Моментът за действие е СЕГА

Много сме добри  в правенето на планове. Правим си планове за работата, дома, за спестяване, печелене, за конкретна задача, за себе-промяна, за изоставяне на лошите навици като преяждане, пушене и пиене на алкохол. Наслаждаваме се да правим планове толкова много,   че използваме всички нови години в календара, за да се заричаме да направим планове и промени. Имаме новата година според английския, тамилския, гуджарати  , марати календара, първият месец на мюсюлманите и много други. Използваме ги, за да правим планове. Има трудна за преодоляване възбуда в правенето на плановете – първата стъпка, втората стъпка, пречките, как да ги преодолеем и да се появим в целия си разцвет. Особено удовлетворително е да си представяме ефекта на резултата върху другите – ревността и завистливите погледи за постиженията ни и великото удовлетворение да бъдем по-добри от другите. Година след година отминават и ние продължаваме да правим планове. Рядко започваме да работим по тях. Действаме само по тези, които не могат да бъдат избегнати.  Всички останали са тук – в розовото състояние на ума ни и когато умствено се чувстваме отпаднали, подхващаме ги, почистваме ги от прахоляка и живеем във въображаемия свят, където ние постигаме всичко и сме царе измежду хората! Обаче, човек, който просто мечтае, рядко постига мечтата си. Човекът, който постига, е този, който разбира значимостта на мечтата и започва да действа СЕГА. Тази история ни разказва за важността да започнем действието сега; иначе то се отлага постоянно и завинаги:

Един мъж се прибрал уморен след работа. Изкъпал се и се приготвил за вечеря. Докато жена му сервирала храната, седнала до него и заговорил за събитията от деня. Разказала за това какво правила през деня и дошло ред на темата за нейния брат. Тя обичала да говори за любимия си брат и казала: брат ми е станал последовател на Махавира. Говори за отхвърляне на светския живот и да стане бхику. Мъжът се разсмял и казал: само говори ли? Тогава никога няма да отхвърли света.

Жената се обидила на презрителната реч на съпруга си за нейния брат.  Язвително попитала: мислиш си , че знаеш всичко? Никога не си се срещал с Буда или Махавира и никога не си се опитал да разбереш техните учения. Какви са ти познанията, че говориш лошо за брат ми? Брат ми е голям учен. Той разбира учението на Махавира. Моят брат ежедневно прави богослужение, медитация и четене на свещените писания. А ти любими мой съпруже, не правиш пуджа и не четеш свещените писания. Не знаеш нищо и седиш и осъждаш брат ми.

Мъжът се изправил. Бил изял храната си само на половина. Отишъл на улицата. Жена му припнала след него: какво правиш? Полудя ли? Ела и си довърши вечерята и си почини. Мъжът отговорил:

Изоставих светския живот. И тръгнал. Не се върнал. Не бил се подготвил чрез садхана да приеме саняс или да отхвърли света. Но значението на отхвърлянето го поразило в този точно момент и той изоставил всичко и тръгнал. Достигнал до мястото, където обитавал Махавира и се предал на него.

Жена му, нейният брат и неговата жена дошли да се срещнат с човека, който бил отхвърлил всичко. Опитали се да го убедят да се върне обратно, като му казали че това било прибързано решение и че той не се бил подготвил за това. Жената опитала с емоционално изнудване като ридаела и викала. Брат й казал: аз се подготвях от двадесет години и не успях. Не е възможно ти да успееш. Така че ела си в къщи. Жената на нейния брат казала: ти трябва да си отговорен човек. Ако не се грижиш за жена си и я напуснеш, как би могъл да се погрижиш за света. Мъжът спокойно отговорил: когато искаш на направиш нещо, трябва да го на- правиш. А не на планираш в продължение на години. Вече няма начин да се  променя.

Когато планираме с яснота, трябва да разберем, че всички промени се случват СЕГА, а не в бъдеще. Никой не се променя в бъдеще. Всяко нещо, което следва да се направим или постигне, трябва да се прави сега. Този момент е правилният момент. Нещата могат да се случа само в този момент. Не в някой друг момент. Така че нека да потвърдим вярата си в Бог, Гуру и нашите практики и да започнем пътешествието си сега. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Той пял за Императора на Вселената

Работа! Всяко живо същество работи. От мравката до слона. От рибата до тигъра – всички същества си имат ежедневна работа. Птиците, насекомите, животните, влечугите, растенията и човек трябва да работят, за да ядат, оцеляват и да са в безопасност. Всеки, който твърди, че е постигнал величие с готвене, чистене, пране и други такива работи, се заблуждава. Дори и мишката ражда и се грижи за малките си. Всички същества живеят и оцеляват въз основа на тяхната природа и по инстинкт. Само на човека е дадено правото и способността да се издигне над човешката си природа до нивото на Божественото. Можем да използваме работата като средство да получим благодатта на Божественото. Нека да разгледаме примера с живота на Свами Харидас и неговия последовател Тансен:

Тансен, легендарния певец,  бил един от Навратна или деветте скъпоценни камъка в двора на Император Акбар от Делхи. Той владеел тоновете,  височината им, ритъма и рагите (мелодиите). Индийските раги не са просто музика. Те са свързани с времето на деня, сезоните и други природни събития. Тези, които владеят рагите, могат да извикат чувства и сантиментите на рагата.  Легендата разказва, че когато Тансен  изпял Рааг Мегх Малхар – рага, която повиква дъждоносни облаци – започнало да вали! Когато изпял рага Дийпака, свещите в двора на Акбар сами се запалили. Красотата на неговото пеене можело да усмири диви животни и да ги накара да седнат и да го слушат спокойно.

Император Акбар бил почитател на пеенето на Тансен. Дал му титлата Мийан. Той смятал, че Мийан Тансен бил най-великият певец на това време,  докато един път се сетил, че Тансен също така има и Гуру, който определено би трябвало да бъде дори още по-велик от него. Пожелал да се запознае с Гуруто на Тансен и да го чуе как пее. Тансен му казал, че неговия Гуру е Свами Харидас. Харидас живеел сам в колиба на брега на реката Ямуна. Никой обаче не можел да му нареди или да поиска от него да пее. Харидас пеел, когато му се искало. Така че, ако Акбар искал да чуе Харидас, трябвало да отиде и да се скрие около колибата му и да чака Гуру да запее и да слуша тайно.

Тансен и Акбар стигнали до колибата на Харидас в два часа сутринта. В три, изведнъж избликнали божествени ноти. Харидас пеел. Песента му била като песента на птиците, шепота на дърветата и полъха на вятъра. Било невероятно красиво. Той пеел в екстаз и неговото пеене извиквало същия екстаз в слушателите. Акбар бил хипнотизиран от песента на Харидас и бил разчувстван до сълзи. Дори забрали, че Тансен бил наблизо. След като Гуру спрял да пее, те се върнали обратно в Царския Дворец. Тогава Акбар попитал Тансен: ти си най-добрият певец в момента, но твоят Гуру те надминава значително. Как е възможно това?

Тансен казал: О, Велики – аз пея за императора на Индия, а моят Гуру пее за Императора на Вселената!

Коато Тансен пеел, част от вниманието му било насочено към оценката и даровете, с които Акбар го дарявал. Пеенето било неговия бизнес. Когато Тансен пеел, част от него проверявала ползата и резултата от пеенето му. Харидас бил велик преданоотдаден на Бог. Когато бхакти го обхващала и цялото му същество било разтърсено от бхакти, благодат се изливала върху него и той пеел с любов и благодарност към Бог. Всеобхватната благодат, която била резултат от бхакти и предаването, потичала безпрепятствено чрез пеенето му и обливала слушателите , издигайки ги без усилие до големи висини на съзнанието.

Необходимо е да научим този чудесен урок за кармата (действието или работата) и бхакти от Свами Харидас, Гуруто на Тансен. Можем на осветим работата си и живота си, като правим работата си в прослава на Бог и като работим за Бог. Когато вътрешният ни фокус е върху Бог, работата, която правим, достига големи висоти на съвършенство и чистота.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Дори и превзетата бхакти работи

От детството ни учат да се молим и да обичаме Бог. Учим се като имитираме родителите си. Виждаме как родителите и по-възрастните се покланят пред Бог в ъгълчето за молитва у дома и в местата за молитва. И ние по същия начин се покланяме, защото инстинктивно разбираме, че това, което родителите и старейшините правят, е правилно.  Виждаме да боготворят Бог като му даряват цветя, плодове, мляко и храна. И ние правим същото нещо. Чуваме по-възрастните да припяват мантри, молитви и песни с обожание на Бог. Ние също се научаваме да правим същото. Любовта към Бог е нещо естествено за всички нас. Учим начините за практикуване на бхакти като гледаме по-възрастните. Бхакти е нещо, на  което  се учим.

Старейшините ни не са съвършени в техните практики. Ние научаваме същите несъвършени практики от тях. Бог и неговата природа са велика загадка и е трудно да я разберем и да го обичаме по съвършен начин. Докато не се стопят пороците ни и докато не отпадне нашето его, любовта ни към Бог няма де е съвършена. Дотогава бхакти, която практикуваме, не е чиста. Тя е превзета!

Мирабай, Кабир, Тулсидас, Джанешвар, Шанкара и другите велики светци са практикували бхакти в чиста форма. Имаме да изминем дълъг път, докато достигнем до тези нива. Това означава ли, че трябва да спрем духовните си практики и да спрем да обичаме Бог? Не. Продължаваме да обичам бог и да правим най-доброто, на което сме способни. Защото за всяка стъпка, която правим към Бог, той прави хиляда стъпки към нас. Чрез ежедневно и редовно практикуване на любов към Бог, някой ден, ние ще достигаме състоянието на съвършенство. Тази история разказва  за благословията, която идва от изпретендираната бхакти:

Нямало достатъчно риба в една местност. Рибарят, който се нуждаел от риба, за да нахрани семейството си, решил да се промъкне в имението на един богаташ и да хвърли мрежите си в неговото частно езеро, което било в гората. Имението се пазело от много пазачи. Пазачите чули рибаря да хвърля мрежите си и вдигнали шум. Собственикът също дотичал. Те донесли запалени факли и сопи и започнали да търсят крадеца.

Рибарят бил ужасен и побягнал да си спасява живота. Чувствал как го настигат. Не знаел какво да направи. Докато тичал, видял пепел от огън под едно дърво. Той се втурнал към дървото и седнал там, без да мърда, като се престорил на светец. Групата, която го преследвала, го подминала, без да го забележи. На следващата сутринта търсенето продължило и богаташът и неговите слуги претърсили имението. Не могли да открият крадеца, но намерили свят човек, покрит с пепел, да медитира кротко под дървото.

Новината се разпространила като огън и цялото селище разбрало  , че има мъдър светец , който медитира по дървото в имението на богаташа. Хората от селището дошли за даршан. Те го поздравили, подарили му плодове, цветя и сладкиши. Много му дарили сребърни и медни монети и по искали да ги благослови. Усмивката му и благославящата му ръка дали на хората от селището безмерен покой и удовлетворение, че молитвите им били чути.

Рибарят бил слисан от преданоотдадеността, проявена от хората, той си помислил: аз не съм истински свят човек. Въпреки това тези хора показват такава преданост и любов към мен. Дават ми толкова много (подаръци). Ако започна да практикувам истинска вяра, колко ли повече любов и уважение ще ми дарят! Изгряла мъдрост в рибаря, и той се превърнал в истински търсач на Бог. Той практикувал садхана и един ден реализирал Бог. Той живял във върховен покой и където ида отидел, хората получавали вяра и покой, докато просто седяли около него.

Ако престорената бхакти, направена, за да му спаси живота, довела рибаря до такова духовно пробуждане, можем да си представим ефекта на истинската садхана върху нашия живот. Ние имаме предимството да бъдем водени от ПарамГуру, на сиддха мантрата СитаРам и медитацията. Водени сме от учението на Гуру. Да използваме дадената ни благословия и да практикуваме, докато дълбоката безкрайна любов на Бог започне да прелива от нас и ние се слеем с Него. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Да нямаш желания

Желания! Животът ни е отровен от тях. В миналото, нуждите ни са били малко, и желанията ни са били малко. С напредъка в търговията и науката се появяват нови изобретения. Тези изобретения се комерсиализират, рекламират и продават и с тях нарастват и нашите желания.С редовното излагане на влиянието на медиите, рекламите, обезценяването на простия начин на живот, което да се съчетава с висше мислене, желанията ни придобиха Хималайски размери . Някой от нас работят здраво, за да реализират мечтите си и да изпълнят желанията си. Други искат да ги постигнат чрез благодатта на Бог. А трети хващат и отнемат обектите на техните желания от другите, за да изпълнят собствените си желания. Без значение дали работим или се молим, или крадем, ние се стремим да удовлетворим постоянно нарастващите ни желания.

Необходимо е да осъзнаем, че е невъзможно да бъдем удовлетворени и доволни , ако преследваме желанията си. Когато постигнем едно желание, има щастие, което трае само за кратко време и след това отново идва безпокойството. Започваме да преследваме нови желания. Нормално е да искаме нещо по-голямо, по добро и по-ново. освен това, е характерно за човешката природа  да иска точно обратното на това, което е искала до преди малко. На всички е добре известна противоречивата човешка природа. Тази история за човека, която правил тапас и търсил дар от Бог Шива ни дава добра поука за желанията и тяхното удовлетворение. И най-важно, учи ни, какво да искаме от Бог, когато правим тапас!

Сундер боготворил Бог Шива с изключителна преданост. Той боготворял Шива от малко дете и прекарвал много часове всеки ден в молитви и богослужение на ШиваЛинга. Неговият живот на преданоотдаденост дал плодове, когато Бог се появил пред него и казал: доволен съм от твоята преданост. Можеш да си поискаш три благословии или три подаръка. Имаш право само на три дара. Сундер боготворял Бог Шива през целия си живот и бил забравил защо бил започнал суровия си тапас. Ежедневната му пуджа и боготворене изисквали много усилия и боготворенето му се било превърнало в идея-фикс .Бил забравил какво искал и трябвало да мисли известно време.

След като размишлявал дълго и дълбоко, Сундер поискал от Бог Шива конкретен дар. Тогава умът му закрещял, че това не става. Тогава той поискал дар за жена си, отново почувствал, че това не е подходящо, така той отменил и това си желание. Бил се ядосал на жена си, защото смятал, че заради нея се появило неправилното му желание. В пристъп на гняв той казал: О боже, убий жена ми! И тя незабавно паднала мъртва. Сундер бил разтърсен. В пристъп на гняв той бил пожелал смъртта й тя сега била мъртва. Той осъзнал, че я обичал много. Омразата и любовта сменят местата си във всяка връзка и ние по принцип сме склонни да обичаме дълбоко и да мразим партньорите си. Сундер бил сигурен, че не можел да живее без жена си и поискал от Бог: О,Боже, съживи я. аз я обичам много и не мога да живея без нея. Така той изразходвал два от даровете си. Единият - за да убие, а вторият - за да съживи жена си. Оставало му само едно желание/дар. Затова той поискал от Бог да почака и да му даде време за да може да помисли внимателно и да поиска подходящ дар.

И така Бог Шива започнал да чака. Минали години и Бог идвал при Сундер от време на време и казвал: Поискай си и третия дар. А Сундер казвал: Моля те, почакай,Боже мой. Не знам какво да поискам. Сундер не можел да реши. Имал толкова много желания, но само един дар. Не можел да спи. Полудял от стреса и напрежението. Съветвал се с най-мъдрите хора около него какво да поиска. Но не бил доволен от техните отговори. Накрая попитал Бог: моля те, посъветвай ме какво да поискам. Полудях от толкова много мислене.

Шива казал: има само един дар, който си заслужава да бъде търсен в този живот. Поискай си да нямаш желания.  Когато имаш този дар, няма нищо, което да искаш или от което да се нуждаеш в живота. Ще бъде напълно удовлетворен. Иначе ще продължиш да търсиш и да си противоречиш, както беше до сега.

Съветът на Бог си заслужава да бъде запомнен. Когато се молим или искаме нещо от Божественото, да искаме  да нямаме желания. Това прави живота спокоен, удовлетворен и изпълнен с блаженство.

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Удовлетвореност

Чувството за удовлетвореност е рядък скъпоценен камък, който е трудно да бъде намерен в днешното време на безкрайни желания, широки възможности и огромен набор от обекти на желание. Колкото повече работим за изпълняване на желанията си, колкото повече предмети ние събираме или желаем да притежаваме, толкова повече собственост имаме да губим. Прекарваме голяма част от времето си, за да пазим ценностите си от природните опасности, крадци и разбойници. Междувременно, подтиквани от конкуренцията, ревността и нуждата да бъдем по-висши от другите, работим, за да придобием все повече и повече ценности. Няма покой в живота ни и определено липсва удовлетвореност.

Много хора нямат нищо и са принудени да са доволни от това, което имат. Това не е удовлетвореност, а компромис. Да имаш изобилие от неща, без да бъдеш привързан към тях и да бъдеш балансиран при всички обстоятелства означава да бъдеш наистина удовлетворен. Когато се научим да бъдем удовлетворени, преди да загубим всичко, тогава няма да има нужда да губим неща, за да научим този важен урок. Когато сме удовлетворени, никой нищо не може да ни открадне. Притежанията ни могат да бъдат откраднати или отнети от нас, но не може да ни бъде отнето чувството за удовлетвореност. Вътрешният ни баланс и покой не е нарушен. Оставаме винаги в равновесие. Историята за Гуру и неговия последовател дадена по-долу ни преподава този много важен урок за удовлетвореността:

Гуру и неговият последовател пътували от много месеци. Те ходели от селище на селище и пеели възхвали за Бог и говорели за неговото величие. Хората се събирали около тях, за да чуят и научат за Бог и да възхваляват Бог заедно с тях. Дошло обаче времето за дъждовния сезон и пътуването станало трудно. И така Гуру и неговият последовател тръгнали обратно към тяхната колиба. Разразила се буря и дъждът приближавал. Когато достигнали колибата си, видели, че вятърът отнася половината от покрива й. Била малка колиба и сега имала само половината от покрива си и тъмните облаци все още били в небето, а вятърът духал силно.

Гуру и неговия последовател нямали друг избор освен да останат у дома си. Бурята не била отзвучала и най-близкото селище било далече. Последователят не можел да сдържа гнева и чувството си за безсилие. Той избухнал: прекарахме последните осем месеца в пеене на името на Бог и в разказване на всички за неговото величие. Виж с какво ни се отблагодарява той! Грешниците си спят добре в домовете, удобните и топли легла, а на садху като нас вятърът отвява покрива на колибите им. Така ли ни награждава Бог? Тази буря не е ли изпратена от Него? Няма справедливост на този свят!

След това последователят се обърнал, за да види какво прави неговият Гуру. Неговият Гуру клечал със сплетени в молитвен жест ръце и гледал към небето с очи, изпълнени със сълзи от радост. На лицето му били изписани покоя и върховна удовлетвореност. Той пеел в екстаз: О, Боже, ти си много състрадателен. Вятърът можеш да отвее целият покрив, а освен това и цялата колиба.  Но Ти му попречи. Остави ни половината покрив. Така имаме място, където да спим удобно, докато бурята бушува около нас! Само Ти, мой Божествен Татко, можеш така да обичаш и да мислиш за Своите деца! Огромна е разликата в подхода и нагласата на Гуру и на неговия последовател. Те били в една и съща колиба. И двамата спели там. Гуру спял дълбоко и спокойно. Последователят се въртял и обръщал. Мърморел и се оплаквал постоянно от духащия вятър. Не можел да заспи, макар да бил физически уморен от дългия поход до дома през бурята.

Гуру се събудил във брахмамухурта (на зазоряване). Било хладно и красиво. Вятърът бил отслабнал и дъждът бил спрял. Небето било ясно. Луната се носела величествено през облаците, като осветявала небето с хладно великолепие.  Гледката го разчувствала и той запял възхвала на Бог: О, Боже, ако знаех за красотата на небето и луната, аз самият бих премахнал покрива, за да се наслаждавам на гледката. Така нямаше да има нужда ти да откъсваш половината покрив, за да ми покажеш красотата на небето и луната. Когато можем по този начин да пеем при трудни обстоятелства, ние сме наистина удовлетворени и имаме правилният подход към живота.

Удовлетворението идва една когато сме в състояние да изоставим пороците и да живеем в любов, благодарност и предаване на Бог. Да спечелим това рядка качество като практикуваме СитаРам Мантрата, медитация и учението на Гуру. В този свят на безкрайни желания и дори още по-голямо разнообразие от продукти, удовлетворението е блестящ диамант, който е трудно да бъде придобит, но не е невъзможно. Да работим, за да се сдобием с него. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Винаги бъди нащрек!

Бдителността или активното внимание са от съществено значение за духовния растеж. Когато ходим по Божествения път, трябва да сме бдителни за мислите, думите и действията си. Необходимо е да се грижим за физическото си тяло, да ядем най-чистата и най-хубавата храна, която можем да си позволим, да правим физически усилия и да поддържаме тялото си здраво. Необходимо е да полагаме грижи да говорим (само) истината и да не обиждаме или навреждаме на другите с думите си.  Не трябва да сплетничим , клюкарстваме или да говорим със злоба и зложелателство.  Необходимо е мислите ни да са чисти. Ако не сме бдителни, мързелът, леността, инерцията и другите пороци, ще ни победят. Умът ни ще продължи да произвежда безполезни мисли и ние ще изговаряме думи, които са грозни, обидни и безполезни. Резултатите от действията ни ще бъдат посредствени. Само ако сме бдителни, ще бъдем в състояние да се коригираме своевременно и да направим себе-управлението част от живота си. Тази история е за Пунна и Буда. Тя подчертава значението на бдителността и нейната ролята и за просветлението.

Пунна била робиня. Тя работела до късно след полунощ и ставала рано, за да продължи да работи. Един път било почти полунощ, когато тя приключила с работата си за деня. Току-що била свършила със стриването на ориз на брашно за храната за следващия ден. Била уморена и спряла, за да си почине за няколко минути, когато забелязала няколко монаси да се връщат от манастира. Тя се чудела защо монасите били будни толкова късно. Тя била бедна и била робиня. Тя трябвало да работи за да оцелява, а монасите не били роби и слуги. Нямало нужда да са будни толкова късно нощем, когато можело да спят в удобните си легла. Помислила, си, че е възможно някой да е болен или да е имало инцидент и за това да са будни толкова късно през нощта. 

На сутринта Пунна направила палачинка от останалото оризово брашно и тъкмо се канила да я изяде, когато забелязала, че Буда минава покрай къщата на нейния господар. Буда бил дошъл в селището на Пунна и правел редовно беседи в близката гора, където били отседнали неговите последователи. Сутрините той отивал да проси подаяния от няколкото къщи в селището. Пунна много искала да направи някакво дарение на Буда. Тя обаче нямала тази възможност, защото тя рядко имала нещо, което да му подари, когато го виждала. Сега тя имала току-що направена грубовата оризова палачинка. Това била нерафинирана храна, която ядели само слугите и робите. Страхувала се да я подари на Буда, но силното желание да му подари нещо  й дало куража да му предложи палачинката.

Пунна била много доволна, когато Буда приел нейната палачинка. Той я взел, седнал на подходящо място и пред нея я изял. На лицето му се изписала  признателност, докато ядял храната. Пунна изчакала, докато Буда приключил с яденето. След това го попитала за монасите, които видяла предишната нощ. Чудела се защо били будни до толкова късно и какво правели в такъв късен час.

Буда и отговорил: Пунна, ти нямаш време за сън, защото имаш работа. Ти си бдителна и извършваш дадената ти работа във всякакви необичайни часове, защото искаш да зарадваш твоя господар. Седиш до късно нощем, за да чукаш ориз без почивка. Моите последователи също са бдителни. Те спят по-малко, защото са бдителни и напълно осъзнати. Буда й обяснявал още дълго за смисъла на това да бъдеш бдителен. Статусът, властта или произходът нямат значение. Всеки следва да бъде бдителен, без значение дали е цар, роб или монах. Само ако човек е бдителен, може да осъзнае начина, по който функционира ума, желанията и егото, които нарушават баланса и покоя в живота му. Пунна седнала при нозете на Буда и се замислила дълбоко върху неговите думи. Тя постигнала просветлението на това място.

Когато желаем да вървим успешно по духовния път, трябва да сме дисциплинирани и бдителни денонощно. Такава бдителност ни помага да разрушим негативните качества и пороците в себе си. Никога не знаем кога егото, привързаностите и невежеството могат да ни нападнат и победят. До момента, до който сме установени в реалността на нашата Божествена Природа, вечната бдителност е най-важното нещо.  Джапа и медитация са формите на бдителност, при която ние наблюдаваме себе си и виждаме ясно мотивите за всяка наша мисъл, дума и действие и така сме в състояние да променим и трансформираме себе си.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Действай осъзнато

На Земята душата преминава през раждания в различни утроби – животни, птици, насекоми и т.н. всички същества, с изключение на човека живеят въз основна на инстинктите и природата си. Те са обвързани и затворени от техните инстинкти. Само човекът може да отиде  отвъд природата на тялото и да осъзнае истинската си природа, че е едно с Бог. Човек е вързан и затворен от собствените си желания и пороци и когато действа в пристъп на гняв, отмъщение, похот, страст, алчност, и липса на знание, той обвързва себе си и другите около него в усукани възли на карма, която се изплъзва извън неговия контрол. Една погрешна стъпка води до засечка, която от своя страна води до друго действие за отмъщение, което води само до още повече  мъст и злост. Участниците следва да разберат, да се сдобият със знанието какво всъщност правят и мъдростта да спрат порочния цикъл на кармата. Само когато съзнателно спрат цикъла на омразата, могат да разрушат кармичните последици и да спрат страданието. Необходимо е много болка и страдание да се проумее, че когато ударим другия с мъст, ние подкосяваме собствените си крака. Има един такъв епизод в живота на Буда, при който двама души се поддават на опустошителна мъст и Буда им помага да я спрат.

Имало едно време един мъж, който станал нещастен и нетърпелив с жена си, защото тя не му раждала деца след много години на брак. Съпругата също била обезпокоена и тревожна, защото не можела да даде на мъжа си децата, които той толкова много искал. Страхувала се, че съпругът к ще я изостави и ще си вземе друга жена. Преди той да направи това, тя го убедила да си вземе втора жена и да доведе в къщи хубава млада и здрава жена, която да му роди деца. В нея обаче останала дълбока болка и гняв, въпреки че привидно тя се държала мило и учтиво. Болката от това, че нямала деца и че мъжът й я изоставил, била твърде силна за нея. Всеки път, когато новата жена забременявала, тя поставяла разни билки в храната на бременната и тя помятала. Докато втората жена разберяла какво всъщност става, вече било твърде късно. Тялото й било увредено от отровата и множеството помятания.

Преди окончателно да загине, втората жена се заклела, че ще накара първата жена да плати за злодеянията си. Кармичната връзка, което те образували в резултат на лошите дела на първата жена и болката и агонията на втората жена, довела до това, че те се срещнали отново и отново при следващите си прераждания.  При едно от тях, едната било котка, а другата кокошка; в друго, едната била тигрица, а другата сърна, и всеки път се опитвали да убиват бебета си. Това предизвикало още повече омраза между тях и още повече затвърдило негативната кармичната връзка между тях. Накрая те се преродили като дъщери на благородник и жена- човекоядец. Един ден човекоядката ядосано подгонила дъщерята на благородника и нейното бебе. Майката дотичала отчаяно до манастира, където Буда бил отседнал и се проснала в краката му. Помолила го да спаси детето й от злата човекоядка.

Буда ги накарал да седнат пред него и ги смъмрил. Обяснил и на двете за техните минали животи и как тяхната взаимна омраза била започнала, как продължила и как те продължили да се нападат и убиват бебетата си. Ако те си били наложили лична дисциплина състрадание и прошка  при първия си живот, цялото това страдание, болка и убийства  можело да се избегне. Омразата им постоянно ескалирала и ги свързала в грозен цикъл от убийства и отмъщения. Дамата и човекоядката се разкаяли за изпълнените с омраза дейности от миналото . поискали прошка една от друга. Накрая цикълът на убийство и отмъщение бил прекъснат и те установили мир една с друга.

Можем да вярваме или да не вярваме в прераждането. Но закона за причината и следствието или кармата винаги работи. Когато сеем добро, ще пожънем добро. Когато сеем омраза, това само носи умножена омраза. Да живеем осъзнато и да се справим с пороците вътре в нас. Да изведем в себе си напред качества като безкористна любов, състрадание, прошка и покой, които са качествата на нашата душа и да им позволил да греят в действията ни и ежедневието ни. Да действаме, осъзнавайки последиците!  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

 

Ти си това, което чувстваш

Нашият ум си създава личен рай или ад. Можем да се намирамe в най-добрия апартамент в хотел, приличащ на дворец, но когато умът ни е недоволен, красотата на стаите става зян. Не можем да се намерим място, разгневени сме и неудовлетворени, макар да сме заобиколени от безкраен лукс и богатство. Стоим пред Шри Пандуранга (Шри Кришна) в Пандхарпур и не виждаме неговата Красота и Състрадание. Умът ние пълен с омраза и раздразнение от алчните свещеници и гъмжилото от поклонници, които ни заобикалят и ние искаме да избягаме от храмa по най-бързия възможен начин. Не чувстваме Божествените вибрации на светилището, където безброй светци са възхвалявали Бог и където Той се е манифестирал физически и е правил много чудеса, защото живеем в адове на ума, яхнати от собственото си его.

Ние сме това, което чувстваме. Можем да сме здрави и добре, но ако се чувстваме потиснати и отпаднали, ще се разболеем. Физически красивото лице и чистата кожа са без полза, ако човекът има лош характер и мръсна уста. Такъв човек изглежда красив, но всъщност е грозен. Милото и обичащо сърце си личи на лицето и такъв човек е обожаван и обичан, макар и да не е красив. Щастливата усмивка кара лицето да грее. Здравето и щастието зависят до голяма степен от това, къде пребивават умовете ни през повечето време.

Егото управлява ума ни. Когато егото е силно, умът е пълен със суета, гняв, гордост, алчност, привързаност, похот и материализъм. Когато бхакти или любовта за Бог в нас се увеличи, хватката на егото отслабва и където и да се намираме, умовете и мислите ни са фокусирани върху Бог и неговата Добрина.  Когато мислите ни пребивават в Бог постоянни и святото Име на Бог, мантрата, вибрира в нас постоянно, ние сме в блаженство и покой, които сами сме си изградили. Шри Рамакришна често разказвал историята за двама приятели, които направили собствен ад и рай с техните умове и чувства:

Имало едно време двама приятели – Джагат и Джива, които отишли за един ден в града. По пътя видели тента, издигната вън от храма, където се били събрали хора да слушат свещената история на Шримад Багавад. Джагат предложил да отидат на слушането и така да се  сдобият със свещено знание и мъдрост. Джива не бил готов и отишъл  да гледа танцуващите момичета. Джагат седнал при храма да слуша историите за Бог. Джива се разхождал нагоре надолу и намерил къща с лоша слава, където жени танцували, а мъжете им се възхищавали и пиели вино.

Докато си пиел виното, Джива, се почувствал отвратен от себе си и от сцената на танците. Казал си: Позор! Срамота! Толкова съм глупав. Ако бях послушал Джагат, щях да се намирам на свещено място и да слушам истории за Бог и Неговите Игри (забавления, истории) и да се сдобия с мъдрост и благодат.  Умът на Джива се изпълнил с разкаяние. Макар да седял пред танцуващите момичета, не се наслаждавал на пиенето и танците. Умът му се сещал за различните истории с Бог (лийла), за раждането на Шри Кришна, как по чудо избягал от демоните, за голямата любов на майка му Яшодха, за бхакти на гопите и за живота на Бога във Вриндаван.

Междувременно, неговият приятел Джагат седял в храма и слушал историите с Бог. Но вътре в себе си бил гневен и ядосан на себе си. Мислел си: приятелят ми се забавлява на живота. Аз съм толкова глупав, че седя тука. Умът му бил напълно фокусиран върху жените в залата за танци, музиката, питиетата и възбудата там. Като им дошло времето, и двамата умрели. Джагат, който седял в храма и мислел за танцуващите момичета отишъл в ада, а Джива, който в залата за танци мислел за бог и неговите истории отишъл в рая. Човек получава това, за което мисли и чувства. Божеството ни преценява по това, което е в нашите сърца, а не по това къде седим или живеем.

Всичко зависи от ума ни. Нека да „отвлечем” ума си, да го очистим като правим мантра джапа и дхяна. Да следваме учението на Гуру и да му се подчиняваме  ни помага да очистим, заредим и успокоим необуздания ум. Когато СитаРам вибрира в ума ни, ние сме предпазени от външни опасности и от опасностите на нашия ум! Да почувстваме Божествената Любов и да живеем постоянно в това състояние.  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Кака Бхусунди – Гуру Махима

Величието на Гуру – Гуру Махима се преподава и се подчертава в Утарканда на Тулси Рамаяна – Шри Рамчаритманас. В Утарканда, последната глава на Шри Рамчаритманас, Тулсидас говори за Махима или значението на Гуру и Бхакти Йога чрез учението на Кака Бхусунди. Важността на Гуру и уважението, което трябва да му бъде дадено, ни е преподадено чрез думите на Бог Шива.

Всеки гуру е бил някога последовател-ученик и след това е станал Гуру. Оригиналният Гуру, който не е имал Гуру е Шри Дакшинамурти – Бог Шива. Значението и статуса на Гуру са осветлени от Бог Шива в случая с Кака Бхусунди. Преданоотдадеността на Бог и с какво тя е свързана не може да бъде разбрана, освен ако не ни бъде преподадена от Бог, който е източник на Любовта. Много е трудно да бъде разбран Бог чрез абстрактна философия. Само тези, които са преживели и са слели с Бог знаят пътя и красотата и чистотата на Бог. Само такива хора могат да ни учат как да ходим по пътя на Бог. Такива хора се наричат Гуру. Човек, който е осъзнал Бог и се е върнал отново във света, за да учи за Бог, е сам Бог. Никой не може да се слее с Пламъка и Източника на Любовта, без да се превърне в същото нещо.

Бхусунди разказва своята история на живота и неговия път до постигане на екстремална Рама Бхакти. Когато той говори за живота си, можем да видим отраженията на нашия живот и преживявания в неговия разказ. Роден в Айодхия, той бил арогантен млад мъж. Макар да живеел в Айодхия той нямал любов и уважение за Шри Рама. Той бил невъзпитан и груб към служителите и преданоотдадените на Шри Рама. Бил последовател на Бог Шива. Срещнал Гуру, който бил голям почитател на Шива и освен това уважавал и обичал Шри Рама. Гуру пренебрегнал арогантността и гордостта на Бхусунди и го приел за ученик и му дал мантрата на Бог Шива. Освен това му дал учението, знание и мъдрост.

Гуру виждал неправилното поведение на своя последовател към служителите и преданоотдадените на Шри Рама. Укорявал го и му обяснявал, че наградата, произлизаща от Шива Бхакти, е бхакти за Шри Рама. Бхусунди обаче бил изпълнен с его и не приемал това, което Гуру му казвал. Смятал, че разбира по-добре от гуру за какво става дума. Той мислел, че неговият Гуру е заблудена душа, която не познавала величието на Бог Шива. Неговият Гуру разбирал какво става в душата му и се опитвал с най-доброто, на което е способен, да му помогне да разбере истината. Един път, когато Бхусунди правил джапа в храма на Шива, неговия гуру дошъл. Бхусунди не станал и не се проснал да поздрави неговия Гуру. Игнорирал го и продължил с неговата джапа, като си мислел, че е велик преданоотдаден на бог Шива, потопен в боготворене.

Като видял неуважението на Бхусунди, Бог Шива се ядосал и проговорил в храма: Ах ти глупак такъв! Омръзна ми твоята арогантност. Сега ще те прокълна и ти няма да можеш да избягаш от моето проклятие! Когато гуру чул това , той се обезпокоил, а и младия Бхусунди започнал да трепери. Бог Шива продължил: тъй като ти беше твърде мързелив и глупав, за да не станеш и да изразиш уважението си, когато твоя Гуру влезе, ще те превърна в дебел, мързелив питон и ти ще живееш в дупка в дървото! Като чул това ужасно проклятие, Гуру бил обхванат от страх и състрадание за своя невеж ученик. Той отправил молитва към Бог Шива и изпял стути (химна) – „Намами шамишана нирванарупам“, за смекчаване на проклятието. Богът бил доволен от Гуру и го благословил с дара на неумиращата преданоотдаденост. Гуру поискал да му бъде простено на Бхусунди. Богът дал благословията си Бхусунди, след като премина много хиляди прераждания в низши форми, като помни миналото си, накрая да достигне неумираща любов за Шри Рама.

Урокът, който ние следва да научим е, че Гуру винаги е състрадателен и прощава на тези, които го обиждат. Но бог няма да прости, на тези, които обиждат Гуру и такива хора ще трябва да преминат през милиони животи в низши форми и да страдат безкрай. Заради своя гуру, Бхусунди постигнал дълбока бхакти за Шри Рама, но трябвало да изтърпи страданията на проклятието на Бог Шива. Да погледнем в себе си и да видим безбройните пъти, в които нашето его е прокламирало, че ние сме по-добри от Гуру и сме го осъждали. Да си спомним различните случаи, в които сме проявили неуважение към Гуру, заради нашето его. Да се покаем и да не правим отново такива неща. Само Гуру може да се намеси и да ни предпази от собствените грешки и слабости, дължащи се на егото ни. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Гупта Наваратри – Ашадх Навартри

Наваратри, фестивала на деветте дни се празнума четири пъти годишно съгласно индуисткия лунен календар. Повечето от нас знаят за Наваратри на Рама Навами и Наваратри на Богинята Дурга. По принцип не знаем за съществуването на другите два Наваратри фестивала. Четирите Наваратри са 1. Чаитра или Базант Наваратри. 2. Ашадх или Варша Риту Наваратри. 3. Ашвин или Шарадия Наваратри. Магх или Сишир Наваратри.

Двата основни Наваратри, който са популярни и добре известни, се наричат Пратякша Наваратри или Пракат Наваратри. Те са открити и се празнуват от всички. Те попадат в индуските месеци Чаитра и Ашвин. Другите два наваратри, които се падат в Магх и Ашадх се наричат Гупта или Тайни Наваратри. Те не са широко известни и поради това не са популярни фестивали. Те се празнуват само от тези, които знаят за тях и тяхното духовно значение. Четирите Наваратри, които са на всеки три месеца, ни напомнят да се свързваме с Божествената енергия постоянно и да подновяваме и изпълваме тялото, ума и душата си с висши идеали и духовен плам.

Изпълняването на богослужение по време на Гупта наваратри е много мощно. Специалната комбинация от планетарни сили води до появата на духовни вибрации и специфична атмосфера, които са особено подходящи за садхана и тапас. Джапа, медитация и пуджа, които се правят по това време дават отлични резултати. Гупта наваратри през месец Ашадх или Варша Риту Наваратри е от 20 до 28 юни 2012г . Ритуалите и боготворенето са различни в различните части на Индия. Ашадх Наваратри се празнува из цяла Индия, но по различни начини.

Гупт Наваратри означава „нечуван“ или „таен“ Навратри, няма големи празненства по време на тази Навратри, за разлика от другите. По принцип Ашадх Наваратри е повод да доставим наслада на Богинята Дурга с Тантра-Мантра и с други молитви. Подобно на популярните Наваратри или Дурга Пуджа, която се пада в месец Ашвин(октомври/ноември), Гупт Наваратри през месец Ашадх също е посветен на деветте форми на Деви Шакти. Начините и ритуалите на богослужението, обаче, са различни от Дурга Пуджа.  

По време на Гупта Наваратри през месец Ашадх, Шри Кришна, Шри Баларама и деви Субхадра се събират заедно във формата на Шри Джаганата и неговите придружители. Шри Кришна е Шри Маха Вишну, а Шри Баларама е АдиШешаНага върху която Бог почива и спи своя Йогически сън – йога нидра. АдиШешаНага освен това балансира (поддържа) и Земята върху главата си. Деви Субхадра е самата Шакти. Когато двамата братя и сестрата се съберат, това е едно празнуване на любовта, покоя и баланса. Няма похот или гняв или друг порок в тяхната връзка. Те празнуват любовта си заедно във всички храмове в Индия, правят се процесии на Шри Кришна, Шри Баларама и Деви Субхадра , които се наричат Рат Ятра. Преданоотдадените се струпват с хиляди и празнуват божествената любов на братята и сестрата. Учим се да уважаваме Майката Земя и силата, която я поддържа – АдиШешаНага и силата на Шри Нараяна, която подхранва Земята и съществата върху нея и Шакти, която е причината за цялото творение.

От събирането на Шри Кришна, Шри Баларама и Деви Субхадра научаваме и още един важен урок. Когато Земята бъде заляна от енергиите на Шри Нараяна и Шакти и ние боготворим божествените братя и сестра, ние се изпълваме със същия покой, любов и баланс и състрадание, с които те са изпълнени. Изоставяме гнева, омразата, ревността, привързаностите, отмъстителността и егото и прекарваме Наваратри в покой и боготворене. Когато наваратри приключи, след няколко дни идва Гуру Пурнима. Тапасът на Навратри ни подготвя да получим благодатта на гуру по време на Гуру Пурнима. Гуру е състрадателен и излива благодат върху всички. Но от последователите зависи да се подготвят за да получат благодатта и тази Навратри , която е преди Гуру Пурнима, ни подготвя да получим пълноценно любовта, благодатта, и мъдростта на Гуру.

---

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Нещата не са това, което изглеждат

Тази вселена е Бог. Размерът и сложността на Вселената слисват ума.  С всичките съвременни комуникационни средства, които имаме на разположение, все още не сме в състояние да схванем сложността и размера на планетата, слънчевата система и нашата галактика. Знаем, че там някъде има неизброими галактики. Когато сравним физическия си размер с размера на земята, откриваме че сме дребни, а когато сравним размера на земята с вселената, земята е твърде дребна. Нещата не са такива, каквито изглеждат и макар и да знаем всичко това, ние се перчим насам натам с чувството си за значимост и егото си.

На земята живеят 8,4 милиона видове. На всеки е дадена храна, вода и подходящи условия за неговия живот на земята. Има сложен набор от планове, които работят едновременно с голяма точност, за да поддържат равномерното съществуване на планетата и Вселената. Можем само да се възхищаваме на Върховния Плановик, който планира и изпълнява всичко това с такава точност. А знанието ни е само за живота на земята. Индуските Свещени Писания говорят за поразителни светове, изобилстващи от сложни и различни форми на живот.

Не можем и да се надяваме, че някога ще разберем напълно спектъра и сложността на такова детайлно планиране на живота във Вселената. Можем само да вярваме, че Силата, която стои зад цялото това детайлно планиране, се грижи за нуждите ни. Виждаме Божественото в действие в състраданието и справедливостта за всички и разбираме, че това касае и нас. Нещата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Живеем с очаквания и ако някое събитие се отмести дори малко от нашите усилия или планове, ние не разбираме защо и обвиняваме Бог за всичко. Когато се случи някакво добро събитие, ние сме вън от себе си от радост, а когато се случи нещо лошо, съгласно нашето мислене, сме тъжни. Трябва да разберем, че Божественото има собствен план за нас и това е най-добрият план за нас. И така, нека да приемем събитията такива, каквито ни се случват и да се пуснем по реката на живота. Случката по- долу илюстрира тази истина:

Имало едно време един беден селянин, който живеел със сина си. Той имал някаква земя, малка колиба и кон, които бил наследил от баща си. Един ден конят избягал и селянинът останал без животно, с което да обработва земята. Съседите му го съжалили и го посетили, за да му изкажат тяхното съжаление за неговата загуба. Селянинът им благодарил, за това, че го съжаляват и им казал:   Как разбирате, че това е нещастие? Всички почувствали, че човекът не желаел да види реалността и следователно се заблуждавал с тези думи. Но било добре, че се чувствал така, защото това му помагало да се справи със загубата си.

Една седмица по – късно конят се върнал в конюшнята на селянина и довел една чудесна кобила. Съседите били щастливи заради него и те разбрали смисъла на отговора, който им бил дал селянина. Отишли и го поздравили за добрия късмет: той им казал: как разбирате, че това е благословия? Съседите се стъписали и си помислили, че човекът е полудял. Учудили се как селянинът не вижда ръката на Бог и неговата благословия в това събитие.

Няколко седмици по-късно синът на селянина решил да обязди кобилата. Докато я яздил и се опитвал да я управлява, животното се изметнало като полудяло и хвърлило момчето. Той паднал на земята, ударил се силно и си счупил крака. Съседите дошли със съболезнования и подаръци да посетят момчето. Кметът на селото дошъл да поднесе съболезнованията си за нещастието на селянина. Селянинът учтиво благодарил на всички за посещенията и попитал: как разбирате, че това е нещастие? Всички били убедени, че селянинът е полудял от скръб. Изглежда не можел да различи щастие от нещастие.

Няколко месеца по-късно Царят на страната изпратил генералите си да набират още войници за армията му. Всички млади мъже от селото били насила вербувани в армията, с изключение на сина на селянина, който бил неподходящ, защото кракът му не бил оздравял още. Имало голяма война със съседното царство и всички млади мъже от селото били убити в нея. Синът на селянинът оздравял и можел да ходи и да използва крака си добре. Кобилата родила две здрави кончета, които селянинът продал на добра цена. Селянинът посетил всичките си съседи, за да ги утеши, защото те били мили и внимателни с него и му помагали- когато някой от тях му се оплаквал, той казвал:  По  какво познаваш, че е нещастие? Когато някой бил вън от себе си от радост за нещо, той питал: По какво познаваш, че е благословия? Хората от селището започнали да разбират, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Животът има много значения, които отиват отвъд това, което се вижда на повърхността. Нещата не са такива, каквито изглеждат, но всичко, което се случва, се случва за добро. Необходимо е да се оттеглим и да размишляваме, за да видим истината и благословията на Божествените планове.           

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Практикувай, а не проповядвай

Великите учители и Гуру подчертават, че е необходимо да се практикуват духовните истини, а не само да се проповядват. Ако не практикуваме истините и не ги преживеем лично, в думите и речите ни няма да има енергия/сила. Ако човек не говори с убедителността, идваща от личната опитност и знание за истината, думите му са кухи и нямат въздействие. Много по-лесно е да се намерят хора, които просто говорят сладкодумно и красноречиво, отколкото такива, които говорят с убедителността на редовните духовни практики. В техните думи има сила, увереност, честност и пламенност, защото те говорят от реалността на тяхното преживяване.

Освен в духовността, дори и у дома, и на работното място, принципът „практикувай, това, което проповядваш“ важи с пълна сила. Попитайте, който и да е родител.  Ще ви каже с огорчена усмивка, че всяко дете знае кога да посочи истините на родителя, когато той не практикува това, което проповядва на детето си. Попитайте, който и да е работодател. Той също ще потвърди, че ако не практикува това, което проповядва, работниците му не го уважават. Когато чуем някой да говори за Бог и духовност, много лесно разбираме дали човекът практикува или не практикува, това което проповядва.  Красноречието и правилният набор от думи, познаването на писанията и способността да ги цитираш са важни, но това, което наистина има значение, е действителното практикуване и мъдростта, която идва от практикуването. Без практика не можем да достигнем целта си.

Книгите, писанията, разговорите, лекциите са начини, по които ние откриваме пътя към Бог. Тяхното предназначение е да ни посочат пътя. След като вече знаем пътя за достигане на Бог, трябва да тръгнем по него и да положим усилия, за да постигнем целта. Да знаем пътя, без да действаме, е безсмислено. Шри РамаКришна ни дава един чудесен пример за това:

Един мъж получил писмо от дома си. Писмото съдържало списък с неща и подаръци, които той трябвало да купи и да изпрати на роднините си. Тъкмо когато се канел да отиде на пазарува, открил, че загубил писмото. Търсил го тревожно и другите, които били около него го търсили. След продължително търсене открили писмото. Бил много щастлив, че открил писмото. С голямо желание го отворил и прочел. Искали от него да купи пет килограма сладкиши, парче плат и някой други неща. След като научил списъка и къде трябва да отиде и да купи нещата, той вече не се нуждаел от писмото.

Писмото е нужно, докато не знаеш неговото съдържание. След като си видял съдържанието му, трябва да действаме по него, а не просто да пазим писмото или просто да говорим за него. Писанията ни учат на пътя към Бог. След като съберем информацията, трябва да започнем да практикуваме. Само тогава можем да постигнем целта си. Великолепни слова от свещените писания може и да омайват аудиторията за кратко време, но няма да имат позитивно въздействие, ако не са подкрепени от личната опитност на практиките. Изучаването на свещените текстове само за показност е безполезно.

Алманахът ни дава прогнозите за валежи през годината. Но дори и да стискаме книгата с цялата си мощ, няма да получим нито капка вода от нея. Книгите ни показват пътя, но е необходимо да практикуваме. Да почетете само съвета ми за управление на гнева няма да ви освободи от гнева ви, освен ако не положите усилия. Когато четем за големия набор от благословии, идващи от практикуването на СитаРам мантрата, звучи много съблазнително и интересно. Но ако знаем за тях само от думите или да ги имаме написана ни хартия не ни помага много. Трябва да вземем мантрата и да практикуваме редовно и регулирано, за да получим резултатите и благодатта на ШриСитаРам.

„Само приказки, без енергия“ ни кара да страдаме в живота си и ни прави негодни да ходим по Божествения път!  

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Преодоляване на умственoто кондициониране

Кондиционирането, на което сме били подложени в миналото, управлява настоящето ни.  Живели сме определен стил на живот и в определени условия. Обучени сме и сме практикували някакъв начин на живот и някаква религия. Носим товара на това кондициониране с нас през целия си живот. Кризите, решенията и действията ни от миналото ни вредят в настоящето. Колкото повече негативно умствено кондициониране носим, толкова повече негативни обстоятелства създаваме в живота си, и страдаме още повече от липсата на изобилие, което е наше рождено право. Миналото ни умствено кондициониране остава с нас на осъзнато и на неосъзнато равнище. Понякога умът ни изключва спомена за  миналото и погребваме миналото си кондициониране, за да оцелеем.

Порастваме със странни разбирания: боготворенето на Бог трябва да се прави само в Петък/Събота/Неделя; германците са зли; азиатците са много набожни; всички западняци са материалисти; всички евреи са скъперници;арабите са богати, заради петрола и т.н. Имаме и други кондиционирания, които идват от обстоятелствата в живота ни – мъжете са добри/лоши; жените страдат и трябва да търпят/да се борят за правата си;   месото е най-добрата храна и всички вегетарианци са зайци, които ядат моркови и др. Лесно можем да бъдем програмирани да вярваме във всякакви безсмислици. Не изследваме лично, за да открием истината сами. Кондиционирането ни помага да оцелеем в ситуациите, в които ни поставя живота. Когато обаче поискаме да се извисим или да се променим, те са препъни камък пред нашия напредък. Не можем да проумеем защо не напредваме, тъй като по принцип мислим, че това, което правим е правилно и че ние сме съвършени.  Склонни сме да недовиждаме собствените си недостатъци и сенките от миналото, за да оцелеем и да се  справим с живота. Единственият начин да преодолеем менталното си кондициониране е да се изправим лице в лице срещу кондициониранията си и да ги подложим на изследване, за да разберем тяхната същност. Необходимо е да се изправим пред истината за себе си, да приемем че се крием зад сенките от миналото и да се изправим срещу тях и да ги преодолеем. Следващата случка за един мъж който се оженил повторно и бил тормозен от сянката на неговата жена ни дава тайната на свободата да преодолеем умствените си кондиционирания:

Жената на един мъж умряла. Той я обичал много. Докато тя умирала, той и обещал, че ще й остане верен и че никога няма да се ожени отново. Той останал верен на думата си, но след няколко години срещнал друга жена, в която се влюбил и се оженил за нея. В нощта на сватбата, сянката на мъртвата му жена се появила и застанала до него. Той бил шокиран, но си замълчал. Сянката не могла да приеме предателството на мъжа и го посещавала ежедневно и обсъждала нещата, които се случвали с мъжа и новата му жена. Това било непоносимо и мъжът отишъл при един мъдрец. Мъдрецът отбелязал, че Сянката била много интелигентна и когато следващия път се появи пред него , той трябва да вземе една шепа с ориз и да й каже да преброи зърната в ръката му. Когато през нощта сянката дошла, мъжът последвал съвета, даден му от Мъдреца. Взел шепа с ориз и казал на Сянката да преброи зърната. Сянката изчезнала незабавно и никога повече не се появила.

Умствените ни кондиционирания проектират въпроси и проблеми и те ни улавят в капана си. Умът ни прожектира от миналото и ние виждаме единствено това, което вече сме видели и знаем. За този обичащ съпруг сянката била творение на неговия ум. Повечето от нашите проблеми в живота също са творение на умовете ни. Хайде да застанем с лице към нашите сенки/духове от миналото и да спрем да ги прожектираме (в настоящето).  Тогава проблемите ни изчезват. Джапа със СитаРам Мантрата, медитацията и следването на учението на ПарамГуру ни помагат да преминем (пробием) през менталното кондициониране.   Божествените вибрации на мантрата ни дават енергия и сила на волята да се изправим пред миналото си и неговите сенки и ни помага да ги изоставим. Спомените за миналото се отмиват и ние, подсилени от мантрата, се изправям лице в лице с настоящето и бъдещето с нова гледна точка, знание и мъдрост.  

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов