължение на дванадесет години. Той чистел дома на своя Гуру, приготвял вещите нужни за пуджа, купувал покъщнина и поддържал сметките, готвел, перял дрехите на Гуру и т.н. Бил до своя Гуру денонощно. Освен това се грижел и за садху, които посещавали неговия Гуру. Неговият Гуру го научил на различни методи и подходи към Бог, в зависимост от нуждите на учениците – на някои преподавали Раджа Йога, на някои Брахма Видя, а на някои шастрите. Екнат не искал да учи нещо от Гуру. Той не искал знание, мъдрост или мантра. Единствена цел на служенето на Екнат било щастието и добруването на неговия Гуру.

Джанардханасвами бил много доволен от начина, по който Екнат му служел. Бил изненадан, че младият мъж не искал никаква награда за безкористната си служба. Затова решил за награда да му даде даршан на неговата любима форма на Бог – Бог Даттатрейя. Той помолил Бог Даттатрейя да даде даршан на Екнат на следващата сутрин, когато Екнат се връщал от реката след сутрешното си къпане. На следващата сутрин, когато Екнат се връщал от къпане, той видял сияйната форма на Бог Даттаттрея да стои близо до едно дърво. В проява на уважение, той се проснал пред Бог и Бог поставил Своя крак върху главата на Екнат като благословия. Екнат се върнал и продължил с работата си в дома на своя Гуру както обикновено.

Джанардханасвами бил много неспокоен. Чакал своя ученик и последовател да се върне и да му разкаже за даршана на великия Бог Даттатрейя. Той си представял слизания вид на лицето на Екнат, когато описвал сияйността на Бог Даттатрейя. Екнат би следвало да прелива от блаженство и да се чуди дали е било реалност или сън и Гуру щял да го убеждава, че било реалност. Джанардханасвами със силата на волята си се успокоил, за да може да успокои възбудения Екнат, когато той разказвал са срещата с Великия Даттатрейя. За негова изненада обаче, Екнат се прибрал в дома спокоен и продължил спокойно да си върши работата.  Смаяният Гуру повикал Екнат и го попитал как може да бъде толкова спокоен след като е имал даршан с Бог Даттатрейя. Екнат отговорил: О Гуру дева, аз никога не съм си пожелавала това. Аз виждам теб като Бог и имам даршан с теб ежедневно. Ако не бях те възприемал като Бог, може би този даршан щеше да бъде интересен. Аз искам единствено твоя даршан и благодат!

 

Любовта му към неговия Гуру било толкова голяма, че Екнат подписвал всичките си съчинения  като Ека-Джанардхан. Поради неговата огромна Гурубхакти, в късните години, самият Бог Пандуранга, служел на Екнат като слуга в неговия дом. Когато имаме автентичен Гуру и сиддха мантрата СитаРам в живота си, нека да практикуваме мантра джапа и да служим на гуру без очаквания да получим неговата благодат. Гуру наистина е Бог и той благославя своите ученици и последователи. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Алчността носи тъга

Алчността за нещо повече е винаги в нас. Получаваме достатъчно, имаме достатъчно, запасили сме се с достатъчно, но продължаваме да искаме още. Тази нужда от нещо повече се нарича алчност. В много от нас има ненаситно желание за придобиване на пари и собственост. Там където има алчност, моралността и етиката изчезват. Мислим погрешно, говорим погрешно и действаме неправилно, за да се сдобием с повече богатство. Ревност, гняв, огорчение и лъжи стават наша компания и добри приятели. В такава компания рядко можем да намерим покой и ни се налага да живеем живот пълен със стрес. При поглъщането на новата придобивка преживяваме временна радост, но в минутата, в която си спомним за някой, който има нещо повече, радостта ни изчезва и се изпълваме със завист. Цялата ни енергия и внимание се съсредоточават върху това как да надхитрим и измамем другите и да им вземем богатството и собствеността. Понякога успяваме в това начинание, но в края на краищата, алчността върви ръка за ръга с тъгата. Тази истина е илюстрирана в случката с Радж и Тедж:

Радж бил много алчен и себичен човек. Мразел да споделя с другите каквото и да било. Никога не давал подаяния на бедните и не правил благотворителност. Имал интензивно желание да увеличава богатството си и понякога избирал погрешен подход, за да вземе богатството на другите по нечестен начин, за да стане по-богат.

Един ден, докато Радж се разхождал из пазара, загубил кесията си с тридесет златни монети в нея. Бил потресен и не можел да мисли ясно. Отишъл в дома на своя приятел Тедж и започнал да оплаква загубата на златните монети. Тедж бил мил и добър човек и знаел колко много монетите значели за Раджа, макар, че приятелят му бил крайно богат и можел лесно да понесе загубата. Затова го изслушал, успокоил го и го отпратил да си отива в къщи.

Мийна, дъщерята на Тедж, дошла в къщи като тичала и носела кесия с тридесет монети. Била отишла на пазара и я намерила паднала близо до пътя. Тедж казал на своята дъщеря, че кесията принадлежала на Радж и че тя трябва да му върне кесията незабавно, защото горкият човек страдал от загубата на златните монети. И така, той изпратил да повикат Радж. Радж бил много радостен, че се намерила кесията му и се втурнал да си я прибере. Докато отивал натам, обзела го алчност и замислил план срещу своя добър приятел, който му връщал загубената кесия. Получил си кесията с фалшиво мила усмивка и внимателно преброил монетите. След това изиграл объркване и ярост, защото липсвали десет монети. Той имал в кесията четиридесет монети, а в кесията били останали само тридесет. Казал на Тедж да му даде липсващите десет монети или щял да отиде в съда и да се оплаче. Тедж отказал твърдо, защото бил сигурен, че Мийна била честна и че Радж бил алчен и нечестен.

Радж отишъл при съдията и подал оплакване срещу Мийна и Тедж. Съдията изпратил да повикат Мийна и Тедж. Съдията поискал Мийна да разкаже какво си било случило. Мийна разказала на съдията, че тя открила кесията с тридесет жълтици на пазара и когато се прибрала в къщи информирала баща си, който я накарал да върне кесията на Радж. Съдията попитал Радж колко жълтици е загубил. Той казал четиридесет. Съдията отсъдил:

"Кесията не принадлежи на теб Радж, защото в твоята кесия имало четиридесет жълтици. Тъй като Мийна била намерила кесията и никой не я е потърсил, то тя сега принадлежи на нея." Ако и когато някой дойдел с кесия, в която имало четиридесет жълтици, съдията щял да изпрати да извикат Радж, за да му я предаде. Накарали Радж да предаде кесията на Мийна пред съдията. Радж бил разтърсен от факта, че неговият план се обърнал срещу него и че загубил парите си. Той признал, че е излъгал и че кесията трябва да се върне на него. Но съдияда отказал да го слуша и така Радж загубил парите си заради алчността си.

В дома на Бог правораздаването може и да е бавно, но със сигурност се отсъжда справедливо. Винаги плащаме висока цена, когато постъпим неправилно с другите. Да преодолеем алчността и другите си пороци, така че да живеем в покой. Като правим СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението на Гуру си помагаме да преодолеем негативните си страни. Тогава благодатта и блаженството ни изпълват и животът ни се изпълва със светлина и любов.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Затвори вратата – его и глупост

Егото, разбирането, че аз съм велик и никой друг не е равен на мен, може да ни накара да действаме и говорим по много ирационален начин. Егото разрушава рационалността и логиката. Разрушава баланса в мислите и действията. Имаме компулсивна нужда да доказваме, че ние сме различни и по-добри от всички останали около нас. Създаваме предизвикателства и отиваме до крайности, за да докажем нашите твърдения. Когато победим, егото ни не се окуражава и това ни кара да се чувстваме по-добре. Освен това обичаме да унищожаваме егото на другите, защото това ни кара да се чувстваме добре и по-висши от другите. Егото е причината за болката и разрушаването на връзките. То е причината за разпадането на домакинствата и обществата. Той седи и в основата на размириците в нациите. То е причината за битки и войни. Когато се обърнем назад и с ясни глави и разгледаме миналите си мисли и действия, потрепваме от собственото си его и неговата глупост. Обаче рядко виждаме и разпознаваме собствената си глупост, тъй като егото не ни позволява да видим реалността на нашето невежество. Не можем и да видим каква увреда нанасяме на себе си и на тези, които обичаме. Интересуваме се само да се случи това, което искаме и егото да победи!

Разказът по-долу е случка с селянин и неговата жена, които играели играта на борба между егото им. Това е познат на всички ни сценарий на битка, който ние играем и преиграваме много пъти през живота си. Един селянин  и неговата жена приключили работата си за деня и си почивали у дома след вечеря. Когато се смрачило, надигнал се вятър, който духнал и отворил вратата на къщата им. И двамата съпрузи били твърде уморени да станат и да затворят вратата. Съпругът наредил на жената, а жената настоявала, че той трябва да го направи, вместо да й заповядва. Разменили се остри думи. Проявили се характери. Егото във всеки един от тях се надуло, защото всеки един настоявал другият да стане и да затвори вратата. Най-накрая решили да решат въпроса като направили облог. Хванали се на бас, че който първи проговори ще стане да затвори вратата. И двамата отишли да спят, без да затворят вратата.

Минали  часове и станало полунощ, едно диво куче влязло в къщата. Отишло в кухнята и обърнало всички съдове, облизало и подушило всички съдове и храната , която се пазела там. Кучето вдигнало шум, който и жената, и мъжът чули. Никой не казал нито дума и не станал от леглото. Тяхното его не им позволило да проговорят първи.

На сутринта кухнята била в пълен хаос и нямало чиста храна, която да не била докосната от кучето. Затова жената отишла до близката мелница, за да вземе малко брашно и да направи закуска. Междувременно бръснарят на селото дошъл на обиколка. Влязъл в къщата, защото вратата била отворена. Предложил на селянинът да го подстриже. Селянинът не отговорил. Бръснарят започнал да го подстригва. Нямало никакъв отговор. Това подразнило бръснаря и той му обръснала цялата коса. Селянинът не проговорил и този път. Бръснарят отрязал и половината му мустаци от лявата му страна. Селянинът не проговорил. Бръснарят взел сажди и намацал лицето на селянина. Селянинът пак не проговорил. Тогава то обръснал дясната страна на брадата му. Селянинът мълчал. Бръснарят напуснал къщата като казал, че селянинът е полудял.

Върнала се жената на селянина в къщата. Била ужасен да види странния и ужасен вид на селянина. Тя извикала: „О, съпруже, какво се случи с теб?” Селянинът отворил уста и казал: „Ти проговори първа. Отиди сега да затвориш вратата!”

Подобно на селянина и неговата жена, ние позволяваме да се случат безкрайни загуби във връзките ни, добрата воля, собствеността и.др., но не изоставяме егото си. Ако не изоставим егото си, не е възможно да преживеем огромната и сладка любов на Бог и да се слеем със Светлината. Редовното практикуване на СитаРам мантра, медитация и учението на Гуру ни помагат да преодолеем  нашето его. Да следваме практиките искрено и да преодолеем егото си. Да проговорим първи и да отидем да затворим вратата!

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Посечи я с меча си

Екстремна бхакти – Шри Рамакришна

Бхакти, любовта към Бог, е най-лесният път към Него. Много е лесно да обичаш Бог. Той ни е дал живот, средства, за да го живеем, тази прекрасна земя и водата, небето, звездите, слънцето, луната, вятъра, огъня и пространството. Любовта му към нас е видима. Шри Рамакришна Парамаханса виждал неговата Майка Кали във всеки атом на Вселената. За него нищо друго не съществувало освен нея. Тя била Всичко. Всичко било Тя. Бхакти на Шри Рамакришна достигнала до големи висоти и в него има силен копнеж да се слее с нея. Не желаел да е нещо отделно от Нея, когато Я видел. Искал единение с Нея. Казано с други думи, той не желаел дуалност, а единство с Божественото. Следва описанието не неговите преживявания, когато преодолял двойствеността и се слял с Нея и се превърнал в Едно цяло с Нея:

Шри Рамакришна боготворял Майка Кали през целият си живот. Усмихвал се, накъдето и да погледнел. Всичко било Нейната форма и Нейното съществуване. Нямало нищо друго освен Нея. Чувствал голяма нужда в себе си да преживее Единение с Божественото. Той настойчиво търсел учител, който да му помогне. Когато ученикът е готов, Гуру се появява! В живото му се появил Парамаханса наречен Тотапури. Шри РамаКришна се обърнал към него за помощ.

Тотапури го убеждавал, че изобщо не е трудно да се постигне. Шри Рамакришна страдал от неправилното разбиране, че (той и богинята) са две различни неща.  Всичко, което трябвало да направи, било да изостави това разбиране и щял да се слее с Богинята. Шри Рамакришна опитвал много пъти, но не бил в състояние да се слее в Нея. Когато затворел очи да медитира, тя се появявала и те ставали двама. Тотапури го посъветвал, когато му  се появи образа на Майка Кали пред него, да вземе меч и да я съсече на две части. Мечът трябвало да вземе от същото място, от където идвал образа на Богинята Кали.

Шри Рамкришна изпълнил инструкциите на учителя си и вдигнал меча си. Но не можел да удари с него Любимата си майка. Бил прекарал твърде много години в боготворене и обожание. Преданоотдаден почитател не може да вдигне меча си и да посече своя Бог. Шри Рамакришна не могъл да събере куража да я разцепи на две. Омагьосващата и усмивка го довеждала до екстаз и той плачел от радост.

Това продължили няколко дни и Тотапури започва да става нетърпелив. Казал на ученика си, че това бил последният му шанс и ако не посече на две образа и постигне целта си, той ще си тръгне. Шри Рамакришна опитал отново. Този път, тъкмо когато бил на път да попадне в блаженството, Тотапури порязал с парче стъкло кожата на мястото на третото око на Шри Рамакришна. Когато болката ударила Шри Рамакришна и кръвта потекла , той бил в състояние да задържи вниманието си. Вдигнал меча си и разрязал Майка Кали на две. Когато Майка Кали се разпаднала на две, той станал недвойнствен – захарта се разтваря във водата,   вълната се разтваря в океана и направената от сол статуетка се разтваря в океана.

Шри Рамакришна останал в състояние на Единство в продължение на шест дни в пълна тишина. Не бил нито гладен, нито жаден. Не осъзнавал външния свят . Седял в блаженството на Единство/сливане с Вселената. Онова било това, и това било онова. Когато отворил очи след шест дни, първото, което казал било: последната преграда падна.

Бхакти води до Джяна/мъдрост, а джапа води до бхакти. Тези, които правят джапа със СитаРам мантрата, медитация и следват учението на Гуру, ще постигнат и двете, и джяна и бхакти. Те ще достигнат дуалността и след това ще скочат в единство с Божественото. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов