петък, 16 ноември 2012 г.

Градинарят, който накарал Бог да го посети

Екстремна Бхакти – Саавтаа Маали



Постоянно се оплакваме от липса на време, за да си правим духовните практики. В ежедневното лудо течение на живота не ни остава време за нищо. От момента, в който се събудим, до момента в който заспим, участваме без да спрем в една или друга активност. Имаме толкова много цели да постигаме, има толкова много хора, с които да се срещнем и да ги впечатлим, толкова много проекти да довършим, толкова пари да спечелим и т.н., рядко ни остава време за Бог. Тези от нас, които практикуват джапа и медитация, обикновено скъсяват времето, което отделят за тези практики, когато сме преуморени от работа или когато се появи нещо спешно. По принцип сме претоварени с работа и духовните ни практики винаги пострадват. Саавтаа Маали – велик светец от Махаращра ни учи как да постигнем Бог дори докато сме заети в ежедневните активности на живота.

Саавтаа Маали бил внук на Дайву Маали, който бил голям почитател на Витал и Варкари. Варкари боготвори Бог Кришна във формата на Витал от Пандхарпур и живее идеален живот, като изпълнява задълженията си.  Един Варкари е морален, следва стриктна вегетарианска диета, гладува на Екадаси, упражнява само-контрол, не прави дисриминация въз основа на каста или богатство, чете свещените книги и редовно посещава бхаджани и киртани. Саавтаа Маали бил роден в семейството на Парасу и Нангитабаи. Те живеели с селището Аран в Махаращра. Саавтаа бил брилянтен още от детството си и научил рано свещените писания и религиозните практики. Още на ранна възраст композирал много абханги, химни. По-късно Саавтаа бил оженен за Данабай. Те имали еднакви вкусове и възгледи и боготворели Бог Витала заедно. И двамата работели в тяхната ферма. Имали щастлив и идеален брак.

Традициите на враждебност, суеверията и религиозният фанатизъм в обществото много тревожели Саавтаа и той се заел да реформира обществото чрез личния си пример на идеален живот и чрез неговите абханги. Саавтаа означава този, който е с чист характер и поведение. Саавтаа Маали показвал тази чистота от много млада възраст. Имал всеобхватна любов към Бог Витала и пеел неговото име, докато работил във фермата, докато орял земята, сеел семената, поливал, кастрел и събирал зеленчуците, плодовете, семената и цветята. Виждал формата на Бог на- всякъде – във водата, в семената, пъпките, растенията, плодовете, цветята, дърветата, листата и зърната. Той пеел: „Каанда пулаа бхааджи | Авагхи Витабхаабай Базхи |
(лук, репички, зеленчуци| и в тях откривам моят Бог Витал).”

Саавтаа Маали учел хората да търсят Бог чрез ежедневната си работа, задължения и отговорности. Постоянно бил зает  с задълженията си у дома, във фермата и обществото. Той никога не отишъл до Пандхарпур. Казва се, че Бог Витхала се уморил да чака Саавта Мали да отиде при него. И затова отишъл да посети Саавта Маали и да му даде даршан и благословия. Такава била бхакти и предаването на Саавтаа Маали.

Саавтаа Маали създал баланс между ежедневния живот и предано-отдадеността, себереализацията и популярността, дълга и примерното поведение. Той говорел срещу сляпата вяра и религиозните ритуали, показността на богатство и власт. Той учел хората да имат чист ум, да размишляват върху истинските доктрини на религията, да имат истинско поведение, добре преценка, безстрашие, търпение и т.н. Той учел, че най-лесният път към Бог е постоянното пеене на името му и постоянното припомняне за Бог, докато си вършиш ежедневната работа. Той казвал: „Карме Ишу Бхаяава (намери Бог чрез работата)”. Не е от съществено значение да изоставиш дома и семейството. Можеш да реализираш Бог, докато живееш и работиш в материалния свят. В един от своите абханги той пеел – „Вайкунтича Дев аануяаа Киртани (Да доведем Бог от небето на земята с Киртан)”. Превърнал тези думи в реалност и показал на човечеството, че Бог е доброволен роб на тези, които са му преданоотдадени.

Да се поучим от живота на Саавта Маали да правим работата си и задълженията си като мислим за Бог и като го виждаме навсякъде. Да държим името на Бог в ума си. Когато правим джапа със СитаРам, медитация и като следваме учението на Гуру ни поставя на същя път. Нека нашата бхакти да бъде толкова силна, че Бог да дойде и да ни даде даршан.




Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов