Умът
ни е част от нас. Идентифицираме се с умовете си толкова интимно, че виждаме
тялото и ума си като наша основна идентичност. Виждаме мислите и ума си като
нас и рядко свързваме себе си с душата си. Знаем истината, че тялото е временен
дом на душата ни. Знаем също така, че умът произвежда мисли, въпреки това се
идентифицираме напълно с мислите си. Тренирането на тялото и ума са важни за
доброто здраве. За да имаме добро здраве, се нуждаем от физически упражнения и
да се храним с подходящи храни. Необходимо е да контролираме и да наредим на
тялото си да да прави физически упражнения, да се свива и разпуска (разтяга).
Необходимо ни е да насочваме и да контролираме езика си към правилните храни.
За да бликаме от умствено здраве, се нуждаем от контрол върху ума и мислите ни.
Умът
ни е вечната маймуна, която подскача постоянно и внезапно насам-натам. Умът ни
живее в миналото и в бъдещето. Постоянно бърбори за възможности, за „ако“ и за „но“. Рядко е тук и сега, в настоящия момент. Не обсъжда неща, които се случват в момента.
Изпълнен е с желания. Има безкраен списък с мераци и изисквания. Разярява се,
желае страстно, прави планове за отмъщение, има привързаности и отива в
депресивно състояние, ако желанията му не се изпълнят. Притеглян е в различни
посоки от петте сетива и подкача и се стрелка насам-натам, за да изпълни
желанията си. Умът постоянно е подбуждан от егото в безсмислени разговори за
собствената ни важност, самозаблуди, себевеличаене и осъждане. Всяко нещо от
външния свят привлича ума и умът измерва всичко като отсъжда по скалите „харесвам
- не харесвам”, „искам-неискам”.
В ума няма покой и не ни оставя да живеем в покой.
Често
чувстваме, че умът е част от нас и поради това следва да се подчинява на
командите ни. Когато му наредим да бъде спокоен и тих и когато поискаме да
медитираме, той би следвало да ни слуша. Но това се случа рядко, много рядко.
Умът постоянно търчи наоколо, тъй като постоянно го дърпат петте сетива.
Напълно логичен и разбираем е въпросът: „Защо
ми е необходимо да медитирам. Това е „моят ум“. Би трябвало да ме слуша и да
медитирам от самосебе си. Защо пстоянно се разпилява наоколо като песъчинки по
плажа?”
Рамана
Махариши получил този въпрос и му отговорил по характерния за него неповторим
начин. Когато въпросът бил повдигнат,
една катеричка била родила няколко бебета. Майката-катерица била уловена
и изядена от котката и голямата любов и състрадание на Рамана Махариши го
превърнали в тяхна майка, която да се грижи за тях. Клетка била поставена в
залата за медитация, малките бебета катерички били поставени в нея и за тях се
грижели ежедневно. Няколко дни по-късно бебетата-катерички избягали от
клетката, когато котката била също в залата за медитация. Рамана Махариши
станал бързо, изловил бебетата катерички една по една и ги поставил на
безопасно място вътре в клетката и залостил здраво вратичката.
След
това Рамана Махариши обяснил на един от предано отдадените си последователи,
който задал въпрос за ума: „Тези бебета-катерички
не са достатъчно зрели, за да знаят опасностите на света. Те не осъзнават
опасностите в света. Не осъзнават опасността ,произлизаща от котката и могат да
бъдат изядени за много кратко време. Когато станат по-големи и зрели, те ще
могат да долавят опасността, да избягат
и да се скрият. Докато това време дойде, ние трябва да прибираме катеричките в
клетката и да ги пазим. Ситуацията е същата с нашия ум. Умът ни не разпознава,
че когато отива във външния свят, ще страда. За това продължава да отива навън
поради невежеството си. Когато узрее и излезе да се разходи, ще бъде в
безопасност. До тогава, трябва да придърпваме ума си навътре в нас. Трябва да
полагаме усилие и да медитираме. След като станем силни в медитацията си, ще
бъде безопасно да пускаме ума си навън. Той може да долови опасностите, да
избяга и да се скрие и да се пази.”
Външният
свят е изпълнен с капани и опасности.
Умът ни лесно може да попадне в капаните му. Умът ни не е в състояние да
медитира сам по себе си. Трябва да тренираме ума си чрез мантра джапа, медитация
и като следваме учението на Гуру. Само като отведем ума навътре и го пазим,
можем да го опазим в безопасност, докато узрее и стане силен да се движи в
света, без да бъде наранен или унищожен. Да не губим нито момент и да правим
редовно практиката на СитаРам мантра, медитация и като следваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
