неделя, 11 ноември 2012 г.

Прибързани изводи!

Много сме добри да правим прибързани изводи. Събираме информация с петте си сетива – зрение, слух, допир, вкус и мирис. Но когато интерпретираме събраните данни, това става чрез следите в паметта ни от отминалите преживявания и знания. Знанията и преживяванията ни не са всеобхватни. Следователно заключенията ни не винаги са правилни. По прицип, когато скочим към преждевременно заключение, също така си чупим и крака. А това е болезнено състояние. Отнема време, за да оздравее и ни се налага да страдаме през времето на оздравяването.

Използваме знанието в ежедневието си, за да разберем, отсъдим, предвиждаме и прогнозираме. Това знание и опитност, които ние използваме, идва от сходни области и ни позволява по-лесно да разберем и да прогнозираме събитията. Криминалният следовател може да разбере и прецени действията на престъпника въз основа на миналите действия и модели на престъпленията му. Търговецът на борсата може да прецени трендовете на стоковия пазар въз основа на знанията си за миналите условия и настоящия модел на събитията. В личния си живот ние обикновено преценяваме ситуации и хора, за които имаме оскъдна информация и знания и често стигаме до неправилни заключения. Макар да имаме доста опит със изкълчвания от такива скачания към заключения и изводи, не можем да престанем да го правим. Общите наблюдения могат да бъдат правилни, но за да правим конкретни и специфични наблюдения, се нуждаем от известно ниво на знания и мъдрост за обекта, за който правим наблюденията си. Тази случка с Буда и Стария Мъдрец ни илюстрира тази истина:

Имало едно време, когато Буда пътувал с последователите си, за да посети среща в далечен град. Трябвало да прекосят река, за да стигнат до другата страна и да продължат пътешествието си реша. Те стигнали до реката и открили няколко лодки вързани близо до брега, но нямало нито един превозвач. И така, те търпеливо зачакали някой да пристигне и да ги превози през реката. Както си чакали, един стар мъдрец дошъл. И той търсел някой, който да го прекара през реката. Буда го иноформирал, че и те чакат, и го поканил да се присъедини към тях. Старият мъдрец отговорил, че той трябва да пътува спешно и отказал поканата. Тръгнал си и като поел по водата с бързи крачки пристигнал безопасно на другия бряг.

Учениците на Буда били изумени. Как така старият мъдрец можел да прекоси реката по този начин? Би трябвало наистина старият мъж да бъде могъщ мъж щом като можел да ходи по водата, без да се удави. Сигурно имал и много други сиддхи. А технията учител? Буда бил просветлен. Той бил могъщ, имал много сиддхи. Те били чували за случки как Буда бил спрял разгонен слон, който се носел със всичка сила към него само с поглед, изпълнен с любов. Истина ли са тези случки? Или самият Буда и неговите близки последователи ги разпространявали, за да привлекат хората? Ако Буда бил всесилен, защо не преминал през реката? О да, не е преминал защото е сигурен, че ще се удави. Но пък покоят и силата върху лицето му са истински. О, каква е истината за Буда?

Буда чул мърморенето и обсъжданията, и се усмихнал. Между временно лодкарят дошъл и те всички се качили на неговата лодка. Обсъжданията измежду последователите се усилили. Накрая, един от последователите насъбрал кураж да попита Буда: „О, Учителю, старият мъдрец прекоси реката лесно като ходеше по водата. Ако ти си просветлен, как така ти не премина по водата по същия начин?”

Буда отговорил с усмивка, изпълнена с любов: „Ако бях преминал през реката, какво щяхте да правите вие? Аз мога да ходя по водата на реката и да я прекося безопасно. Но това по какъв начин щеше да е полезно за вас?”

Последователите му оклюмали унило. Учителят им живеел като обикновен човек и се грижел за тях. Те не били просветлени. Нуждаели се от материални удобства и помощ, които Буда можел лесно да пренебрегне и изостави. Въпреки това те го преценявали и осъждали и смятали, че му липсвало нещо, защото те мислели от нивото, до което били дораснали. Данните, постъпили от тяхното зрение, били правилни, но интерпретацията на тези данни бил неправилен, заради липсата на знание и мъдрост.

Само ако правим джапа със СитаРам ежедневно, ако медитираме и следваме учението на Гуру, можем да изчистим ума си и да разберем случващото се в живота ясно и такова, каквото е. Тогава и нашите интерпретации ще бъдят точни и верни. Да правим духовните си практики искрено и да бъде спокойни и изпълнени с мир.



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов