Авайяар
имала екстремна бхакти към Бог Ганеша от много млада възраст и целта в живота й
била да напредне по пътя на бхакти и да служи на нейния Бог и на човечеството.
Когато била притисната да се омъжи, тя отправила молитва към Бог Ганеша и
изоставила младостта и красотата си, които били пречка по пътя й към Бог. Бог
отговорил на молитвите и и я трансформирал в елегантна стара жена, тя била
наречена Авайяар, което означава изящна стара жена. Такова доброволно жертване
е рядко и само тези, които могат да изоставят преходните удоволствия на
материалния свят и на младостта, романтичната любов и секса и да се
съсредоточат напълно върху Бог, могат да направят Бог свой.
Авайяар
напуснала дома си и бродела из страната като давала съвети и разпространявала
знание на тези, които идвали при нея. Била високо уважавана и почитана от
пандитите и учените, от обикновените селяни, от бедните и богатите, от поетите
и царете. Дошло време, в което следи от его навлязли в нея. Тя не осъзнавала
този грозен факт и вършела работата си както обикновено като давала съвети и
помагала на тези, които търсели нейния съвет. Всезнаещият Бог искал да отстрани
това петно от нея и да даде възможност да му служи дори и още по-добре.
Един
път Авайяар ходела по посока на далечно селище и била уморена. Тя забелязала
плодно дърво и седнала в прохладната му сянка. Млад пастир на кози седял под
дървото и ядял плодове. Той я повикал и й предложил от плодовете. Той попитал: „О
бабо, как предпочиташ плодовете. Топли или студени?” Като казал това, той
разтърсил клоните и много плодове нападали по земята. Тя взела един плод от
земята и издухала прахта от него. Тъкмо се канела да го изяде, когато момчето
засмяно се провикнало: „Значи предпочиташ плодовете топли? Духаш ги, за да ги охладиш
преди да ги изядеш?”
Авайяар
била изпълнена с благоговение от тази логика и игра на думи. Тя разбрала, че
момчето не е обикновено дете. Малко хора можели да говорят на този език на
логиката и мисленето с нея. Пастирчето на кози разкрило своята идентичнст като
бог Муруган – братът на Бог Ганеша. Авайяар осъзнала безразсъдството на своето
его и паднала в неговите Крака и поискала прошка. Бог я тествал още веднъж,
преди да даде наградата на Божествената Благодат. Той й задал четири въпроса: „Какво
е трудно? Какво е сладко? Какво е голямо? Какво е рядко?
На
въпросът - какво е трудно? Тя казала: „Бедността е трудна, бедността, когато си
млад е по-трудна, още по-трудно е (да имаш) неизлечимата болест, по-трудно (от
това да имаш неизлечима болест) е (да имаш) неверен любовник, а най-трудното от
всичко е - да получаваш храната си от
някого, който те мрази.”
Отговорът
на следващият въпрос (какво е сладко) бил: „Усамотяването е сладко, по-сладко е
да боготвориш/да се прекланяш пред Бог, още по сладко е да си в компанията на
своя Гуру, а най-сладкото нещо е да си постоянно със своя Гуру.”
Отговорът
на следващият въпрос: Какво е голямо? – „Голям е светът, по-голям от него е Бог
Брахма, който го е създал. Но Брахма произхожда от пъпа на Вишну, който спи
като плува по повърхността на океана. Океанът бил изпит от Мъдреца Агастия,
който бил роден в гърне. Гърнето идва от земята, която почива върху главата на
космическата змия Адишеша. Змията е просто едни пръстен на пръстчето на
Парвати, която е част от Шива. Бог Шива обитава сърцето на последователя, така,
че това е най-голямото.”
На
последният въпрос – кое е най-рядко ?, тя казала: „Рядко е да се родиш като
човек, още по-рядко е да се родиш човек без дефекти, още по-рядко е да се родиш
човек със склонност към мъдрост, а най-рядко е да се родиш човек, който има едновременно
качествата за благотворителност милосърдие и покаяние.”
Смята
се, че Авайяар не умряла по нормален начин. Вместо това, тя била пренесена в
тялото си от самия Бог Ганеша до
Кайласа, обиталището на Бог Шива. Бхакта като Авайяар ни учат на значението на
раждането в човешка форма и целите, които ние трябва да постигнем и висотите,
до които можем да стигнем. Да се вдъхновим от нея и нейният пример, и да правим
СитаРам мантрата, медитация и да следваме учението на Гуру, така че и ние да
бъдем благословени със знание, мъдрост и да
постигнем окончателната благодат на просветлението.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
