Където има проблем, винаги има решение на проблема. Решаването на проблема винаги лежи в самия проблем. Всеки от нас си има достатъчен набор от проблеми, а природата ни е снабдила с интелигентност, логика и други качества необходими за разрешаването на нашите индивидуални проблеми. Освен това, винаги получаваме точно такъв товар, който можем да понесем, без да загубим надежда и сила.
Много неща са казани за решаването на проблемите: че трябва да приемем проблема, да тъсим помощ и съвет, да решаваме проблемите, част по част, а не наведнъж. Всички тези неща са наистина важни и трябва да се имат предвид. Днес ние подхождаме към решаването на проблемите по уникален начин: „Наистина ли имаме проблем? Защо, въпреки, че имаме способности, квалификация и опитност не сме в състояние да си решим проблемите?” Отговорите на тези въпроси лежат вътре в нас. Има нужда да се обърнем и да отидем вътре в себе си, за да видим какъв тип личност сме и как би трябвало да подходим към разрешаването на проблема.
Някои от нас са смели и предприемчиви и обичат да „хващат бика за рогата”. Можем да избягваме разглеждането на проблема дълго време, но когато решим да се захванем с решаването му, атакуваме го директно, откриваме решение и го решаваме веднъж завинаги. Други от нас, си „крият главата в пясъка” и претендират, че няма проблем. Накрая, когато вече нямаме избор, започваме да се занимаваме с проблема. Предпочитаме, обаче да се занимаваме с него на парче, едно по едно, и така да го решаваме. Дори не можем да си представим, че можем да атакуваме проблема изцяло с едно гениални хрумване. Малка част от нас предпочитат да взимат решенията си сами. Предпочитаме да си вършим работата и да не искаме помощ от никого. При все това една част от нас искат да се консултират с хора, които са опитни/вещи или професионалисти и се оставят изцяло на тяхното мнение. Повечето от нас предпочитат да потърсят съвет от другите, но да вземат собствено решение.
Също както имаме собствен метод за решаване на проблемите, различните проблеми се нуждаят от различни подходи - не всички проблеми могат да бъдат решени по един и същи начин. Това, което всъщност е нужно, е да погледнем в себе си и проблема с отворен ум и да открием решението. Решението може да не бъде непременно това, което ние желаем, визуализираме или искаме. Но когато вземем решението и го приложим, проблемът и стресът изчезват. Природата ни учи на правилния начин за решаване на проблемите по най-лесния възможен начин. Да разгледаме следващите примери:
Ястребът-мишелов е тежка птица и ако го поставим в оградено място с диаметър под 3 метра, макар да и отворено отгоре, той ще бъде затворник, защото няма достатъчно място да излети. Ястребът-мишелов е много добър летец, но няма да може да се помръдне от там. Причината е, че Ястребът-мишелов винаги започва полета си от земята като се засилва и протичва 4-5 метра. Без това пространство за бягане той не може да се отлепи от земята и да полети. Дори и няма да се опита да лети или да избяга в този малък затвор, който е отворен отгоре.
Обикновеният прилеп има страхотно добри способности за управление на полета и е бърз и много подвижен летец. Но той не може да полети от равно пространство. Трябва да се изкатери на малка височина и да се хвърли в празното, за да полети. И така, когато е поставен на земята или на пода, може само да се тътри наоколо безпомощно, без да може да полети. Не може да избяга. Но след като веднъж полети, лети много бързо и сръчно. Необходими са идеални условия за излитане.
Мъхестата пчела лети наоколо винаги в кръгове и постепенно се издига. Никога не отлита направо нагоре. Ако го поставим в чаша или ваза, ще си седи там и ще си бръмчи. Ще загине, ако не бъде извадена. Никога няма да се опита да отлети от върха. Ще продължава да търси упорито някакъв начин да излезе през стените близо до дъното. Ще се опита да намери изход там, където такъв няма. Като прави това, разрушава себе си.
Често ние сме като ястреба, прилепа и пчелата. Можем да летим, но се борим с проблемите си, без да можем да отлетим. Продължаваме да се боричкаме с проблемите си и чувството за безизходица по единственият начин, който знаем, без да осъзнаваме, че отговорът е точно пред нас. Просто трябва да изоставим концепцията си за „правилното решение”, който имаме в главите си и със сигурност ще намерим решението. Това не е неконвенционално мислене, а е тотално изоставяне на конвенциите. За да имаме ясен ум и отворено мислене, ние трябва да управляваме ума и мислите си. Това е възможно, когато правим СитаРам мантрата, медитация и следваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
