Имаме
здрав разум, благоразумие и вродено усещане за правилно и неправилно. Но
мераците и желанията ни побеждават и ние предприемаме действия, за да изпълним
желанията си. Желанията никога не могат да бъдат удовлетворени, защото, когато
изпълним едно желание, удовлетворението
ни „грее” само за кратко време и скоро след това, ние започваме да копнеем за
нещо повече и за нещо ново. На мястото на всяко удовлетворено желание се
появяват дузина нови.
В
стремежа си да изпълним и удовлетворим желанията си ние предприемаме действия,
които са крайни и ни водят до мизерен, злочест и непоносим резултат. Болката и
мизерията ни водят до себеизследване и ние разбираме, че крайните ни действия
за постигане на себеудовлетворение са причината на собствените ни проблеми.
Предприемаме коригиращи действия. В нас се поражда намерение и ние взимаме
решение да изоставим всичко, което ни предизвиква болка и проблеми. И, не успяваме
да се придържаме към намеренията и решенията си.
Когато
не успеем в самокоригирането си, ние се хлъзваме обратно в старите екстремални
навици, които са ни предизвикали болката. И когато болката отново се натрупа,
ние разбираме, че екстремалните ни навици са причината. Тогава отново взимаме
решение да изоставим всички крайности и работим за кратко време по нашето
решение и отново изоставяме усилията си. Това йо-йо – изоставяне и подхлъзване,
отново – продължава, докато най-накрая разберем, че отново, ние самите сме
причина за собственото си страдание и падение. Ние винаги отиваме до крайности.
Винаги изоставяме напълно нещата и винаги им се отдаваме напълно. Нашите
системи не могат да поемат такива крайности и след кратко време отново има
борба, болка, стрес и аварии.
Много
по-добре е да следваме умерения път в живота. Ако го правим, ние можем да
задоволим жадуването си, без да наказваме тялото и ума си. Яденето е жадуване
за повечето от нас. Преяждаме с неправилните храни и си докарваме затлъстяване и
много други болести. Повтарящата се болка и физическата разруха ни завеждат при
доктор и ние получаваме предупреждение да регулираме храненето и да имаме
физическа активност, иначе ще се сблъскаме с последиците - болестите. Ние
незабавно отиваме в другата крайност, започваме да живеем с минимум храна и
правим тежка физическа активност. И тялото, и умът ни протестират и нашата
решителност и добри намерения колабират за кратко. Започваме отново да се
тъпчем с храна и се връщаме към заседналия начин на живот. Когато сме умерени в
храненето и изградим физическите си упражнения бавно, има по-голям шанс да се
придържаме към режима и да подобрим здравето си.
Буда
ни учи да избягваме отричането и да бъдем умерени във всичко, което правим.
Крайностите и ексцесите предизвикват болка, страдание и падение. Когато има
умереност, има баланс, и потокът на живота тече в правилната посока. Тази
случка от живота на Буда илюстрира ценността на умереността.
Буда
бил красив и елегантен и имал такова златно излъчване около себе си, че тази
негова харизма привличала към него всички. Покоят и любовта в очите му имали
магнетична сила, която привличала хората към него. Много принцове напуснали
кралските си домове и луксозен стил на живот и станали последователи на Буда и
пътят на дхарма. Шрона бил един такъв принц, който живеел луксозен живот. Той
се наслаждавал максимално на добра храна, вино, жени, музика и танци. Един ден Буда
влязъл в живота на Шрона и Шрона останал запленен от Буда. Станал монах и
последовател на Буда.
Шрона
не бил обикновен монах. Практикувал аскеза, достигаща до крайности. Стоял под
горещото слънце, ходел бос, ядял минималното възможно количество храна. Скоро
станал слаб като скелет. Като видял неговото състояние, Буда отишал при Шрона и
го попитал: „Обичаше музиката и свиреше доста добре на арфа. Ако струните на
арфата са твърде хлабави или твърде натегнати, можеш ли да свириш добра музика
с нея?” Шрона отговорил, че това не е възможно. Буда казал: „Струните на арфата
трябва да се нагласени нито твърде напрегнато, нито твърде хлабаво. По същия
начин в нашият живот следва да има умереност или да следваме средния път. В
живота си като принц ти се глезеше с лукс, а сега като монах, отказваш на себе
си дори елементарния минимум, който ти е необходим, за да живееш. И двата пътя
са погрешни.” Шрона разбрал посланието и животът му се трансформирал.
Умът
ни си пада по крайностите. Това се дължи на нашето его. Ние искаме да сме
различни и специални. Егото ни клати от едната крайност до другата, за да показва
на всички колко сме велики. Трябва да
разберем, че нашето тяло си има нужди, а нашият ум има желания. Тялото ни се
нуждае от храна, дрехи и сън. Нуждите на тялото трябва да бъдат удовлетворявани. Умът ни е пълен с желания, алчност, похот,
стремеж към богатства, власт, секс и други. Нуждите на ума ни не могат да бъдат
удовлетворени и винаги водят до прахосване на енергия, време и на живот. Да
живеем живот на умереност, да правим редовно СитаРам мантрата, медитация, и да
следваме учението на Гуру и да постигаме целите си в живота.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
