Просветленият
– Трайлинга Свами – част 2
Животът
на земята е една възможност за нас да развием своя потенциал и да се издигнем
до най-големите възможни висоти. Божественото ни дава множество възможности и
улеснява обстоятелства, за да развием себе си и да разкрием божественото в нас
напълно, така, че да се слеем с Ярката
Светлина. Когато работим за тази цел, животът ни е пълен с покой, блаженство и
божествена благодат. Животът на Трайлинга Свами ни учи на тази голяма истина.
След
като приключил с дългата и изтощителна садхана и постигнал себе реализация и
множество сиддхи, ГанапатиСвами се установил в Бенарес или Варанаси, които са
центърът на Индуизма. Той живял там в продължение на повече от 150 години.
Станал известен с името Трайлинга Свами. Трайлинга Свами бил здраво установен в
Божественото Съзнание и бил напълно загубил способността си да осъзнава тялото
си. Ходел гол. Топлината на слънцето и студът на зимата нямали ефект върху него.
Горещината в Бенарес е интензивна през лятото и е трудно да се ходи с бос крак
по горещия пясък до реката. Той бил откриван да медитира седнал на пясъка,
който предизвиквал изгаряне до поява на мехури, по бреговете на Маникарника
Гхат на Ганг в продължение на часове, без да се случи нещо на тялото му. Той
рядко ядял храна и пиел течности, но имал огромно тяло и подобен на бъчва
корем. Тежал около 300 паунда (~150 килограма), по половин килограм за всяка тодина
от живота му. Левитирал в седнала поза и медитирал върху водите на Ганг в
продължение на дни. Понякога изчезвал под водата за няколко дни и след това се
появявял отново без някаква видима промяна. Такива невероятни постижения били възможни
за него, защото бил овладял петте елемента – земя, вода, огън, вятър и
пространство.
Трайлинга
Свами бил виждан да пие смъртоносна отрова без негативни ефекти. Имал много
почитатели, но и много го мразели, защото не го разбирали. Един път, един
скептик искал да го разкрие като мошеник. Трайлинга Свами прекъсвал
подължителните си гладувания като се захранвал
с мътеница от кисело мляко. Скептикът изчакал за един такъв удобен
случай и му донесъл една кофа с гасена вар. Тази смес се използва за избелване
на стените и на вид прилича на мътеница. Тя изгаря и прояжда човешките тъкани.
Трайлинга Свами приел кофата с вар и я изпил цялата без да му се случи нещо. А
скептикът паднал на земята и се превивал в агония. Обикновено мълчаливият
Трайлинга Свами проговорил, за да му обясни за кармата, за причината и
резултата. С Трайлинга Свами нищо не се случило, защото той живеел с постоянно
осъзнаване на Божественото, което вибрирало във всяка клетка на тялото му.
Отровата трябвало да го убие, но знанието и осъзнаването, че Бог присъства в
стомаха му и го пази, го спасило. Законът за справедливостта или кармата се
задвижил незабавно и удърът се пренасочил към скептика. Когато правим добро,
получаваме добро- когато правим лошо, със сигурност поулучаваме лошо в замяна.
Тези, които се опитват да навредят на простветлено същество, ще им бъде
отвърнато с умножена сила. Божествените Учители са състрадателни и не отвръщат
на удара. Скептикът бил изцелен от вибрациите от присътвието на Трайлинга Свами
и тихичко си отишъл.
Трайлинга
Свами живеел в пълно сливане с Бог. Любовта, състраданието и силата на Бог
присъствали напълно в него. При няколко случаи той дал живот на умрелите. Един
път млад мъж бил ухапан от змия и умрял. Тялото не било кремирано, защото
съгласно индуистката традиция след такава смърт, тялото се изхвърля в реката.
Младата му жена плачела горко, докато роднините се приготвяли да изпълнят
последните ритуали с тялото. Внезапно се
появил Трайлинга Свами и взел шепа пръст и я втрил на мястото, където мъжът бил
ухапан и масажирал там за известно време. След това скочил във водата. След
малко мъртвият мъж отворил очи и се огледал учуден. Попитал защо била попаднал
на гробището.
Смъртта
е силна и ни ужасява. Силата на Бог, обаче, определено е по-силна от смъртта.
Великите учители като Трайлинга Свами нарушават законите на раждането и смъртта,
за да ни научат, че всичко е възмоно, когато сме в единство с Бог. Целта на
човешкия живот е да се върне обратно у дома при Бог. Да правим Ситарам
мантрата, медитация и да следваме ученията на Гуру честно и да постигнем тази
велика цел.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
